Мамите срещу Братя Грим


Това не са приказки за деца, смятат родители

Публикуваме двете от най-обсъжданите

“Инатливото дете” не е детска приказка, а извращение. Вие нормални ли сте? Книгата ви трябва да се нарича “Приказки само за възрастни”.

“Като цяло “приказките” на Братя Грим са въз основа на легенди и предания, а не захаросани детски приказки. Ако искате такива, потърсете изданията на “Дисни”.

Тези два коментара за книгата “Детски и домашни приказки” от Братя Грим (издадени от DejaBook: импринт на “Сиела”, преводач Слави Ганев - б.р.) могат да се посочат като примери на

крайно полярните

мнения, които си

разменят

читателите

Томът от 832 страници излезе на пазара точно около Коледа м.г. и бе рекламиран с факта, че за първи път на български език се появява превод по оригиналните немски текстове на прословутите приказки, събрани и разказани от Якоб и Вилхелм Грим. “Научете истината за една легенда!”, призоваваха издателите. И много родители, баби и дядовци купиха обемистото издание за подарък на деца и внуци.

Колко страшни да бъдат тези приказки? По този въпрос се е произнесъл майсторът на психотрилърите Алфред Хичкок:

“Страхът не е

трудноразбираем.

Нали всички са

ни плашили

като деца?

Нищо не се е променило, откакто Червената шапчица е срещнала големия лош вълк. Това, което ни плаши днес, е съвсем същото като онова, което ни е плашило вчера. Просто вълкът е различен. Страхът е вкоренен у всеки.”

Чуха се и подозрения, че тези истории не са преведени от оригиналните немски текстове. Издателите категорично отричат и допълват, че ако някъде в бележките под линия са ползвани английски, френски или руски източници, то е направено от самия преводач с цел да даде най-точните и подробни уточнения и обяснения. Изданието включва стотици пояснителни бележки, илюстрации, биографични и родословни справки, както и подробен предговор. Илюстрациите са на знаменитите художници Лудвиг Емил Грим и Артър Ракъм.

Какво знаем за

Братя Грим?

Преводачът Слави Ганев казва, че почти нищо не знаем за тях.

Популярните варианти на приказките днес са редактирани и често преразказани за най-малките. Оригиналните истории на немския народ обаче не били предназначени за деца. На много места

те звучат

по-мрачно и

са изпълнени

с моменти на

насилие

и намеци за сексуални действия

Понякога са много по-сурови и безпощадни, а доброто съвсем не побеждава винаги.

Моралните поуки също невинаги имат общо с познатото ни от детските години. Понякога хитростта на протагониста граничи с наглост или същият влиза в ролята на крадец, безскрупулен убиец, богохулен лицемер…

В едно свое писмо Якоб Грим заявява: “Но дали детските приказки са били създадени за децата? Съвсем не съм съгласен с това.”

Приказките са книжен блокбъстър. Братята работят по тях през по-голямата част от живота си и издават цели седем издания, макар нито едно от тях да не е мрачно, колкото първото. Освен това им носят огромна известност. Според някои източници единствено Библията и Шекспировите пиеси са продали повече копия в световен мащаб от приказките на Братя Грим.

Якоб и Вилхелм започнали да събират приказките си, само за да докажат на германците, че са един народ. По това време те били разкъсани между десетки държавици със собствен владетел и не представлявали цялостна общност. Единственият начин да убедят всички, че са цялостен народ, бил чрез общата им култура. По тази причина те се заели да събират приказки, легенди, народни вярвания и т.н.

Ето още няколко коментара от сайта на “Сиела”:

“Явно това са приказки на ужасите - аналог на филмите на ужасите. Кой нормален човек би прочел това на дете и защо?”

“Мили хора, тръпки ме побиха, като разбрах какво има вътре.”

“Нищо не е спестено, нали така? Най-малко ми трябват поредните осакатени “Дисни” (детски) версии.”

“Значи предпочиташ с оригиналните приказки да осакатиш детската психика?”

 

Инатливото дете

Имало някога едно много инатливо дете, което никога не слушало майка си. Ето защо милостивият Господ Бог спрял да бди над него и го оставил да се разболее.

Лекарите не можели да го излекуват и съвсем скоро то се озовало на смъртното си легълце. Като го спускали в гроба и започнали да хвърлят пръстта, една от слабите му ръчици се подала над земята, протегната към небето. Натъпкали я обратно и насипали още пръст, но от това нямало никаква полза. Ръчицата непрестанно се подавала. По тая причина майката трябвало да отиде на гроба и да го удари през пръстите с една тояжка. След това ръката сама се прибрала. Едва тогава детето намерило покой в гроба.

Публикуваме две от най-обсъжданите приказки
с любезното разрешение на издателите.

Как децата си

поиграли и на клане

Bеднъж един баща заклал прасе и децата му го видели. Същия следобед, като започнали да играят, едното от тях казало на другото:

– Ти ще си прасенцето, а аз – колачът.

След това взел един гол нож и го забил в гърлото на братчето си.

Майка им била в стаята и къпела най-малкото си детенце в един леген, когато чула крясъците на сина си и веднага се втурнала надолу по стълбите. Щом видяла какво се е случило, изтръгнала ножа от гърлото на детето и от яд пронизала в сърцето с него момчето колач. След това веднага се качила отново горе, за да види какво става с бебето в легена. Докато я нямало обаче, то се било удавило. Жената изпитала толкова силна уплаха, че изпаднала в пълно отчаяние. Слугите не успели да я утешат и тя се обесила. Мъжът ѝ се върнал от полето и като видял всичко това, толкова се натъжил, че скоро починал.


Какво четем:

🔴 Българинът Димо Трифонов създаде мобилно приложение за тройки, което има милиони потребители по цял свят

🔴 Една година без народната певица Любка Рондова

🔴 Каракачанов: Ще затворим границата срещу изборния туризъм

Източник: 24 часа



Коментари



горе