Плевенчанин загърби Германия, за да станe пловдивчанин


Един плевенчанин завърши езикова гимназия  в родния град, овладя политологията в Германия и се отказа от стандарта на живот там, за да стане горд пловдивчанин.  Аз съм един трансфериран човек заради страстта си към този град, казва Иван Бондоков. И вметва, че както при  всяка драстична промяна, пръст в неговата история има и една жена. Иван и любимата му - Валентина Куцева, която също е следвала зад граница, днес развиват свой бизнес под тепетата. Буквално всеки може да ги види на Главната. Портретите им са част от изложба с 30 пана на българи, учили зад граница, които са избрали да се върнат в България. Сред тях са още възпитаници на Кеймбридж, Сорбоната, Лондонското училище по икономика и политически науки и най-престижният холандски ВУЗ - университетът в Твенте. Изложбата „Образование за успешна кариера” е организирана от „Кариера в България”, „Успелите” и „Едланта”.  

Когато навремето поел  към Германия, мотивацията на Иван Бондоков била съвсем прагматична - учил немски в средното училище и имал приятел в тамошен ВУЗ, от който чувал, че той е най-добрият за специалност „Политология”. Имах шанса да се уча от хора, които са писали договора от Маастрихт, с който е основан Европейският съюз, разказва Иван. Германия му дала пример с отношението си към Европа като към нещо, което всеки лично създава. Макар че бях студент и гастарбайтер, именно тази държава ме направи горд европеец, дава си сметка „присаденият” пловдивчанин. Видял едно общество, което е здраво, защото се спазват законите с цената на лични лишения и взаимно разбирателство. За разлика от нашия балкански тарикатлък, чрез който всеки се опитва да заобиколи нормата.

Другата поука за българина от приключението зад  граница е, че да разчиташ сам на себе си е много отрезвяващо и възпитаващо. За да може да покрива разходите си по време на следването, Иван минал през какви ли не ситуации. Работел във фабрика за пакетиране на кисело мляко на поточна линия заедно със затворници с ленти за проследяване на краката. Много сънародници не издържаха от разглезената среда в семейството да се хвърлят в това чудо, казва 35-годишният днес мъж. Житейският  урок, усвоен от него в Германия, е колко е важно децата да се отделят навреме от родителите. 

За това Иван има друга история от арсенала си спомени с немски привкус. По време на следването си работил какво ли не, включително като управител на италиански ресторант. Като всички новаци започнал от черната работа - да събира чашите в дискотека. Опитвал се същевременно да се забавлява като тези, които са дошли да купонясват. Скоро забелязал местна красавица зад бара. Момичето се оказало второкурсничка по право с баща - професор по конституционно право, и майка, собственик на верига клиники за пластична хирургия. Фамилията се ширела в резиденция, каквато Иван е виждал през соца само в сериала  „Наследството на Гулденбург”.

Какво правиш тук, попитал смаяно българинът. Разказал как  у нас, ако родителите имат такъв стандарт, детето няма да измие чаша дори у дома, камо ли да отсервира в заведение. Германката го разбила с отговора си, че парите не могат да купят социален опит. Когато завършила училище, баща дал сума, колкото за наема на първата квартира, и ключовете от стар фолксваген. „Ако искаш друго, трябва да го изкараш сама”, отсякъл таткото. И девойката започнала работа зад бара, за да спечели пари и да смени жилището с по-добро.

Така осъзнах огромната разлика, до която води ранното отделяне от къщи, противно на родната философия „Срамота е при двама живи родители да работиш”, казва Иван.

Не крие, че да се върне у нас отчасти ролята изиграло и лошо стечение на обстоятелствата. Заболял от рядка болест, станало невъзможно да работи и да се издържа. Прибрал се у нас и довършил образованието си в Софийския университет. В онзи момент проклинал съдбата. Днес е доволен, че е  в България. Осъзнах колко нашата страна има нужда от хора, които са били навън, видели са други светове, и от 2009 г. не съм спрял да бъда активен по обществени каузи, казва Бондоков.

Кауза "Социален хъб"

В момента заедно с приятелката си Валентина Куцева  Иван развива компания, която описва като място за развитие на социален капитал в Пловдив. В нея има споделено работно пространство, в което фирми могат да наемат офиси и да изпълняват свои проекти. Отделно компанията организира обучения и тренинги в различен формат, семинари по предприемачество и комуникационни умения, прави бизнес закуски и си има клуб за дискусии по книги. Това на практика е социален хъб, в който хора от различни прослойки  да се събират и да развиват социален капитал, който стъпва на създаване на връзки и доверие, обобщава Иван.  

Не е загърбил тотално и политологията - зарича се един ден да се занимава с кампаниен мениджмънт и политически пиар. За да създадем среда, в която политик не е мръсна дума, а стъпва на здрава основа, изтъква мотивацията си Иван.

Варил шкембе-чорба в кампуса

Най-голямото предизвикателство по време на следване в чужбина е да спреш да пренасяш своята страна там и вместо това да приемеш чуждата култура и действителност, казва Иван Бондоков. И то колкото може по-бързо. 

С него не станало съвсем така. Още помни родния салам и лютеница, от които не се отказал на пъпа на Европа. И как предизвикал културен шок за състудентите, когато решил да готви шкембе-чорба и умирисал цялото общежитие. Имало и по-големи бунтари от него, които ходили да се опълчват срещу тамошните порядки. Те бързо бяха изхвърлени от системата и се прибраха преждевременно, усмихва се Иван. Всъщност това, което сме ние в културно отношение, много немци одобряват, уточнява той. Прибрал се в родината с убеждението, че европейските мултикултурни общества са успели, защото оценяват качествата на човек, а не произхода. Ако успее да впечатли с това, всеки българин ще успее по света, категоричен е той.


Какво четем:

🔴 Тръгвам с рогите напреде и квото стане! България има нужда от мъжкари!

🔴 Уникално! Показват скривалището на Левски, стояло заключено от десетилетия

🔴 Фотограф представя красиви българки, облечени в носии

Източник: Марица



Коментари



горе