В памет на Георги Данаилов:Любимата му мистична Ковачевица

На около 250 км от София, в мистичната пазва на Родопите се е скрило още по-мистичното село Ковачевица. Което писателят Георги Данаилов обожаваше. Както обожаваше и къщата на 150 години с чардак и плочест покрив, за която "Идеален дом" разказа преди 4 години.

Телевизорът, телефонът, компютърът... Те са връзката му с цивилизацията. Стига да поиска - има я. Ако не, с него са книгите - непрочетените, недописаните, нередактираните. Георги Данаилов ни посреща усмихнат на портата заедно с Дончо, чуден 5-годишен санбернар, неизменната компания в дома. Качваме се на горния етаж, сядаме и писателят започва разказа си: "Къщата е от края на ХIХ в., а някои части са построени още през ХVII век. Когато дойдох в Ковачевица със съпругата ми, тя погледна селото и каза: "Ммм, няма да си тръгна оттук, докато не купиш къща." И същия ден я купихме от дядо Киро - възрастен човек, алкохолик, който вече не пиеше, а това е ужасно", смее се нашият домакин.
Дядо Киро е от колоритните личности, описани от нашия домакин в книгата "Къща отвъд света" с всичките им табиети и задявки. Всичко, което е било на стареца, е там - леглото, раклата..."За съжаление живя малко и къщата остана самотна, докато се заселих окончателно и вече нямам никакво намерение да ходя другаде, освен до гробищата", смее се Георги Данаилов. След миг се натъжава, неговата Ковачевица вече е различна: "И селото, както България, не е същото. Както казваше един друг зевзек, Томата, вече няма ора в Ковачевица - лошо, а едно време какви ора имаше, не ора, а зверове!", прихва в смях стопанинът.
Седим до работната маса на писателя. Няколко чифта очила, куп книги, разтворено томче на Чоран, компютър... и чесало за санбернара, разбира се. "Книгите щели да умрат?! Глупости! Какво, че ще бъдат на електронен носител! Достатъчно дървета изсякохме!", смее се писателят. Над всичко това виси странен полилей. Оказва се, че е изработен от накити - всяко гнездо за свещичка всъщност е пръстен.
Погледа ни привлича огромна печка до стената: "Знаменита е! Действаща! Била е на Александър Теодоров-Балан, който я купил от фалирал публичен дом в Марсилия. Представяте ли си! Донесъл я в България в края на ХIХ век и я монтирал във вилата си в Чамкория. Умира малко преди да навърши 100, а синът му ми я подари. Вилата им падна и я няма, както ги няма много неща в България. До печката e окачен плакат с надпис WANTED. А на въпроса ми кой е човекът на снимката, получавам отново смях: "Синът ми!"
Още една уникална лампа откриваме на чардака - дървена копаня с енергоспестяваща крушка в средата. Оказа се, че е дело на покойната вече съпруга на писателя. Другата гордост там са двете камини. По-голямата пази поредната смешна история, разказвана в този дом. Някогашната стопанка обичала да си пийва и веднъж вместо в пещта метнала още неизпечените самуни хляб през прозорчето на калдъръма. Мъжът й се разлютил, грабнал фурнаджийската лопата и бой, бой... Жената обаче спала непробудно часове наред. Като се събудила, му рекла: "Оле, мъжо, да знаеш, и аз ще мина на ракия, оти от греяно вино ме боли дирника."
На чардака са още автентичен хамбар, дървопластики, сандъчета с цветя, плетени вълнени чорапи, черги. Оттам се вижда дворът. Всички дървета са посадени от Георги Данаилов и отдавна порят небето.
Единственото "модерно" място в къщата е банята с тоалетна. И там смях. На огледалото всеки чете: "Колко съм хубав! Защото се къпя всеки ден!" А когато питам писателя има ли канализация в селото, той ме поглежда дяволито: "Ковачевица си има канализация преди Лондон!"
Дончо отново приближава. Писател и куче ни изпращат на портата. Неразделни, не сменящи за нищо на света своята Ковачевица и 150-годишна си къща на спомените.

Снимки Андрей Михайлов