Крепости на вярата


В България има над 200 манастира, но само 80 от тях са действащи. През вековете те са били истинска духовна съкровищница на православието и българщината. Опожарявани и пак възстановявани, изгубени и отново възкръснали по чудо - историите им са истинско свидетелство за Божията промисъл и силата на вярата. В много от светите обители се съхраняват чудотворни икони, безценни книги, уникални стенописи - богатство, с което си заслужава да се гордеем. В поредица от публикации ще ви разкажем за известни и непознати места, които са запазили нашата духовност.

Стенописи на Кирил и Методий в Леворечкия манастир

Леворечкият манастир "Свети 40 мъченици" се намира в Еловишка планина, на около километър северно от с. Лева река. До селото може да стигнете от Радомир или от Трън по пътищата в граничния край, по които почти няма движение, но гледките са спиращи дъха. Основан през XV-XVI в., но както повечето от светите обители в тези земи, е претърпял чувствителни изменения през XIX в. Първоначалната манастирска църква е еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална сграда, с вход на запад. Вероятно разрушена още през средновековието, тя е изградена наново и разширена на запад. Стената е била съборена изцяло и към нея е пристроено ново помещение, значително по-широко на юг. Певниците и апсидата, полукръгли отвътре, при преизграждането получават петоъгълно оформление. Ако се съди по един надпис, издълбан на северната стена до певника, това е станало през 1850 г.
Всъщност преизграждането на манастирската църква е довело и до нейното разрушаване. Пристроената част се оказала слаба, рухнала из основи и старата част на църквата останала открита на запад. Особен интерес от архитектурна гледна точка представлява малката арка, която е стъпила на южния певник и на източната стена на пристроената част. При разширяването на кораба южната стена е изнесена напред и между нея и певника се образува пространство, което разкъсва покритието на храма. Именно затова тези две части са свързани с арката, върху която стъпва покривната конструкция. Под общия покрив са поставени и певниците и само апсидата запазва самостоятелното си покритие. Местната информация и данните от теренното проучване разкриват, че пристроената част е била просторна и че е имала галерия.
Преизграждането на църквата засегнало чувствително и стария храм. Певниците били преизградени, а заедно с това са унищожени и стенописите им. Иконостасът бил пренесен на запад, а в южния певник е изграден голям прозорец. Останалата част от стенописа, открита и изложена на атмосферните влияния през последните десетилетия, паднала отчасти и до днес са запазени само отделни фрагменти.
Стенописите на църквата "Св. Четиридесет мъченици" са изпълнени в смесена техника. Живописният слой е нанесен върху кална основа. Малките размери на църквата са наложили застъпването на съкратения регистър. Над цокъла следва поясът с изображения на светци в цял ръст, изписани под висяща аркада. От цокъла са запазени незначителни фрагменти от южната стена на олтарното пространство. От втория пояс на южната стена в олтарното пространство е изписан Св. Кирил Философ, а в кораба, вдясно от певника - Св. Меркурий. На северната стена в олтарното пространство е изписана сцената "Видението на Св. Петър Александрийски", с която по канон завършва вторият пояс. От изображенията на светци в медальони - третия пояс, на южната стена в олтарното пространство са изписани Дионисий, Методий, Акил и неизвестен светец. На северната стена в олтарното пространство са изписани Леонид, Макарий, Андрей и отново неизвестен светец.
В изписването на Кирил и Методий като светци експертите виждат едно голямо патриотично съзаклятничество, благодарение на което са се появили. Стойността на изображенията може да бъде по-добре проумяна, като се има предвид историческата обстановка, в която са създадени. "Кирил и Методий не са канонизирани за светци и не би трябвало да са представяни като такива. Изобразяването им по този начин е такова нарушение на канона, че византийската Цариградска патриаршия никога не би го допуснала, ако знаеше за него. А католическата църква направо гори на клада за такова нещо", обясняват специалисти.
Зографът, който ги изписва, всъщност обявява Кирил и Методий за светци още тогава - през ХVI-ХVII век.
От празничните сцени, които започват от южната стена на олтарното пространство, най-добре запазена е Рождество Христово. От Сретение е запазен само фрагмент от долната лява половина на изобразителното поле. Сравнително добре е запазено Кръщение Христово. От Страстите са достигнали до нас незначителни фрагменти от Слизане в Ада - в олтарното пространство, от Жените на Гроба Господен и от Разпятието.
От пояса с изображенията на старозаветните пророци са запазени само отделни фрагменти и образът на пророк Давид, а от западната му част, при Христос Емануил, е запазен образът на пророк Данаил. Изображенията и имената на останалите пророци са твърде разрушени. На зенита на свода, ограничен от декоративен фриз, зает от палмети, са изписани трите медальона с изображенията на Бог Саваот - над олтарното пространство, Христос Пантократор и Христос Емануил.
Цокълът на източната стена е съвсем разрушен. Изображенията на Великите църковни отци в апсидата - Св. Василий вляво, и Св. Йоан Златоуст вдясно, са разрушени до коленете. До тази височина са разрушени и изображенията на Архангелите от Мелизмоса, при който Агнец Божий е изписан над прозорчето. Над втория пояс в апсидната ниша е изписана Богородица Ширшая Небес с Христос.
На източната стена, вляво от апсидата, е образът на архидякон Стефан до колене, в протезисната ниша, а вдясно - изображението на св. Роман в цял ръст. Над тях, отново от двете страни на апсидата, е Благовещение, а над него, в люнетата на източната стена, е разгърнато Възнесение Христово с апостолите и Мария и медальонът на Христос.
Стенописите от манастирската църква Св. Четиридесет мъченици заемат самостоятелно място в историческото развитие на монументалната българска стенопис. Те принадлежат към голямата българска югозападна школа и въз основа на канонични и стилови белези можем да ги отнесем най-късно към XVII в. Днес достигналата до нас част от архитектурата и стенописите на манастирската църква  е консервирана и е един от ценните паметници на българското средновековие.
При църквата "Св. Четиридесет мъченици" е експониран и иконостас от последния период на съществуването й. Той носи дата 1866 г. и принадлежи към възрожденските самоковски писани иконостаси.
Само преди десетилетия манастирът е бил добре запазен и се е ползвал с голяма популярност в района. Но днес е разрушен, изоставен, църквата преди 30-ина години е била превърната в музеен резерват.
През есента на 2009 г. се реставрираше манастирската черква. Ремонтът е направен с 10 хил. лв. от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, отпуснати през октомври същата година от министъра без портфейл Божидар Димитров.


