Ангел Гешев изостави след 22 г. Пекин, разведе се с Ян Ян и взе пловдивчанка


Какво може да накара един български художник да зареже Пекин, когато всеки иска да прави бизнес с Китай? След 22 г. брак с красивата Ян Ян Ангел Гешев се разведе и предложи годежен пръстен на пловдивчанката Магдалена Тикова.

Ангел със сина си Георги-Чауджъ в Пловдив

“Тръгнах да си купя цигари, влязох в близката бижутерия, харесах пръстен със сапфир и го връчих на Маги по най-левашкия начин”, разказа творецът с щур нрав. Неволен свидетел на щастливото събитие станала лелята на годеницата. Тя била на гости на племенницата си в дома на Гешев. Едва не се разплакала от умиление. В същото време Маги сияела, от 3 г. са заедно и тя е неговото ново вдъхновение.

Маги - новото вдъхновение на художника

“Запознахме

Китайката Ян Ян

се, влюбихме

се. Предложих

ѝ и тя прие

След което заминах за Пекин, освободих си квартирата и се прибрах окончателно в Пловдив”, описва 55-годишният творец. Признава, че за първи път му се случва да играе този ритуал. Навремето, когато се оженил за китайката Ян Ян, всичко минало без годежни пръстени и сватби.

“Отидохме в местния съвет в Пекин, подписахме се в една стая с много бюра. Поставихме отпечатъци от палеца на два червени паспорта. И това ни беше свидетелството за брак”, разказва художникът.

С новата си избраница живеят щастливо в Пловдив, сватба все още не са вдигнали, но обмислят.

30 г. от живота си Гешев е прекарал в чужбина. Запознал се с Ян Ян в Москва, където двамата били студенти в Академията за изящни изкуства. В руската столица пловдивчанинът изкарал 8 г. След като завършил, бил преподавател, докато Ян се дипломира.

“Вече бях твърдо решил да се оженя за нея. Дойдох си в Пловдив и помолих Димитър Киров да ми кумува. Той ме изгледа: “Ангеле, няма да стане. На когото сме кумували, дикиш не е хванало”, отказал маестрото. До българо-китайска сватба не се стигнало, тъй като на Ян не ѝ дали виза да дойде в Пловдив.

“Не че след 22 г. брак не се разведох, но с Ян Ян изкарах хубав брак, имаме прекрасен син Георги-Чауджъ и с нея се разбираме чудесно”, твърди той. В началото на 90-те години възнамерявал да се прибере от Москва в Пловдив.

“Вървяхме с Георги Божилов-Слона, аз го изпращах една вечер през Античния театър. “Ти си луд, бе, може ли да си такъв идиот”, викнал големият художник към Гешев. Младежът се стъписал. Не бил чувал този сдържан човек да реагира така, като му казал, че взема специалност и догодина се връща в Пловдив. Слона изригнал: “С кой акъл го правиш? Тук цели курсове бягат навън. Я си стой там.” Гешев го послушал.

“Точно тогава в Москва се изсипа световният елит. Салвадор Дали, Гюнтер Юкер, Роберт Раушенберг, Жан Тингели - огромни изложби за никакви пари. Каталозите им бяха невероятни и пак за никакви рубли. Всеки ден гледах произведения на световно ниво. Можех на живо да видя тези колоси”, спомня си той.

Когато пристигнал в Москва да учи, бил очарован от руската школа. “Разбрах, че

колкото по-голяма

е държавата,

толкова по-огромни

са форматите

на творбите

Когато отидох в Третяковската галерия и застанах до картината “Пак двойка”, бях съсипан от мащаба ѝ. Московските музеи и галерии буквално ме унищожиха. Гледам Врубел във формати 10 на 12 м и се хващам за главата. Същото установих и в Китай при техните художници”, разказва Гешев.

Няма да забрави първото си пътуване от Москва до Пекин - за 8 дни прекосили с влак необятната руска шир.

“Минахме през целия Сибир. Беше чудо, красота. Бяхме още студенти с Ян Ян. Нямахме пари за самолет и предпочетохме влак. Спирахме на руските гари и си купувахме от бабите краставици и водка. И продължавахме”, описва той.

Първият му сблъсък с китайската действителност бил на гарата в Пекин. Музика, народ, храна. И голям трясък.

“Седяхме още на перона и този силен звук ме привлече, тръгнах да видя какво е. Китайците ползваха парни локомотиви. Не можеха да прикачат един от тях към вагоните. Армия зяпачи се втурна и избута с ръце локомотива. Видях нов вариант на “Бурлаците на Волга”, сравнява Гешев.

