Сглобяват над 1000 части и компонентина световни автомарки у нас


По данни на “Аутомотив Клъстер България” (АКБ) работещите в нашата страна компании доставчици генерират в момента оборот от над два милиарда евро годишно. Става въпрос за чувствително увеличение от два пъти в рамките на последните пет години. С други думи, този сектор допринася за над 4% процента от БВП на страната, като в него са заети около 1% от българите в трудоспособна възраст. В българските предприятия, които произвеждат компоненти за реномирани световни марки, към днешна дата са заети 33 000 служители. Очакванията на специалистите е бройката им да се удвои в следващите 5 години. За мнозина може и да е изненада, но в нашата страна се произвеждат над 1000 вида части и компоненти за почти всички глобални международни марки. Инвеститорите в сферата на автомобилните компоненти идват от Германия, Франция, Белгия, Япония, Турция, Великобритания, Швеция, Швейцария, САЩ, Холандия, Канада, Филипини, Израел и Гърция.

През 2016 година международния консултант Colliers направи класация на най-добрите страни за автомобилен бизнес в Централна и Източна Европа, основана на данни до 2015 г.

България бе

класирана

на 1-о място

от общо над

20 държави

Страната ни наистина е постигнала много, но и немалко предстои все още да бъде направено, за да бъде наистина конкурентна по отношение привличане на инвестиции в сферата на автомобилостроенето и да провокира интереса на още производителите на оригинално оборудване, наричано в бранша ОЕМ (Original Equipment Manufacturers)).

В този процес съществена е ролята и приноса на “Аутомотив Клъстер България” - сдружение с нестопанска цел, представляващо интересите на автомобилните производители, производителите на части и доставчици на услуги за автомобилната индустрия. Понастоящем в асоциацията членуват 31 компании, чиито служители в България наброяват повече от 12 000, а в международен мащаб са ангажирали над 662 000 души.

“Аутомотив Клъстер България”, в сътрудничество с FESTO Didactic и SMC откри собствен център за обучения, в който се предлагат специфични курсове на професионално ниво. Целта на обучителния център е да предлага конкретни обучения в необходимите за тази индустрия умения, както и да предоставя възможност за сформиране на професионални групи за тясно профилирани обучения, най-вече в инженеринговата и в техническата област. Предимство за големите предприятия е, че могат да се възползват от гъвкавия график и да изпращат по-често, но по-малък брой служители да се обучават в изключително динамично развиващите се технологии в сектора, така че това да не отнема твърде голям човешки ресурс от производствения процес.

Постигнатото наистина не е малко, но за да догоним отличници като Унгария и Словакия, има да напишем още доста домашни. В проучване, проведено от АКБ сред нейните членове наскоро, бяха очертани конкретните проблеми и спънки пред последващото развитие на този перспективен бранш. На първо място стои

липсата

на достатъчно

квалифицирани

кадри

Владеенето на чужди езици все по-често не е на нужното професионално ниво. Да намериш добър експерт с перфектни езикови знания, е изключително трудно и обикновено единственият начин е той да бъде вербувам от конкурентна компания.

Почти всички чуждите инвеститори се жалват от противоречивата връзка между очакваните компетенции от страна на бизнеса към студентите и придобитите компетенции в средното и висшето образование. На младите хора им липсват необходимите трудови навици. В същото време абсолвентите имат нереалистични очаквания към условията на работа, основно към стартовото заплащане и темповете на кариерно развитие. Изключително труден се оказва в практиката процесът на адаптация и интеграция към трудови навици на трайно безработни, роми, неграмотни, полуграмотни и малограмотни. Липсва държавна политика и подкрепа за използване уменията на емигранти и бежанци. Чуждите мениджъри от автомобилната промишленост, работещи в България, приветстват усилията за въвеждане на дуалното образование по западен образец, но и тук темповете са много бавни.

Чужденците са изненадани от драстичната злоупотреба с болнични листове, издавани често без основание на работниците. Това води до загуби на предприятието, а в последна сметка и на българската държава. Като цяло чужди предприемачи

отчитат липса

на лоялност и

ангажираност към

работодателите, недостиг на международен опит и споделяне на добри практики, болезненото изтичане на таланти в чужбина и нежелание на по-голяма част от служителите да бъдат мобилни спрямо работното им място, когато не живеят в негова непосредствена близост.

Докато вредните навици от епохата на социализма няма да могат да бъдат бързо изчистени, държавната администрация би могла да предприеме спешни мерки по голяма част от забележките и препоръките на чуждия бизнес относно разрастване на автомобилната индустрия в България. Освен мерки и действия за подобряване на бизнес климата, държавата трябва да намали бързо излишната бюрокрация и усложнената администрация. Чести законодателни промени са ад за всеки инвеститор. Нужна е последователна и предвидима политика относно приоритетите на българската икономика, която трябва да върви успоредно със съответните реформи в Източна Европа съществуват вече достатъчно примери, от които могат да се заимстват добри практики и ноу-хау. Често усложнените и неадекватни процедури по кандидатстване и изпълнение на европейски проекти са реална спънка за бизнеса.

Време е набралата вече сериозна скорост в България автомобилната индустрия да излезе от сянката на гигантския сектор “Машиностроене” и да се разглежда като самостоятелна и перспективна промишленост с изключително висока добавена стойност за държавата и за обществото.


Какво четем:

🔴 Катрин Тасева със злато на топка в Киев

🔴 10 села с възрожденски дух, които да посетите до следващия "Трети март"

🔴 Два пъти и половина по-големи заплати, ако има българска кола

Източник: 24 часа



Коментари



горе