Лозенският възроден за нов живот
Лозенският манастир "Свeти Спас" се намира в покрайнините на София по пътя към най-високия връх на Лозенската планина - Половрак. До манастира води  черен път, който е проходим за лека кола. Пътят до манастира, който започва от източния край на село Лозен, е приятен за разходка, тъй като минава през самата Лозенска планина.
"Свети Спас" е основан вероятно през XI-XII век и е бил най-източният от манастирите, образуващи Софийската Мала Света Гора. Унищожен е при падането на крепостта Урвич при османското нашествие в края на XIV век. След това е възстановен през XVII век и дори има сведения, че в него през втората половина на века е имало книжовна и калиграфска школа и училище. За жалост манастирът е повторно сринат през XVIII век от турците, тъй като монасите му участвали в завери и въстания.
За трети път "Свети Спас" се въздига от пепелта през 1821 година. Майстор Цвятко Тодоров построява наново църквата върху останките от стария храм. Изгражда и трите купола, които драстично отличават храма от обичайната църковна архитектура.
През 1868 година майсторите Никола Образописов, Христаки Захариев и Димитър Дупничанин украсяват стените и куполите на храма със стенописи, които се виждат и до днес. Украсата на храма е богата на образи както на светци, така и на исторически личности, което я прави истинска забележителност. Много са евангелските сцени, но с особено голяма любов са рисувани първоучителите Кирил и Методий, Иван Рилски, Патриарх Евтимий, книжовници и просветители. В образите се разпознават и канонизирани софиянци - Никола Нови Софийски, Георги Нови Софийски, Константин Софийски.
След Освобождението в манастира функционира училище. През 1900 година той е преобразуван от мъжки в женски, какъвто остава и до наши дни. Днес светата обител се радва на ежедневни посещения от туристи.
В последните няколко години сградите на манастира са претърпели сериозен ремонт, почти възстановени са и стенописите в храма.

