Наш емигрант подреди музей в северозападно село

Северозападното село Дреновец с 1400 жители е част от община Ружинци в област Видин и има богата и интересна история, която е като умален модел на българската съдба, обяснява краеведът. Според Феликс Каниц в древността Дреновец е бил римски град, седалище на епископ. От онова време край селото има руини на римска вила, наричана „Градището“, и останки от крепост. Селището процъфтявало на кръстовището на два важни пътя – от Рациария – столицата на провинция Крайбрежна Дакия, към Монтана и от Ниш към Алмус (днес Лом). „За съжаление след бурите на времето и лопатите на иманярите от онази епоха до нас са стигнали само трохи“, ядосва се музейният уредник. Според него обаче заради стратегическото си положение и развитото земеделие и търговия Дреновец продължил да бъде град и по време на Второто българско царство чак до падането на България под турска власт. А после селището започнало да залязва и се споменава чак през 1454 г. в регистрите на Видинския санджак. Потисничеството на османците обаче не пречупило местните хора – през 1688 г. по време на Чипровското въстание Дреновец също се разбунтувал начело със свещеника си поп Боно, но турската войска разбила въстаниците и сринала селото. През 1689 г. край Дреновец разпънала стан австрийска армия, тръгнала да превзема Видин. Почти два века по-късно дреновчани отново се вдигнали на бой срещу поробителите заедно с десетки села в Северозапада, но слабо въоръжените чети били пометени от аскера. Жаждата за свобода и родолюбието обаче не угаснали у местните хора – дреновчани се включили в битките за освобождението на България, а през Първата световна война костите си по фронтовете оставили 10 мъже от Дреновец, разказва Любомир. Свидетелствата за участието на местните хора в историческите събития от древността до наши дни той подредил в двете стаи на „Паметохранителницата“. Сред най-древните експонати са каменна брадва от неолита, антични монети и оръжия. Обстойно в малкия музей е представено създаването на българската държавност. Бившият учител по история е запален привърженик на теорията, че Северозападна България е била заселена с хунобългари два века преди идването на Аспаруховите воини край Дунав. А в земите край река Лом, твърди той, се настанило племето кутригури. Части от стрели и мечове и останки от земеделски оръдия илюстрират живота от първите векове на българската държава в земите край Дунав. Сред ценните експонати от следващите епохи има гюле от хайдушко дървено топче, синия (трикрака софра) от XVIII век, народни носии, тъкани преди 200 години.. В раздела за комунизма пък са окачени портрети на Георги Димитров и Тодор Живков, червени знамена, снимки на кооперативни бригади и кутии вафли „Искър“. Второто помещение на паметохранителницата уредникът нарича „стая за едрогабаритни експонати“. В нея са разположени конска каруца с ковани железа, шейна от XIX век, която била теглена от коне, дървен чин, на който седели поколения дреновчани. Неотдавна кметът на общината Александров измолил от Министерството на отбраната и 152-милиметрова гаубица. Тя обаче няма как да се вмести в музейната площ и ще бъде монтирана на площада в Дреновец. Музеят ще продължи да се развива, смята Андреев.

„Много сме благодарни на Любо Андреев за идеята и усилията, които хвърли. Паметохранителницата е нещо уникално, дори местните деца не знаеха много неща от миналото на прадедите си. Вече има интерес към сбирката от съседни селища и общини. Идват и чужденци – французи, словаци, а това оживява селото ни“, казва кметицата Надя Иванова.

„Всеки път, когато се връщам в България, виждам, че след близо 30 години частични реформи страната ни не се е променила много към по-добро. Насаждат ни се някакви нови ценности, в които няма място за обич към Родината и почит към традициите. Старата България все повече изчезва, а трябва да бъде съхранена“, споделя бившият офицер и учител. Той тъгува, че красивият и плодороден район край реките Дунав и Лом днес почти обезлюдява и е обявен за най-бедния в целия Европейски съюз. Затова чрез паметохранителницата иска да запази богатото минало на тези земи и хората, живели в тях, и да даде пример на младите, че с труд и инициативи могат да възродят родния си край. Посещенията на туристи от страната и чужбина също могат да помогнат за съживяване на района. Ако след десетките обещания на български и сръбски управници се отвори прохода Свети Никола в Северозападния Балкан, по древния път между Лом и Ниш ще тръгнат отново хора и стоки и селищата ще живнат, убеден е Любомир Андреев. И накрая признава, че чрез малкия музей изплаща и личен дълг към родината си. „И двете ми деца са в чужбина – дъщеря ми от първия брак Десислава е журналистка в Англия, синът ми Преслав е в Словакия. Лишил съм България от две деца и трябва да й оставя нещо“, казва 50-годишният мъж.

Какво четем:

Коментари