Каквото и да върши, българката вплита душата си


Пожелавам на нашите жени всичко онова, което ще им даде радост от живота и усмивки

– От всички песни, които са минали през сърцето ви, какъв е образът на българската жена във фолкора, как ще го обобщите, г-жо Згурова?

– Не е случайна жена българката. Тя в мелодии и тъкан вплита душата си. И като тъче, и като шие, като бродира, тя е творческа личност. Спомням си като малка – връщам се от училище и майка ми на един стан тъчеше килимчета, пътеки. Та отивам при мама да й се обадя, че съм си дошла. И като приближавам стаичката, чувам как тя хем си тъче, хем си тананика. Викам й: „Мамо, ама ти каква песен пееш?“ А тя ми казва: „Ами тая певица много я харесвам.“ „И коя е певицата?“ „Соня Кънчева.“ „Янкин брат Янки думаше“, „Любе, любе, първо любе“… Та мисълта ми е, че каквото и работа да върши, и на полето да е, българката е винаги е с песен в душата. Навремето не е имало електричество, с кандилце, на газена лампа са изработвали уникалните български бродерии, с които съм закърмена. И досега съм им битово вярна. От най-ранните си години българката е творческа личност и от нищо нещо може да направи.

– Защо са тъжни прочутите ни жътварски песни?

– Как няма да са тъжни? Какви са движенията на жътваря със сърпа – бавни, плавни. Не да тропа бързо като на ръченица или на хоро. Естеството на самия труд изисква песните, които го съпровождат, да бъдат бавни, безмензурни, без много орнаментика, гласът да се лее – от единия баир до другия да се чува. Песента е правела този непосилен труд по-поносим. Аз още не ходех на училище, като съм носила таратор да се освежат жътварите в жегите.

– А българката в любовните песни?

– Освен възхвалявана като красавица, като работлива, сръчна жена, народната песен представя българката и като греховна. Имам аз една такава бавна песен „Ходете, холан, ходете, наред момите гледайте, по една да не любите и севда да не хвърляте. Та аз умирам от пуста севда голяма, по пуста Станка хубава. Гледайте, отбировайте, подире да не плачете…Снощи си дойдох, мале ле, от мойта милна галничка, галничка и драговничка, с друго си любе думаше, мойте му думи думаше, моят му пръстен даваше.“ Тя му изневерила…Търсила съм винаги песни, от които човек да се поучи. И от тази песен бях много впечатлена, защото поуката я носи още първият куплет: „Йочи ли, черни чьорешки, гледайте, отбировайте, подире да не плачете.“ И после разказвачът излага патилото си. Това е един от първите ми записи със странджанската група.

– Вие в Странджа май си падате по изневерите. Чувала съм една песен за малкия брат, влюбен в жената на батьо си. Та пожелал да избухне война, брат му да го убият и той да вземе буля си. Но докато й шепнел „много си, бульо, хубава“, батьо ги спипал и ги заклал и двамата…

– Ще ги заколи, ами! Ама тази песен е от по-новите и за мене е кич, дето сватбарите го изпълняват. Не е стойностна песен, която възпитава. Значи народът не е случаен. Ето аз вече 25 години журирам навсякъде из страната и преценявам кое става и кое не. Не може с разни кичозни измишльотини, изтормозени и безпомощни хора – оттук взело мелодия, оттам взело текст, да паразитират върху фолклора. И искат да станат известни. Ама без собствен репертоар не се получава. Големите певци всички имат собствен репертоар – и Тома Янчев, и Кина Димитрова, и Георги Павлов, Петко Данаков; цяла плеяда са певците, с чието творчество израснах. Всеки със своите песни. И за да си изградя аз моя репертоар, не съм седнала да пея техните песни, ами съм създала свои. От сърцето на Странджа съм събирала песни. Ако ми хареса текстът, аз правя мелодията. Ако не е доизкусурено, си го оправям…

– Защо Странджа се счита за магическа планина?

-Заради огнените хора – нестинарите, после това е една мека, красива планина в близост до морето, и в това има магия, тук цъфти странджанската зеленика, приказно е. Тече река Велека. Аз и филм направих „Моята любима Странджа“. Песните, мелодиите са толкова автентични, че всички ярки таланти си падат по странджанската песен, характерна с люлеенето на тона, нарича се вибратор… Много са компонентите на тази магия. Видяхте ли книгите ми „199 песни от моята любима Странджа“ и „Гласът на Странджа“?

– Не, за съжаление.

– Ами тогава какво правите тука? Нищо не правите, нищо! Така и предполагах, затова съм ги приготвила да ви ги дам. Ще ви дам и книгата за Стефан Кънев, за 85-годишнината от рождението му. „Под знака на Аеда“.

– Наскоро научих, че прочутата добруджанска песен „Лале ли си, зюмбюл ли си“ била на Стефан Кънев, вашия съпруг, един от най-изявените и търсени композитори във фолклорната музика.

