Акад. Антон Дончев: Щом има достойни българи, сме с изправена глава


Големият писател за радостта да видиш достойни хора и за тревогата, че нацията не полива фиданките си

Големият български писател Антон Дончев дойде в понеделник на 15-ата юбилейна церемония по отличаване на достойните българи на годината, организирана от “24 часа”.

Акад. Антон Дончев връчи награда на група ученици от Момчиловци, номинирани за достойни българи за това, че дариха над 3000 лв. на болни хора и за обновяване на 180-годишния храм “Св. св. Константин и Елена”. За храма те дариха парите, събрани, след като участваха в богоявленската надпревара за кръста в Момчиловци.

Аз лично трябва да благодаря на тези деца, защото Момчиловци ми отвори вратата за Родопите, в които ми остана душата, каза големият писател. “Развълнувам съм, защото днес е един радостен ден - България показва едно от своите светли лица благодарение на в. “24 часа” и БНТ. Всичко това, което виждаме на тази малка сцена, всъщност се разиграва по цялата българска земя. Добри хора има навсякъде, те няма да се свършат. А България я очакват много светли дни и много светли личности.”

Антон Дончев връчва отличия на Райчо Симидчиев и Николай Чакъров от Момчиловци на 15-ото издание на “Достойните българи”. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Десетки обикновени хора, проявявали храброст, щедрост, състрадание, човещина, бяха наградени на събитието. А една история просълзи служебния премиер Огнян Герджиков и много от участниците в церемонията. Семейството на 16-годишния Синан от Асеновград, който почина от рак, дари 160 000 лв. на трима болни и на училище. Последното желание на момчето било с парите, събрани за него в мащабна благотворителна кампания, да бъдат лекувани други. Сториха го родителите му Шенол и Селма Мурад. Те получиха от проф. Герджиков голямото отличие на тазгодишните “Достойни българи”.

Антон Дончев, министърът на вътрешните работи Пламен Узунов и инж. Николай Михайлов, председател на Надзорния съвет на “Трейс Груп Холд”, на церемонията “Достойните българи”.

С акад. Антон Дончев разговаряхме след церемонията “Достойните българи на годината”.

- Акад. Дончев, тези истории за достойни българи, които се чуха на церемонията, организирана от “24 часа”, какво ви говорят за бъдещето?

- Вестникът е намерил всъщност най-важната дума, най-съществената черта на човека. Има една харта на правата на европееца, направена от Европейския конвент. И, представете си, раздел първи от хартата е за правото на достойнство. Преди свободите, преди правото на живот дори. Защо? Достойнството е гръбнакът на човешката личност и общество, гръбнакът, който държи човека прав и главата изправена. Казали са го по един чудесен начин и ние по същия чудесен начин сме го забравили и изгубили. Вестникът е намерил думата - гръбнак на духовния живот на нацията.

И хората, които сте избрали, които показвате и всъщност са малко от тези, които заслужават да бъдат наричани достойни, образуват гръбнака на нашата нация и правото ние да се наречем хора, да си държим челото изправено и

да гледаме

хората в очите

Защото на всяко нещо, което ни кажат, можем да извадим съдбите, лицата на тези хора и да кажем - ето вижте, може ли народ, който има такова лице, такива очи, такова чело, да няма право да се гордее - не я обичам тази дума - да се радва. И ние трябва да се радваме. Истински радостен ден.

- Всъщност мнозина се просълзиха на тази церемония.

- Вълнението, което предизвикват съдбите на тези хора, техните постъпки, показва най-добре кой е верният път.

Да чухте във

всичките тези разкази

да се приказва

за пари,

за забогатяване?

Говори се за нещо, което е свързано с духа. Отзвукът в съзнанието на хората, които присъстват на този празник, показва, че правилният път за въздействие е пътят към духовното. Ние толкова сме потънали в материалното, че сме забравили елементарни неща. Преди 400 години се появява Галилей и казва: Очите ви казват - слънцето се показва, достига зенита, залязва и съвършено очевидно изглежда, че слънцето се върти около земята, но това е заблуда, всъщност ние се въртим около слънцето. Проблемът между материалното и духовното е този. През цялото време нашият материален живот, който на всичко отгоре става все по-сложен, ни уверява, че ние се въртим около него. Всъщност материалният живот се върти около духовния живот, душата. Сбърканата посока води не само нашата нация,

води цялото

човечество

по глуха линия

Виждаме, че затъваме, и въпреки това продължаваме. Слънцето свети на небето и то се нарича пара. Това променя оценката на цялото наше място на земята, във вселената, променя основите на съществуването.

Вие категорично сте на страната на духовното. И най-точно може да се забележи това изкривяване по това за какво се мечтае, за какво се жертва човешки живот, любов, за какво се жертва човещина. Слиза Мойсей от планината и заварва героите, сложили златно теле и му се кланят, забравили господ. А ето в такъв ден като днешния, в който една цяла зала се подчинява на достойнството, на нещо, което

не се купува

и продава,

но всъщност

заслужава

да дадеш

живота си

дори за него, такъв ден доказва, че духовното е правилният избор.

- “24 часа” има инициатива и за четенето на 18-годишните - “18 книги за вашето литературно пълнолетие”. В нея вие сте член на журито, което предложи своите списъци от книги. Какъв е проблемът с четенето в наше време?

