Ирен Ямами - българката от Япония и нейната "България в шевици"
Ирен живее от близо 30 години в Япония. Хобито ѝ, още от ранна възраст, е да бродира. През годините бродирането я отвежда в различни части по света. Нейни творби са участвали в изложби в Япония, Франция, Италия, Англия, Австралия, САЩ.
Наскоро Ирен извезе уникална карта на България с шевици от различните краища на страната. Последва и издаването на книга, преведена на 3 езика.
За
Откъде идва страстта ти към българската шевица?Не бих казала, че е страст. Шевиците винаги са били около мен. Майка ми много бродираше. Никога не е била без ръкоделие в ръка. Дали ще е бродерия или плетка, винаги изработваше нещо. Лелите ми също много бродираха и плетяха. От тях научих много. Самата аз от дете бродирам, плета, нижа мъниста и всичко това възприех у дома.
Много по-късно, чак тук в Япония, бродерията стана моя втора природа, така да се каже. Отворих и ателие-училище и бродирането от хоби се превърна в реална работа.
Как си съумяла да запазиш и съхраниш познанията ти за шевицата през годините, имайки предвид, че от близо 30 години не живееш в България?Придобитите познания и умения са само основата. Ако човек е привлечен от нещо, то той търси и гради на тази основа.Най-силно влияние ми оказа проф. Мари Кели. Нейните търсения и разработки за символиката на мотивите в бродерията на страните от югоизточна Европа са огромен принос и невероятно богатство в тази област. От майка ми се научих да бродирам, а от проф. Кели се научих да разбирам това, което бродирам.
Радвам се, че всички
Опитай се да разкажеш на читателите как се е променила бродерията, която изработваш,
през годините?Видовете бродерия са, без преувеличение, безброй. Както казах, щом
налице са основните познания и желанието за учене, то и възможностите са безброй.
В момента почти няма вид бродерия, която да не ми е позната или да не съм изработвала,
но това изисква много труд и време, както и много и различни материали. Една от
Къде бродираш? Имаш ли ателие?Бродирам навсякъде, даже и в колата, когато сме на път. Да, имам ателие и прекарвам доволно време там, но най-много бродирам у дома. Оказа се, че най-продуктивната част от денонощието за мен е посред нощ, когато е тихо и няма никаква външна намеса. Много пъти осъмвам с ръкоделието в ръка.
Къде можем да видим твои бродерии? Продават ли се някои от творбите ти?Мои неща могат да се видят само по време на изложба, обикновено на две години веднъж, и в книгите ми. Имам издадени три книги на японски, както и участие в алманах на световната бродерия и две книги на български. Занимавам се само с обучение, готови избродирани неща не продавам. Ако си учител е едно, и съвсем друго, ако си търговец.
Най-новото ти произведение на изкуството е извезването на картата на България
с традиционна българска шевица и издаването на книга по този повод. Разкажи ни
за тази твоя реализирана мечта!Не бих казала, че ми е било мечта. Идеята възникна
спонтанно от насложени случайности, материали и познания. Доволна съм, че го направих
и че излезе и като публикация. Докато работех по компилацията, нито за миг не
съм си и помисляла, че ще има такъв отзвук. Книгата съдържа цветни илюстрации на 144 шевици от различни региони на страната,
като всяка е избродирана на съответното място на картата на България. Постарах се да представя някои от бодовете, използвани в българската бродерия,
както описателно, така и графично, което не е правено в този си вид досега, и
се надявам да е в помощ на начинаещите.
Какво четем:
🔴 Силистар – мястото, където планината и морето се срещат🔴 Притча: Винаги имаш два избора
🔴 Спомен за летните ваканции при баба и дядо
Източник: ambicia
Коментари
Последвайте ни във facebook!