– Песента е на Верка Сидерова. Обработката е на Стефан Кънев. След това Филип Кутев я прави за хорове. „Години, усилни години“ също е негова, пак я изпълнява Верка Сидерова. На първите певици той е написал визитните картички – на Стайка Гьокова, Добра Савова, Илия Аргиров. И това са първите певици от всички фолклорни области. Миналият ноември чествахме 85 години от рождението му. За концерта дойдоха млади гласове от цяла България.

– Как живеете сега? Какво е вашето всекидневие.

– Моят живот е прогнозиран. Аз се раздавам на всички можещи млади таланти. Журирам, пея, преподавам, включвам млади певци в концерти. Но от 10 години не съм достатъчно щастлива. Защо? Защото 25 години с „Мистерията на българските гласове“ обикаляхме по цял свят. И това, което ние постигахме за два часа, дипломатите не можеха да го направят за 20 години. А получавам под 200 лева пенсия. Даже ме е срам, като ходя да ги получавам. Понеже ме знаят коя съм – голямата Калинка Згурова с малката пенсийка. Толкова много таланти си отидоха разочаровани от този свят, от тези мизерни пенсии. Аз все още мога и където ме поканят, отивам. И вместо сега да си посрещна 72-рия рожден ден, да седна да си прочета някоя хубава книга, стихосбирка… аз съм непрекъснато на колела. Ето сега е Международният ден на жената – хубав празник, после идват големите празници – Великден, Гергьовден, но душата ми е тъжна. Уморих се да се надявам, че най-после хората, които сме заслужили, ще получим поне една прилична пенсия. Това не е само безотговорност и неблагодарност. Това е жестокост. Аз започнах певческата си кариера от 1960 г. И за да стана Калинка Згурова, съм била 20 години самодейка. А 30 години съм професионална певица. Това са 50 години на сцената. Куп награди, у нас и по света, и накрая – това унижение. Не ща да заплашвам, че ще се паля пред парламента, за да ми дадат прилична пенсия. Тези пари отдавна съм си ги заработила. И понеже станах майка по-късно, такъв ергенски данък съм плащала години наред, че само той ако ми се признае – хиляда и кусур трябва да ми дадат.

– Сякаш се наблюдава напоследък засилен интерес към фолклора?

– Фактът, че има толкова много детско-юношески конкурси, толкова концерти на известни певци – Соня Кънчева, Стайка Гьокова, на Калинка Згурова с техните песни, а не оттук-оттам. В тия книги със странджанските песни, за да ги издам, всичко е минало през окото ми и през сърцето ми, през гласа ми, по радиото, по телевизията. И ноти, и текстове, и то е заради младите таланти, които откриваме. Ами колко народ се стича по съборите – Първият национален събор (1960) на нашата Странджа, после на Рожен, в Копривщица, Тервел и т.н. Ами че Янка Рупкина, аз, Бойка Присадова, Калинка Вълчева – всичките сме минали през тези събори. А сега децата, които се явяват на детско-юношеските конкурси и са талантливи, се насочват към музикални училища и паралелки, Музикалната академия. Та възражда се любовта към народната музика, но крайно време е да се промени стандартът на живот. Това е страшно болезнена тема. Много хора си отидоха. Ето Борис Гуджунов как си замина в несрета. Това е парадокс, отвратителна аномалия. И сега в листите на партиите вкарали известни хора. Ама те ли ще променят бюджета за култура, те ли ще осигурят достойна старост на хората на изкуството и науката? Не са ли по-полезни икономисти, финансисти, юристи? За тия дискове, за тия книги оттук-оттам събирам като просякиня. На какво прилича това?! И понеже едва ли не работя като институция „Калинка Згурова“. Сега организирам и втория национален конкурс „Песните на Калинка Згурова.“ Лошото е, че ние нямаме самочувствие. Не може пет-шест певици, изявени солистки, дали сме си живота за народната музика, да получаваме по-малко от чистачката на аерогарата – и то пет пъти по-малко. Обидно е.

– Хайде да завършим с нещо по-ведро и празнично. Какво пожелавате на българската жена?

– Здраве й пожелавам, пожелавам й свободата да ражда деца и условия да ги отглежда, пожелавам й всичко онова, което прави една жена усмихната и радостна от живота!

Нашият гост

Певицата е родена през1945 г. в с. Дебелт, Бургаско. Дарбата й открива странджанският народен певец Сава Попсавов. Професионалният й път започва в ансамбъл „Пирин“. От 1973 г. е солистка на Ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“. Записва над 300 песни от Странджа за БНР и „Балкантон“, издава плочи и дискове, снима филми в БНТ. Неин съпруг и съратник е големият композитор Стефан Кънев. Песните им се изпълнявани в много страни по света. На тяхно име е фондацията „Кънев-Згурова“, която подпомага млади народни певци, има своя школа и възпитаници. „Странджанският славей“ Калинка Згурова е отличавана с множество национални и международни награди, включително престижната американска награда „Грами“.


Какво четем:

🔴 Два тона ракия изпиха в Априлци

🔴 7 000 опълченци прекланят петорно по-голяма османска армия

🔴 Майка на умиращ в Испания българин:Престъпник ли е синът ми,че иска да живее?!

Източник: Труд



Коментари



горе