При българските персийски килими в Костандово /Андрей Андреев/
Първо промушваш отдолу, после отгоре, после завърташ в обратната посока и изваждаш конеца напред. След това режеш и продължаваш със следващия възел. До тази сигурно една милионна частица от килимарското изкуство успявах да се докосна с несръчните си ръце във фабриката за килими в Костандово – родопското градче, където около 30 жени ежедневно връзват по стотици хиляди възли, а изпод ръцете им излизат произведения за изкуството, които красят дворци и частни домове в Европа и по света.
Цялата история започна с това, че се бяхме настанили в любимия ни SPA курорт – Велинград. А тук времето съвсем не бе за разходки, обилен снеговалеж и надвиснали тежко,
тежко облаци над града. А дори да си отседнал в най-хубавото място в града (за
нас това е Вила Вучев) и да киснеш по цял ден в минералния басейн, все ти се иска да видиш нещо ново
и различно, а може би само ние сме такива хора, които не ги свърта на едно място.
И така се отправихме към град Костандово.
Костандово42.026503, 24.104347
Влизаме плахо през вратата в един студен делничен януарски ден. Костандово е покрито със сняг и продължава да вали, едва успели да паркираме колите някъде в преспите край входа на цеха. Няма грандомански табели, че това е фабрика за килими. Знаем от приятели, че тя се намира някъде точно до бензиностанцията, и поглеждаме през прозорците, зад които виждаме становете. Никой не ни спира на портала, а след като плахо отваряме вратата на сградата, се връщаме назад в лек смут. Вътре са разпънали софра, около която са се наредили трийсетина жени. Първоначалният смут и неудобството преминават и решаваме все пак да ги поздравим и да попитаме кога ще е удобно да се върнем да разгледаме. Разбира се, никой от нас не иска да попречи на празненството.
Вместо учтиво да ни обяснят, че моментът не е подходящ, което очакваме да се случи, топло и ентусиазирано ни канят вътре да се присъединим. Въпреки че ние бяхме леко смутени да се вмъкнем на софрата, нашите деца веднага бяха обсебени от усмихнатите жени, които веднага ги сложиха на масата и тръгнаха да търсят нова маса за нас. Оказва се, че празнуват Бабинден – голям празник в района на Велинград, но с 2 дни по-рано, защото самият ден се пада в събота. При наличието на деца, празникът си става съвсем истински.
Собственикът и управител Нино Парпулов веднага ни развежда из фабриката за килими в Костандово. Най-голяма е първата зала – тази със становете. Най-големият стан в този момент е превърнат в софра, но на останалите се работи. На едно място тъкат чипровски килим, останалите са тип персийски, единият е за двореца Версай във Франция. Някъде се правят мостри за бъдещи клиенти.
Заради обяда тъкачките временно са оставили творбите и инструментите си и не можем много да си представим как точно изпод ръцете им излизат красивите цветни фигури на още незавършените килими. След това ни показват склада, където се съхраняват стотици кълбета вълна, топове с модели на килими, по-големи и по-малки килимчета, пътечки и мостри. Най-вътрешната зала е отредена за боядисването на преждата – не по-малко пипкава работа от връзването на килимите възел по възел. Цветовете са и едно от основните предимства на костандовските килими – те се боядисват единствено с естествени бои, а Нино Парпулов е способен да възпроизведе 6500 различни цвята.
След първоначалния захлас се връщаме на масата, където тъкачките с радост са влезли в ролята на бавачки на децата ни, докато ние обикаляме и задаваме въпроси в творчески унес. Нино Парпулов ни разказва за това, с което с право се гордее – че през 90-те години е успял да спаси държавното тогава предприятие от фалит, че после го е приватизирал, че от 1999 г. насам килимите ни са на огромна почит във Великобритания и Европа и че британското кралско семейство си поръчва по един всяка година. И че първоначално съпругът на Елизабет Втора – принц Филип, категорично не вярвал, че тези килими се произвеждат в България. „Аз съм от този район (Гърция – б.а.) и подобно нещо там не може да се направи“, твърдял той, когато стъпил на един от нашенските килими и видял надписа „Произведено в България“.
