Българин снима със 132 фотоапарата


Страстен колекционер събра 132 фотоапарата. Уникалната сбирка на Йовко Декеджиев е ценна и заради много редките модели, и заради апаратите от зората на фотографията. Той е родом от Девин. Започнал да снима още през 1958 година, докато бил ученик. Помни и първата си фотография, която направил в ученическа униформа на реката в Девин. Тогава имал фотоапарат „Смяна", който пази и до днес. След това е работил в правенето на снимки с всички видове технологии - с плаки, с ролфилми, защитени с хартия, каквито и досега пази. Трупал с годините и фотоапарати, някои купувал, други заменял, трети му подарявали, докато бройката станала внушителна като за музей. А  родопчанинът постепенно станал част от историята на фотоапарата.

В колекцията си Йовко Декеджиев има руски, американски, английски, италиански, френски, полски и чешки модели. От българските - да, някога е имало и български - особено цени марката „Етюд". „Всеки фотоапарат в моята сбирка има история. Без да знаеш историята му - кой е снимал с него, къде е ползван, не ставаш за колекционер. Тези експонати са натоварени с минало и затова са двойно по-ценни", казва г-н Декеджиев. Той може да разкаже за всеки от екземплярите си кога е купен, от кого, какво се знае за него. Историята на един от фотоапаратите с бокскамера за него е най-значима. Притежавал го някакъв ветеринарен фелдшер. Седял с години в торба, окачена на седлото на коня му, докато ходел до Беломорието и обратно, преди да затворят границата с Гърция след 9.IX.1944 година. „С този фотоапарат са снимани много интересни черно-бели кадри, включително и гръцки партизани", разказва колекционерът. Собственикът му го подарил на Декеджиев, за да остане за поколенията.

В колекцията му има доста боксапарати. Един от най-старите е „Аква бокс". Едно време били особено популярни. Има и фотоапарати с плаки, които могат да правят снимки с формат, притежава и от всички формати на най-старите екземпляри - 45 на 60 мм, 60 на 60 мм, 60 на 90 мм. „От 1928 година излиза форматът, който всички познаваме с лентите - „Лайка", 24 на 36 мм и 8 на 16 мм, касетъчни. Пазя също и ленти. Най-важно е, че всички апарати работят, понеже ги ремонтирах", заявява г-н Декеджиев. В колекцията му има и стереоапарат. „Само от руснаци съм виждал „Спутник", пазя го чисто нов. Някога го купих от спортния магазин в Смолян. Продавачката знаеше, че съм колекционер, и ме извика, като го доставиха. Той е много интересен, с три обектива. И много фотографи не са го виждали. Като снимах с него, се учудваха. Единият му обектив прави снимка за лявото око, другият - за дясното. И когато приключиш, с елементарна оптика като погледнеш, го виждаш като 3D, все едно присъстваш в кадъра", обяснява г-н Декеджиев. Той има и пълната гама на фотоапаратите „Смяна", които са около 12 вида.

„Навремето си беше интересно да снимаш, тъй като фотоапаратите бяха голяма рядкост. А и на черно-белите снимки обектите изглеждаха по-одухотворени", казва той. Продължил да колекционира, въпреки че фотоапаратите ставали все по-достъпни с годините и всеки можел вече да снима. „Разменял съм и телевизор за фотоапарат. Не ме интересува дали е скъп или евтин телевизорът, важното бе да имам безценната вещ.  Наскоро пък купих за 200 лева 10 апаратчета. А само един от тях с бокскамера реално струва към 1,000 лева", убеден е девинчанинът.

Йовко завършил гимназия в Девин, а след това с пълно отличие института на съобщенията в София като техник по слаби токове. Бил в първия випуск, който не е военен. После работил в Девин и Смолян, станал първият технически ръководител на строително поделение към Министерството на съобщенията. Правили ретранслатори, кабелни трасета. След години го назначили към телеграфа на „Български пощи". Специализирал в някогашната Източна Германия фина механика и електроника, което пък му позволило да може да поправя фотоапаратите на хора от цялата Смолянска област. Бил е и режисьор на любителски българо-немски филм в ГДР. Участвал и в републикански конкурси за телеграфна техника и е печелил първа награда в страната. „Спечелих тогава конкурса, защото отстраних повреда на предавател за 34 секунди, а вторият след мен я отстрани за над 300. Наградите бяха 40 лева", смее се родопчанинът.

През демокрацията Декеджиев е бил и три години оператор на екипа от Смолян за БНТ, а със снимане продължава да се занимава и сега. И не зачита цифровия фотоапарат за професионална снимка. „Защо Холивуд снима на филмови ленти и киноленти? Цифровият фотоапарат не може да даде това качество, което дава лентата, защото тя е на химичен принцип, а не на пиксели. Затова и няма да излезе от мода", заявява колекционерът.

Дълги години Йовко бил в любителския киноклуб „Орфей", като през последните десет от съществуването му до зората на демокрацията бил и негов председател. Киноклубът правел много филми. В Държавния архив са предадени 180, като над 100 от тях имат награди. „Тогава всичко беше уредено, всяка година се провеждаха тематични фестивали - в Хисаря на червенокръстка тематика, в Ямбол - на селскостопанска, в Шумен - на историческа, в Трявна и Габрово - за занаяти. На тези фестивали всяка година участваха тези, които имаха възможност. Ние бяхме доста редовни и постоянно имахме наградени филми. През пет години се правеше републикански фестивал, в който се оценяваха само наградените от любителски киноклубове. На петия републикански получихме 13 златни медала в различни категории, също като на  оскарите."

Петя Гайдарова


Какво четем:

🔴 10-те най-известни съкровища, откривани в България

🔴 BG имигрант от Делауеър завеща милиони на гимназията в Лом

🔴 Българка постави хокеен рекорд в университета "Конкордия" в Уисконсин

Източник: BG-VOICE



Коментари



горе