Мечтая да свиря на българска сцена


Белла Христова е родена в Плевен. Завършва майсторските класове на Руджеро Ричи в Залцбург. През 2003 г. постъпва в Музикалния институт Къртис, а през 2010 г. се дипломира от университета в Индиана, САЩ, като възпитаничка на Хайме Ларедо.
През 2007 г. е отличена с първа награда на международното състезание по изпълнения на цигулка "Майкъл Фишър" в Нова Зеландия. Две години по-късно печели първото място по време на международни прослушвания на млади концертни изпълнители, а през 2013 г. е удостоена с престижното отличие "Ейвъри Фишър", връчвано само на изключителни инструменталисти, показващи отлични професионални резултати.


Връзката ми с българските и руските фолклорни мотиви, обичаи и нагласи е много силна и изявена в темперамента ми на изпълнител, споделя младата цигуларка.

Интервю на Анелия ПЕТРОВА

- Родена си в Плевен в семейството на музиканти. Кога усети за първи път, че музиката е твоето призвание?
- Не мога да определя конкретния момент, който е формирал желанието ми да бъда професионален музикант. Това сякаш е бил един бавен, плавен и постоянен процес, започнал в ранните ми детски години. Аз пораснах, заобиколена с музика: майка ми беше хоров диригент и пианист, а баща ми - композитор. Домът на семейството ми бе затрупан с грамофонни плочи и музиката беше незаменима част от ежедневието ми. Тъй като вкъщи имахме пиано, първите ми детски желания бяха свързани с него. Майка ми обаче настояваше да се науча да свиря на цигулка и под нейно наставление започнах със заниманията си с този инструмент. Днес съм й безкрайно благодарна, защото не бих могла да си представя да се занимавам с нещо друго.

- Първите си стъпки в музиката правиш в България, но професионалното ти израстване се случва в САЩ под ръководството на Джейми Ларедо и Айда Кавафиан. Как се изявява българското у теб като музикант?
- Моите изпълнения са винаги вдъхновени от България. Родината ми е хранилище на старо изкуство и богата история, с която се гордея. Връзката ми с българските и руските фолклорни мотиви, обичаи и нагласи е много силна и изявена в темперамента ми на изпълнител. Когато слушам произведения на български и руски композитори, усещам неописуемо чувство на близост и еуфория... сякаш са ми в кръвта! Често, когато публиката ме изкара на сцената на бис, аз свиря на цигулка ръченица и български фолклорни мелодии. Тази музика ми идва отвътре и техническата сложност на изпълненията остава на втори план.

- Талантът ти получава високо призвание със спечелената награда "Ейвъри Фишър", както и многобройни комплименти от музикални критици и авторитетни издания. Как би описала стила си на свирене?
- Като високо музикален, вдъхновен и, надявам се, вдъхновяващ. Крайната цел на изпълненията ми е да въодушевявам хората и да ги трогвам чрез моята музика. Опитвам се да предам на публиката своята емоционалност. Надявам се хората да напускат концертните зали, размишлявайки над чутото, а звуците да са докоснали интимни кътчета от душите им. Ако моето представяне успее да провокира емоции у публиката, то тогава работата ми на музикант е свършена.

- Била си солист в "Карнеги Хол", "Линкълн Сентър", "Меркин Концърт Хол" и десетки други елитни музикални сцени в САЩ, Европа, Азия и Нова Зеландия. Къде чувстваш себе си най-високо оценена?
- Навсякъде по света има публика, която ме кара да се чувствам високо оценена. Любима зала, в която няколко пъти съм била канена като солист и винаги съм добре приета, е "Карнеги Хол". Чувството да излезеш на сцената там е несравнимо и опияняващо, особено когато свиря пред препълнена зала и бурно аплодираща публика. С особено удоволствие изнасям концерти в Нова Зеландия, където съм гостувала пет-шест пъти. Забелязала съм, че там хората изпитват истинска любов към музиката и успяват да предадат тази топлина и заряд на изпълнителите.

- На какъв принцип избираш репертоара, който изпълняваш?
- Когато изпълнявам концерт с оркестър, репертоарът обикновено бива избиран от оркестрите, на които гостувам, и музиката е съобразена с музикалния сезон на концертната зала. В други случаи музиката е съобразена с моя вкус. Сред личните ми предпочитания е музиката на моя любим композитор Бетовен, като и композициите на Брамс, чиято музика също обичам. Когато имам соло изява без оркестър или с акомпанимент на пиано, търся връзка между различните пиеси в репертоара си. Обичам да съчетавам творби от различни исторически епохи, например Бах със съвременни композитори. Старая се крайният продукт да е вълнуващ, интересен и да разказва своеобразна история.

- Какви личностни и професионални качества трябва да притежава един музикант, за да бъде успешен солист?
- Необходима е съвкупност от множество качества. На първо място, разбира се, трябва да бъде отличен инструменталист. Не трябва да се страхува от професионални предизвикателства и тежък график с работни ангажименти. От особена важност в днешно време е името му да бъде спрягано в музикалните среди и представено сред публиката. Не искам да омаловажавам и малката доза късмет, която е толкова необходима в шоубизнеса.

- Кое е най-голямото предизвикателство в твоята кариера?
- Пристигането ми в САЩ на тринадесетгодишна възраст беше трудно препятствие за мен. През първите си няколко години живях в непознато семейство и тепърва учих английски език. Тази ранна самостоятелност ме принуди да порасна много бързо и да поема ангажиментите и отговорностите на възрастен човек. Тогава не си давах сметка за трудностите в тази нова среда, но ако се замисля днес, установявам през колко препятствия е трябвало да премина. За щастие тази нелека ситуация ми помогна да формирам черти на характера си като твърдост, самостоятелност и независимост.