Марянският пазил костите на цар Борис I Михаил
Марянският манастир "Свето Преображение Господне" се намира в село Марян, разположено на 8 км източно от град Елена, по пътя за Сливен. Няма точни сведения за възникването на светата обител и за нейната най-ранна история. Това, което знаем за него, е от преданията и легендите. Според най-разпространената легенда днешната манастирска черква е изградена върху основите на стар храм от VIII-IX век. Когато започнало строителството, в олтара намерили мраморен саркофаг, а в него - скелет на мъж. Той който държал в ръцете си евангелие, а до главата му имало корона - символите на духовната и светската власт, събрани на едно място. Местните хора вярват, че това са били тленните останки на покръстителя на българите - цар Борис I. Има преданието, че майсторите са намерили и баптистериума - мястото, където са се извършвали кръщавки, но поради страх от слухтящите по това време турски заптиета, те го заровили наново.
Реалността на легендата донякъде се доказва с намерените в манастирския двор артефакти - два капитела, които все още са в манастира, от т.нар. Теодосиеви колони, датирани към VII-VIII в. Такива се срещат в Плиска и Преслав, както и още четири, съхраняващи се в Националния исторически музей в София. Отделно части от саркофага са използвани в градежа на настоящия храм.
Съвсем наскоро теорията за гроба на цар Борис I бе оспорена. В началото на 2012 г. историците Маргарита Ваклинова и Николай Овчаров обявяват, че са намерили саркофага на княз Борис I Михаил Покръстител във Велики Преслав. Според тях находката е открита от Карел Шкорпил преди 100 години и стояла във Велики Преслав без да е ясно на кого е. Едва сега обаче на гърба му историците разчели 3 букви - "Мих", част от името Михаил - християнското име на Борис. Коя от двете теории е вярна, само по-задълбочени бъдещи проучвания ще разгадаят този въпрос.
В разрез на горните съждения трябва да се спомене, че през 1898 г. в двора на селската черква (тогава, а и до ново време, днешната манастирска черква е изпълнявала функциите на енорийски храм) са разкрити чрез разкопки останки от старинен храм с баптистерий. Тогава са намерени и значителен брой артефакти - мраморни колони, плочи, части от мозайки и др. През 1931-1932 г., проучвайки старините на Еленския Балкан, Д. Цончев установява, че това е раннохристиянска трикорабна базилика от IV-V в. Това откритие донякъде потвърждава правдоподобността на легендата и много е вероятно раннохристиянският храм да е бил използван след приемането на християнството в средата на IX в. при цар Борис I.
Народната памет е съхранила още една легенда, свързана с историята на Марянския манастир. Тя разказва за хубавата царица Мара, сестра на цар Иван Шишман и първата жена на султан Мурад (Мурад II (1421- 1451 г.). Според легендата, Кера-Тамара искала да остане в манастира, но трябвало да тръгне с Мурад, затова оставила всички свои накити в храма. Но след смъртта на султана отново се върнала по тези места. Според друга версия, Мара дала пари за построяването на самия манастир.  Местните хора вярват, че точно на тази красавица е кръстено селото, което е дало и името на манастира.
Днешната черква е построена през 1835 г., тогава до нея е действало и килийно училище. През 1868 г. избухнал пожар в манастира, при който изгорял само иконостасът в черквата, изпепелени били всички икони, но без тази на Св. Богородица.
Манастирът е възстановен през 1870 г. Църквата пострадала и по време на Руско-турската война (1878 г.), но скоро след това била отново възстановена.
Дълго време Марянският манастир е съществувал като енорийска църква, но на 2 май 1993 г., в деня на успението на цар Борис I, Светият синод отново му дава статут на манастир. През 2004 г. манастирът е основно ремонтиран, приключило е строителството на новите сгради.
Понастоящем Марянският манастир е постоянно действащ женски, негова игуменка е майка Анастасия.
В архитектурно отношение Марянският манастир представлява комплекс от съборна черква, жилищна сграда, камбанария и просторен двор, обграден с каменен зид.
Манастирската църква, изградена върху средния кораб на раннохристиянска базилика, е еднокорабна, едноапсидна с притвор сграда. Градежът на църквата е масивен, наосът и притворът са също масивно засводени и имат дублиращи конструктивни арки. Дебелината на стените до сводовете е 1,20 м. Към западната фасада на църквата по-късно е добавена открита нартика с четири колони, които са увенчани с три арки. Пред входа на южната стена, при една още по-късна поправка, е пристроен дървен навес-нартика. Покривът е двускатен с керемиди.
Майстори строители на църквата са Кочо от Дебър и майстор Михо от Колиби Майтаняци.
Вътрешността на храма не е покрита със стенописи. Иконостасът е късен, направен след пожара от 1868 г., изработката е столарска и имитира руски модели.
Днес състоянието на църквата е окаяно, основен ремонт не е извършван от 1936 г. Макар преди години да е правен ремонт на покрива по програма "Красива България", сега той отново тече и проникващата влага руши храма.
В настоящия момент Великотърновската митрополия от името на манастира кандидатства с проект по Програмата за развитие на селските райони към Държавен фонд "Земеделие". Той е за цялостен ремонт - за обновяване на храма, камбанарията и жилищната сграда, както и за направата на защитна стена откъм реката.
 
Ангел Карадаков


Какво четем:

🔴 Режисьор спретна Ботева фиеста в Испания

🔴 БГ патент за ток от Черно море шашна Кувейт

🔴 13-годишна е новата ни шампионка по шахмат

Източник: Стандарт



Коментари



горе