Но зад хубавите новини, че производството на килими в Костандово е на голяма почит зад граница, стоят не една и две трудности и много главоболия, които Нино Парпулов също не ни спестява. Разказва, че заводът още работи благодарение на съдружника му Дейвид Бамфорд, който намира пазар за творбите на Острова. Той е собственик на компания за реставриране на стари килими и производство на нови произведения по автентични технологии и работи тясно с британската организация, която се занимава с поддържане на историческото наследство в страната. След първите успешни поръчки, фондацията е един от най-редовните клиенти на „Хемус“.
Въпреки че пазар се намира, въпросителните пред Нино Парпулов пак остават много. Той разказва, че предприятието постоянно се бори за оцеляване с българските закони и политици. Тъй като не сме специалисти в областта и в законодателството, не успяваме да разберем какви конкретно са проблемите. Но не можем да не му повярваме. Британците, разказва Нино, многократно са искали да инвестират при нас, да ни помогнат. Но политиците не дават, законът не дава, и единственият начин е да ни купят изцяло, продължава той. Става ни тъжно, че нещо толкова красиво и уникално като производството на килими в Костандово може да загине заради причини, които нямат нищо общо с пазара, качествата на продукта и желанието за работа.
А жените във фабриката с радост са готови да ни разкажат за занаята си и да го споделят с нас. След приключването на обяда, който завършва с няколко празнични хора, всички се настаняват обратно по становете, защото ги чака отговорна и пипкава работа. На всеки стан творят между две и шест жени, които връзват възел по възел, изрязват излишния конец и после изравняват редовете, като гледат шарките от разпечатани над тях схеми. Някои от тях работят тук от 40 години.
Връзват, изрязват, пак връзват, и т.н., с някаква невероятна скорост. Въпреки че трябва да се върнат към отговорната си работа и ние не искаме да пречим, жените с усмивка ни карат да седнем до тях на становете. Показват ни основния възел на персийските килими – вземаш в ръка две от нишките, опънати на стана (сигурно си има начин, по който се наричат, извинете за невежеството), след това прокарваш конеца зад едната, на другата преминава отгоре, завърташ го да мине отзад и после излиза отпред между двете. Накрая режеш и продължаваш да увиваш около следващата двойка опънати нишки. През известно време възлите се наместват един към друг с помощта на инструмент, подобен на гребен, за да са равни редовете. Двегодишната ни дъщеря също се опитва, и почти успява.
Усмихнатите дами във фабриката имат двама помощници от мъжки пол. Единият е шефът им Нино, който работи заедно с тях и се занимава с тънкостите на боядисването на преждите, а и с много други неща. На другия му казват „навивача“ и е ангажиран с по-трудната физическа работа – да навива и премества килимите на различна позиция, така че да е удобно на тъкачките да работят, както и да наглася и премества различните части от становете, когато се наложи. По случай Бабинден, обаче, той се беше леко почерпил и всички се наговаряха на шега да го хвърлят в снега. Но идеята си остана на шега и тъкачките сами си помагаха за по тежката работа, която навивача прави.
Решаваме да дадем на жените почивка от себе си, за да могат да насмогнат с отговорната си работа. Местим се към стаята за боядисване и сушене на вълната, където Нино вади току-що боядисания топ прежда и я поставя да се суши, заедно с другите наредени топове, в най-различни цветове. В другия край на стаята са наредени някои от готовите вече килими, които скоро ще отпътуват да зарадват собствениците си.
Няма как да не си помислим, че скоро ще ни се наложи да се сдобием поне с един от тези хубави килими, но ще трябва да поработим повече. Тук килимите са изцяло по поръчка и ако имате идея точно какъв килим искате, бих ви пратил там да си го поръчате. За цените си говорете с Нино, а контакти ще намерите на сайта им.
Близо до Костандово са и руините на българската крепост Цепина. Тя се намира до село Дорково и е в една от най-красивите местности в Родопите, които съм посещавал. Бихме я посетили и сега, но снегът ни възпрепятства.
Какво четем:
🔴 Ценни съвети за секса и личната хигиена през соца🔴 Възмутително! Пристигнаха първите изборни туристи
🔴 Петър Дънов съветва с какво да се храним всеки ден от седмицата
Източник: andrey-andreev
Коментари
Последвайте ни във facebook!
