Майстор вдигна възрожденско царство насред Пловдив


Улица “Тибет” е една от малките, но знакови улици в района на Бунарджика. Тя е от онези стръмни алеи, именувани като улици, които се спускат надолу от “Волга” и стигат до “Данаил Николаев”. Наоколо се издигат пететажни кооперации. Само на “Тибет” времето сякаш пъпли със скоростта на Западен Китай. Затова тук нищо и никой не остарява. В едновремешните дворове се влиза през причудливи дървени и метални порти - една с друга обаче не си приличат.

На ъгъла на “Тибет” и “Данаил Николаев” се издига един от последните мохикани на някогашната градска архитектура - триетажна градска къща, строена преди повече от 100 години. “Вдигана е през 1912 година. Оцеляла в земетресението през 1928-а, едно от най-мощните в света, но няма начин да се спаси от новото строителство”, казва Бойчо Иванов, който живее наблизо.

“Тибет”, както и другите малки улици, отиващи нагоре към “Волга”, е с наклон от над 10 градуса. “По нея се пързаляхме зимно време с дървени корита. Спускахме се отгоре и стигахме до “Данаил Николаев”, която тогава се казваше “Извор”, разказва Бойчо. Целият му живот е минал тук - семейството му се преместило на Бунарджика, когато бил на 4 години. “Тибет” винаги е носила това име - преди 9-и, след него и след 10-и.

На първи номер от “Тибет” се намира 105-годишна градска къща. Тя наистина е оцеляла при голямото чирпанско земетресение. Само южната стена леко се напукала, но след това умело била замазана. На дървото пред къщата вече 15-а година с кабърчета е закачен некрологът на стария собственик - Никола Найденов. Мъжът починал през 2002-ра на 93-годишна възраст.

На улицата обичат да разказват за него, за любовта му към дърводелството и възрожденските домове. Кольо живеел в модерна за времето си градска къща с високи 4-метрови тавани, а това, за което мечтаел, били старите прихлупени жилища от времето на Възраждането - с чукчетата на вратите и с дървените решетки по прозорците. Така, още докато бил млад, Никола направил в задната част на двора си една пристройка в “народен” стил. Там била работилницата му, там било и царството му.

 До този интересен пловдивски двор води уникална дървена портичка, боядисана в небесносин цвят. В нея има нещо азиатско и тя, без да ще, напомня, че се намираш на улица “Тибет”, а не на булевард “Венеция”.

Възрожденската пристройка съществува в отличен вид. Неин собственик сега е Елена - жената, която купила тази част от имота на стария дърводелец. “Мъчно ми е, като знам, че скоро тази старинна къщичка, както и голямата градска къща вече няма да съществуват”, казва тя. Този, а и съседният имот били предвидени за бутане. На тяхно място ще се издигне нова кооперация.

 А възрожденската къщичка на майстор Кольо е все едно от Стария град, а не на 5 метра от “Данаил Николаев”. Към нея води двукрила дървена врата от тъмно, горено дърво - точно както са ги правили навремето. Вътре стените са изписани с орнаменти като в копривщенските домове. Голямата стая обаче е варосана има оджак и много долапи в стените. Има и скрита ниша в стената.

На такива места старите българи са държали чифте арнаутски пищови, украсени със седеф и сребърни нишки. Цялата дървения по тавана и вратите е излязла от ръцете на дядо Кольо.

Има нещо затрогващо и иронично в това да живееш в истинска градска къща от виенски вид на пъпа на Пловдив и въпреки това да си направиш една ниска одая от времената, когато Австро-Унгария е изглеждала сякаш накрая на света.

 Елена пази много от произведенията на дядо Кольо. На едно от тях е направил триптих от дърво - нещо като стилизирана възрожденска улица. Новата стопанка пази творбата като нещо ценно.

Показва вратите и прозорците на майстора. Връстник на старата къща на “Тибет” е една 100-годишна смокиня. Тя е засадена точно до вратата към двора. Срещу дебелия напукан дънер има стара дворна чешма от шуплести камъни. Водата текла от нея допреди няколко години.

Нагоре по “Тибет” старите къщи са наредени една след друга. Около тях има тесни дворове и обрасли в бръшлян порти. Най-големият номер на стръмната улица е 6-и. След него започва царството на “Волга”.

Когато махалата е била заселена основно с турци, в началото на “Тибет” е имало джамия. Тя е бутната след години, но къщата, в която е живял ходжата, още стои. За “късмет”, тя е на другия ъгъл с “Данаил Николаев” и няма никакъв шанс да оцелее след поредната вълна ново строителство.

Колко далече е Лхаса

Тибетците наричат земята си “Бод”, което значи “земя на снеговете”. Тази уникална будистка държава, управлявана от новия Буда - Далай Лама, съществува от началото на 8. век. Дворецът в столицата Лхаса е едно от чудесата на света. Преди 500 години, когато тогавашният Далай Лама бил на посещение в китайската столица, императорът се чудил как да настани госта си и стигнал до гениалното решение да му построи точно копие на двореца в Лхаса. Когато Далай Лама си тръгнал, китайците просто разрушили огромната сграда. 
От 19. век Китай има претенции към страната. През 1950 година я окупира и започва да заселва в нея китайци от народността “хан”. Сега тибетците са едва една трета от населението в родината си. Правителството в изгнание е в град Дхарамсала в съседна Индия.


Какво четем:

🔴 Проучване разбива митовете за българина

🔴 Хоро се вие, извива

🔴 Ако си от БГ – не си от ЕС: Как в Англия дръпнаха ръчна за лечението на Алекс

Източник: Марица



Коментари



горе