- Имаш редкия шанс да изпълняваш репертоара си на цигулка "Амати", изработена през 1655 г. и някога притежавана от известния цигулар Луис Краснър. Какво е чувството да свириш на нея и с какво нейният звук се различава от този на съвременните цигулки?
- Тази цигулка е изключително специална и за мен е чест да свиря на нея! Тя ми е предоставена назаем от щедър благотворител за няколко години, след което ще отиде в ръцете на друг талантлив изпълнител. Инструментът се отличава с много дълбок звук на долните струни и ярък брилянтен звук на горните. Принципно цигулките "Амати" се характеризират със своеобразна свитост и топлина на звука, но тази цигулка има особено мощен звук в зала, отличаващ се със сила, дълбочина и безспорна красота. Всеки път, когато се замисля за историята на цигулката, си давам сметка за нейната уникалност. Понякога не мога да повярвам, че държа в ръцете си инструмент, създаден 30 години преди рождението на Бах! Това ме кара да се чувствам буквално слуга на цигулката и да се съобразявам с нейните капризи. Например цигулката не "харесва" влажно или прекалено сухо време, а редовни грижи за нея полага майстор-лютиер в Ню Йорк.

- Кой е най-вълнуващият комплимент, който си получавала?
- Няколко вестника ме сравняват с Давид Ойстрах и Ан-Софи Мутер, но тези сравнения надминават въображението ми и сякаш ме учат на скромност. Ласкателствата на пресата винаги ме карат да се чувствам по-смирена и отговорна пред публиката. Най-щастлива ме правят хората, които споделят, че моята музика ги е разплакала, зарадвала или стоплила сърцата им. Емоциите, които провокирам, са безценна награда за мен.
 
- На музикалния пазар за класическа музика все повече навлизат проекти, характеризиращи се с комерсиално звучене. Какво е мнението ти за размиването на границата между автентичната класическа музика и комерсиалната?
- Не мисля, че е честно към класическата музика да се твърди, че подобни изпълнения са класически. Комерсиализирането на класическата музика не е моят музикален стил и аз не бих се включила в подобен проект. Да се взаимстват две минути от известна симфония, върху която да се наслагат рок елементи, примерно, не е класическа музика, а просто музикален миш-маш с чисто комерсиална цел.
Открай време слушането на класическа музика изисква интелект. Ако се върнем в ранните периоди на нейното създаване, ще видим, че въпреки популярността си в онези далечни времена, тази музика не е била за всеки, била е изпълнявана в замъци и дворци. В днешно време интересът на човек се задържа все по-трудно и мисълта, съпровождаща слушането на класическа музика, е все по-необходима. С риск да прозвуча претенциозно, ще кажа, че класическата музика е предназначена за малцина, защото изисква активна мисъл и въображение. Класическите изпълнения не могат да бъдат слушани между другото или просто като фон на деня ни.

- Как реагира аудиторията на вида музика, който изпълняваш в различните краища на света?
- Музиката ми се приема радушно във всички краища на света, но съм забелязала различните обичаи за бисове, ръкопляскане и поведение по време на концерта. В Китай, ако музикантът не излезе да свири на бис поне три или четири пъти, хората остават с впечатление, че той не е свирил достатъчно. В Корея пък бях изненадана от масовата любов към класическата музика. Това е единствената държава, в която класическите музиканти имат статута на поп звезди. Концертните зали са пълни с млади хора, които предпочитат да чуят цели класически произведения, вместо популярните тук компилации от различни композитори. Класическата музика в Корея звучи навсякъде, дори в таксиметровите коли.

- Защо музиката се счита за най-универсалното и всеобхватно изкуство?
- Музиката е присъствала във всеки един от периодите на развитие на човечеството и е незаменима част от нашата култура. Тя носи ясни послания, стига човек да се заслуша в нея. Подобно на човек и различните периоди, през които изминава житейския си път, музиката е търпяла развитие през всички ери на човешкия род. Човешкият глас е най-естественият вид музика и всеки струнен инструменталист се старае да се доближи максимално до неговото звучене.

- Когато не се занимаваш с музика, какво обичаш да правиш?
- С радост прекарвам свободното си време с двете си котенца. Обичам и да гледам телевизия - прекарах детството си в България без телевизор, така че сега наваксвам... С удоволствие редя пъзели, а понякога плета. Готвенето ми е също любимо занимание. Когато имам възможност, посещавам България. Надявам се бъдещето да ми донесе възможност за музикална изява в България, тъй като една от големите ми мечти - и единствената мечта на майка ми - е да свиря на родна сцена.

Любовта към музиката на Белла Христова започва, когато едва шестгодишна докосва за първи път цигулка. Родена в Плевен в семейството на професионални музиканти, младата цигуларка развива любовта си към струнния инструмент в майсторските класове на Руджеро Ричи в Залцбург. През 2003 г. постъпва в Музикалния институт Къртис, а през 2010 г. се дипломира от университета в Индиана, САЩ, като възпитаничка на Хайме Ларедо.
Считана за една от най-талантливите цигуларки на своето поколение, Белла Христова е носител на множество престижни награди. През 2007 г. тя е отличена с първа награда на международното състезание по изпълнения на цигулка "Майкъл Фишър" в Нова Зеландия. Две години по-късно печели първото място по време на международни прослушвания на млади концертни изпълнители, а през 2013 г. е удостоена с престижното отличие "Ейвъри Фишър", връчвано само на изключителни инструменталисти, показващи отлични професионални резултати.


Какво четем:

🔴 Село Чавдар - история за неволята и късмета

🔴 Милион долара завеща наш емигрант на училище

🔴 Стоянка Мутафова получи Наградата на София за принос в актьорското майсторство и творческо дълголетие

Източник: Дума



Коментари



горе