Още с влизането си в Китай бил поразен от обработената земя. “Всичко беше засято с царевица”, впечатлен е той.

Първата му покупка бил велосипед. Но никога не посмял да го подкара в Пекин. “Няма час пик в България, който да се сравни с техния трафик. Ад. Казах си, че няма да карам колело, отказах и да шофирам кола. Докарах велосипеда в Пловдив и сега стои в избата”, усмихва се творецът.

Гъстият смог бил

една от причините да

се махне от Пекин

“Това ме прогони. С мен си тръгнаха и шестима руснаци с голям бизнес. Единият от тях - Саша, си продаде трите завода, апартамента и двете къщи.

“Не мога да спечеля всички пари на света. А и дали ще ми остане време да ги харча по лекари”, казал руснакът. Тогава и Гешев преценил кое е по-важно - здравето или парите. А там печелел добре.

“Китайските художници са милиардери. Картина на мой приятел беше продадена в “Сотби'с” за 4,9 млн. паунда. Тяхното изкуство е много скъпо. Те са шовинисти и купуват творби само на техни автори”, разказва пловдивчанинът.

Имал в Пекин графично студио и по думите му било най-доброто. Работил с елита на китайските художници. Научил ги какво е графика и че от нея можеш да спечелиш повече пари, защото е достъпна.

“Китайците купуват апартаменти за няколко милиона. Държат картините им да са със златни рамки и хвърлят за тях луди пари, а вътре постерът е 20 долара”, казва Гешев.

По думите му огромна е пропагандата за техните аукционни къщи, които са едва на 10-15 г. Но печалбите им са зашеметяващи. “Само тези, които са на материка, без да се броят онези в Хонконг, са реализирали за 2011 г. 49 млрд. долара. След тях са “Кристи'с” и “Сотби'с” с разлика от порядъка на 20 млрд. надолу”, изумен е художникът. Според него

китайското

икономическо чудо

се дължи на умелото

съчетаване на

държавния с

частния сектор,

както и на огромното трудолюбие. “Когато за първи път тръгнах към Великата китайска стена, ме шашна това, че всяко дере към нея беше обработено и засято. Катерим, катерим през баири и гледам на една височина един дядо с две кофи вода, а вътре 7 бири и няколко швепса. Изкачил е с двете кофи тези стръмнини, за да изкара пари от жадни туристи. Това е трудолюбието им.”

В дома си с Ян Ян имали домашна помощница, готвела фантастично. “Беше на 16 г. и не беше вкусила месо от немотия. Девойките от бедните райони ги дават за прислуга, а момчетата ги пращат в армията, където ги хранят, обличат и им дават заплата”, разказва художникът.

Въпреки това децата там били издигнати в култ. Възрастните - също. На китайската нова година от всевъзможни краища на света прииждали, за да отидат при най-стария в рода. Разменяли си подаръци, а празникът е съпроводен с много ядене. Даровете били обикновено пари.

“Когато моят Георги-Чауджъ беше малък, получаваше най-много. После беше изместен от племенника ни. Това е вид помощ за него и за семейството.

Когато детето трябва

да отиде да учи

навън, всички се

събират и му

дават пари

Така са изпратили Ян да учи в Москва”, разказва художникът. Не крие, че и в социалистически Китай пороците процъфтяват. “Има в изобилие и проститутки, и наркотици. Сред жриците на любовта имало рускини, монголки, казахстанки - там били на работа, нещо като командировка.

Макар да е от 3 г. в Пловдив, за него Китай не е затворена страница. Докато разговаряме, му звънва телефона и го канят в Пекин да представи изложбата си “Глаголицата” за 24 май. Платната са наредени в неговата галерия “Арсенал арт” в “Капана”. За откриването ѝ дошла и Ян Ян. Според Гешев има много прилики между нашата глаголица и китайските йероглифи. На 26 април пък открива изложба в София.

Според някои художници след завръщането си от Китай Гешев е върнал духа на старите пловдивски бохеми. Като младеж е бил приятел със Слона, Бояджана, Димитър Киров. “Седях до тях, пиех си питието и ги слушах. Говореха за изложби, за гаджета, за какво ли не и това ми стигаше”, казва Гешев.


Какво четем:

🔴 Делфини "плуват" вече и в Родопите (СНИМКИ)

🔴 Испанец запълва дупките в българско село

🔴 Откриха швейцарски завод за 6 млн. лв. със 100 работни места

Източник: 24 часа



Коментари



горе