Васил Василев: Левски е човек като нас, но който превъзхожда всички нас



     Смисълът на саможертвата днес е друг, защото днес хората са много по-комерсиални


     Един идеал никога не може да бъде постигнат. Но това не значи да оставаме безучастни

- Г-н Василев, Общобългарският комитет “Васил Левски”, който оглавявате от 3 г., отбелязва четвърт век съществуване. Какво постигнахте?

- Комитетът е може би най-солидната подобна организация в страната ни, която през всичките тези периоди на катаклизми - политически, икономически, социални, не е мръднала нито на сантиметър от основното си верую. А то е разпространяване на идеите на Левски, на истината за неговия живот и неговото дело. Общобългарският комитет “Васил Левски” е институт с национално значение, каквито всяка европейска страна поддържа за своите герои - например институтите и центровете “Дьо Гол”, “Конрад Аденауер”, “Гарибалди”, “Петьофи” и т.н. За разлика от тях обаче комитетът не получава и стотинка от държавата. Въпреки това запазва широка мрежа из цялата страна и постоянна членска маса от хора, изцяло отдадени на темата за Левски, за които единствените награди са морални.

Огромната му научно-изследователска, просветна, възпитателна

дейност се крепи

само на частни

пожертвования Когато миналата година поискахме финансова помощ в размер по-малък от годишните разходи за един депутат, за да подпомогнем работата на 79-те общински комитета и 240-те клуба “Млади възрожденци” в страната, бившият финансов министър отговори, че нямало закон, по който да направят това.

- Заедно с кметовете на Ловеч и Карлово обявихте 2017-а за годината на Левски по случай 180-годишнината от рождението му. Но неформално сякаш всяка година у нас е на Левски. Защото той е единственият българин, за когото ние говорим без негативи и когото споменаваме винаги като антипод на политическия елит. Как обяснявате този феномен?

- Историята така се е развила, че сме съумели да запазим и да получим достоверни сведения за това какво представлява Левски. Защото всеки знае какво е писал и правил Левски. Неговото документално наследство е огромно. Никой не може да оспори нито почерка му, нито думите му, които са истински. Никой не може да оспори и свръхчовешката му издръжливост и героичното му държание пред съда, защото протоколите от заседанията на съда са запазени.

Ние смятаме, че

той е

несъизмерим

с другите

С подвига си, със създаването на революционните комитети и с трагичната си гибел Левски остава в сърцата на всеки българин. Съдът над него е политически процес в чиста форма, на който Левски се държи с неподозирана сила, кураж и мъжество. Затова го и почитаме като изключителна фигура от плът и кръв от нашия народ. Един човек като нас, но който превъзхожда всички нас.

- Не го ли превръщаме в свръхчовек?

- По съвременните категории той е свръхчовек. Левски действително прави неща, несъизмерими и днес с възможностите на един човек. Той пренебрегва инстинкта си за самосъхранение и го принася в жертва на инстинкта си за свобода. Прави го обаче не за своята свобода, а за свободата на другите. Случаи като неговия са може би един на милиард.

- Преди девет години “24 часа” направи проучване, в което попитахме чрез кореспондентите си в страната наши читатели дали биха жертвали живота си за родината. Тогава 7% отговориха с “да”. Според вас какъв би бил залогът на саможертвата за съвременния българин?

- Смисълът на саможертвата днес е друг, защото днес хората са много по-комерсиални. За немалко от тях понятиято родина и свобода са относителни. Свободата често се ограничава в материалните й рамки, а

родината е

понятие, което

за много хора

е загубило

смисъла си

Затова може би са толкова малко хората, готови да направят саможертва. И това е една от характеристиките на Левски, която подчертава величието. Всъщност Левски е много различен от нас и от представите ни каква трябва да е личността на един водач на нацията. Ние имаме твърде лоши примери за лидери и е естествено да отправяме поглед към онзи, който е неоспорим.

- Левски е революционер, дал живота си за свободата на българите. Днес обаче ние сме свободни. С какво неговите завети стават непреходни?

- Преди всичко с идеята, че свободата е най-висшето човешко благо. Свободата обаче не за един човек, а за целия народ. С това, че свободата може да се основава само на братството и равенството между хората. С това, че в средата на XIX век в условията на най-черното робство Левски говори за равенство на хората като човеци и осъжда режима и тиранията, които потискат хората.

- Чиста и свята република е идеал, който той изповядва. Постижим ли е в днешни времена?

- Един идеал никога не може да бъде постигнат. Идеалът е затова, за да се стреми човек към него. Но това не значи да оставаме безучастни. Когато Етичният кодекс на Левски бъде приет от депутатите в следващото Народно събрание (чакам да ги изберат), това ще повиши доверието на народа към институцията и към отделните народни представители. И обратно - ако откажат, значи странят и не искат

да приемат

заветите на

Левски

В съвременното общество човек е изправен пред много отговорности - имуществена, финансова, морална, съдебна. Но единствената отговорност, за която дава отчет само пред себе си, е моралната отговорност. В този смисъл, ако бъдещите депутати приемат моралната отговорност да съблюдават принципите на Левски, с това рязко ще повишат доверието ни към тях.

- Ще роди ли България лидер, посветен на Отечеството, който да съперничи на Левски по морал и авторитет? Защо го роди тъкмо времето на турското робство, а не на двете световни войни, да речем, или на социализма, или на прехода?

- Според мен всяко време ражда своите герои. И когато една нация има нужда от водач, тя просто го създава.

- Дали е дошло това време?

- Дошло е! Може този лидер да съществува вече, но да не сме го видели още. Както никой не е могъл да осъзнае какво ще бъде Левски за българите в онова време. Бил е един от българските революционери, тръгнали да се бият за свободата, и постепенно израства. Твърде възможно е, ако обществото и държавата ни стигнат до критичен момент, какъвто е била средата на XIX век, отново да се появи лидер, който да успее да обедини хората около българската национална кауза.

CV

l Роден през 1949 година

l Основател на Съюза на работодателите в България и председател на управителния съвет на най-старата семейна фирма у нас “Братя Василеви”

l Председател на Общобългарския комитет “Васил Левски” от 2014 г.


Какво четем:

🔴 Български електрически триколки изминават над 100 км само за 0.30лв.

🔴 Калавритският и Егиалийски митрополит Амвросий: „Това не са бежанци, а завоеватели!”

🔴 Да забиеш "Козият рог" на световния филмов Еверест

Източник: 24 часа



Коментари



горе