- Появи се проблем, който преди време изобщо не е бил очакван. Той е свързан с възприемането на информацията и с комуникацията между хората. По времето на Толстой, Достоевски, на никого не му е идвало на акъла, че любимата книга, напечатаната книга, която можеш да държиш, ще получи конкурент, когато информацията може да бъде получена по друг начин - със звук, образ, компютър. Изведнъж това, което наричаме четене, се усложнява. А огромна част от човечеството все още е свикнала да получава информацията напечатана на хартия.

- Тоест новите начини, по които се чете и пише, ще променят и много други неща?

- Това е част от големия въпрос с

влиянието на

писмения знак

върху психиката

на човека

Дали това, че китайците пишат по различен начин, не определя техния начин на мислене. Китайската култура е свързана с начина, по който пишат. Дали това, че ръката престава да пише, а чука на компютъра, променя нашата психика? Най-сложен е дългият път от ръката до главата - това е стих. Още не осъзнаваме проблемите, които поставя новият начин на комуникация.

- А какво мислите за книгите, които е добре да са прочели 18-годишните?

- Книгата е сгъстена информация, която един път ни казва нещо, втори път възбужда нещо, влияе не само върху разума, а и върху емоциите. Тя вълнува. Какво вълнува тези млади хора? Една книга - един самун хляб, информацията в книгата е като калориите в хляба. Какви хлябове даваме на младите хора? Каква е информацията, с която храним разума и душата им и по какъв начин можем да защитим стария хляб - сухара от новите пасти, които се появяват. Трагедията на новите книги е, че те пречат да се четат старите. Има огромно количество книги, на които единственото качество е, че се наричат нови. Като

плачът на

старата жена, която

мъжът изоставя,

за да вземе новата, като единственото предимство на новата е, че е нова.

Сутрин се събужда човек и пълни една торбичка. В своя път през деня може да сложи в нея, да речем, 300 грама хляб, 100 грама сирене, повече не може - толкова събира торбичката. Човек има 12 часа нормално съществуване на ден, как ще ги прекара, как ще позволи да го развълнуват и колко може да научи и колко да забрави. Това, че в торбата се пъха захарен памук, чипс, не оставя място за хляба и сиренето.

Ние храним децата си с лоша храна. Малцина от новите автори отговарят по сила на внушението на старите. Обаче дават 3000 лв. на издателя, напечатват му книжката в 300-500 екземпляра, но 1000 автори по 500 екземпляра са 500 000 книги. Лежат по сергиите и се оказва, че ги купуват. Голяма част са от нищо незначещи автори, но отнемат от скъпоценното време на читателите и не можеш да четеш Достоевски, Толстой, Вазов, Йовков. Чета, чета и, боже господи, как живее това нещо, без почти никой да го знае!?

- Но освен класиците има и стойностна нова литература.

- Чета поезия - млади автори, прекрасно нещо, хора с душа, с умение да говорят, но как да си пробият път до сърцата на хората, когато в същото време

крещят едно

стадо маймуни,

вият хиени...

Как си пробиват децата пътя? Единственият нормален път е да се мине през училището, през учителя, през някакъв избор.

Няма цедилка. Няма преценка какво се пише, за кого се пише, кой го чете. “Време разделно” го извадиха от учебниците. Продължава да се чете. Милион и трийсет хиляди екземпляра роман няма начин да не се чете - чува се, приказва се, филм има. Защо го има в почти всички български училища зад граница, преподават го в американските университети,

но в България

се упражняват

в псувни

върху романа

Артур Лундквист, бог да го прости, член на нобеловия комитет, великолепен автор, навремето ми дава автограф и ме пита: Антоне, колко екземпляра е “Време разделно”? Казах му. Тогава беше със 770 хиляди. Казва: Антоне, този роман, на който ти давам автограф, е най-успешният ми, продали са 70 000 и това беше фурор. Ти си продал на един народ, равен на шведския, 10 пъти повече книги. Какъв е този народ? След като той е купил 1 милион екземпляра на един роман, с какво го храним този народ? С какво го храним?

Но в момента говорим за зараждащия се народ, за учениците. Едно управление на нацията държи водата, тя напоява. Напоява най-напред това, което ще даде храната - доматите, овошките. Но от едната страна стоят фиданките, които след 3-4 години ще хранят нацията. От другата страна се намира

дивата гора,

където ходят

зверовете,

но където

има съкровища

и нацията трябва да се научи да намира ловци, да казва: На ти пари за пушка, за раница, влизай вътре и виж какво можеш да намериш. Това е науката. Но имайте предвид, че от тези постижения, които има световната наука, 4-5-10 процента са запланувани. Всичко останало е намерено в дивата гора. И е намерено благодарение на това, че е имало хора, които са давали пари, пушки и раници на ловците, съгласни да влязат в гората. Ние - не.

Но голямата трагедия в момента е, че не напояваме фиданките. Вие, печатът, трябва да разговаряте избирателно с една категория читатели - управниците, и на тях трябва да им казвате тези неща. Водата е в тях.


Какво четем:

🔴 Животът на българите в Япония през погледа на Ирен Ямами

🔴 10 седмици № 1, защо?

🔴 Ирен Ямами - българката от Япония и нейната "България в шевици"

Източник: 24 часа



Коментари



горе