Георги Данчов-Зографина рисува Левски от натура


Литографията му може да се види в Националния исторически музей,

там е и камата, подарена от бъдещия Апостол

на монахиня Евгения

Две произведения на изкуството, представящи образа на Апостола през различни епохи, са най-новите експонати, които са изложени в Националния исторически музей по повод 180-годишнината от рождението на Васил Левски.

Реалистична интерпретация на образа е и бронзовият бюст на Левски, представен в униформа на четник в Белградската легия през 1862 г.

“И докато краката му стъпват здраво на земята, очите му са отправени към звездите... Това изтънчено съчетание от стоманена твърдост и чувствителност, от пламък и лед, от неумолимост и състрадателност, от гордост и смирение, от вяра и липса на илюзии създава един характер с необикновена симетрия. Неслучайно хората свързват образа му с представата за светлина, вместо да описват характера му с по-определени епитети.”

"Фаталната фотография" от 1872 г, която разпространява турската полиция, за да бъде разпознават Апостола. Долу - камата, която подарява на монахиня Евгения

Така описва Васил Левски Мерсия Макдермот - британска историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките, доктор хонорис кауза на Софийския университет.

Образът на Апостола

се възражда с всяко

поколение

и всяка година отново и отново, винаги жизнен, истински и въздействащ и това се дължи на благородните подбуди и непреходните идеи, залегнали в делото му. Част от приноса за неостаряващия и вечно актуален образ на Левски имат творците - писатели, поети, художници, които превъплъщават духа му в материя, за да предадат посланията му напред.

Едното от новопоказаните произведения е литографията на Георги Данчов - Зографина, съратник и близък довереник на Левски. Рисунката е собственост на НИМ и се завръща след дълго участие в гостуващи изложби на Балканите. Счита се, че

това е

най-точното

изображение

(заедно с масления портрет, който Данчов рисува), тъй като авторът е единственият художник, познавал Левски, работил е с него, рисувал го е от натура и е успял да улови не само чертите на лицето, но и характера му.

Георги Данчов, наречен Зографина, е близък съратник на Левски. Запознават се през 1869 г. и работят заедно по устройството на тайни революционни комитети в Южна България. В дома на Георги Данчов е основан Чирпанският частен революционен комитет. По поръка на Левски младият художник изработва тайния шифър за кореспонденцията между комитетите в Тракия. След залавянето на Апостола Георги Данчов участва в организирането на четири засади на железницата по трасето към Цариград с надеждата да го освободи.

Литографията на Данчов се явява първообраз за художниците, точно както Иван Вазов с поемата “Левски” и разказите си за Апостола е първоизточник и вдъхновение за поетите и писателите след него. Любопитно е, че след смъртта на Левски, през 80-те и особено 90-те години на ХIХ век, в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.

Другата картина, която посетителите могат да видят, е “Левски по пътя на безсмъртието” - маслени бои, на художника Лазар Йорданов. Той е завършил Военното училище в София и Художествената академия. Роден е в град Прилеп през 1900 г., учи във Военното училище в София и в Художествената академия при проф. Борис Митов и проф. Александър Мутафов. В периода 1930-1950 г. създава множество произведения с историческа и военна тематика. Несъмнено едно от най-въздействащите е посветено на Левски. Картината е сред многото ценни експонати, дарени на НИМ от дъщеря му.

Това, разбира се, не са единствените реликви, свързани с Апостола, в колекцията на музея. Тук се съхранява и показва още едно уникално изображение на Апостола на свободата - орелеф от паметника на Васил Левски в София, автор Рудолф Веир. Автентичното музейно копие с диаметър 78 см е изработено през 1987 г. от художествен колектив с ръководител Любомир Воденичаров.

Реалистична интерпретация на образа е и бронзовият бюст на Левски, представен в униформа на четник в Белградската легия през 1862 г. Авторът Петър Димитров Балабанов (1905 - 1959 г.) е завършил Художествената академия в София при проф. Андрей Николов. Благодарение на това, че създателят е оставил подписа си на гърба на произведението,

бюстът е откупен

от пункт за вторични

суровини

в Костинброд през 2008 г. и подарен на НИМ от откривателите му Тодор Тодоров и Александър Гергинов.

В постоянната експозиция, наред с документи и лични вещи на Левски са експонирани и два предмета, които разказват за две жени в живота на Апостола, които са били близки на сърцето му.

Единият е стоманена кама с кания и надпис на османски, облечена с лилаво кадифе и метална апликация. Историята разказва, че е

била подарена от

Васил Левски

на монахиня Евгения (Ана Бояджиева) от Карлово

Камата е пазена от сестра ѝ Стефана Бояджиева и е предадена на племенника Стефан Лазаров Величков. Така през 1978 г. камата достига залите на музея.

Другият предмет е телескопичен далекоглед, тип “гледало”, изработен от месинг в средата на ХIІХ в. Предполага се, че е донесен от Васил Левски от Сърбия, където е бил участник в легиите и по-късно му е служел по време на обиколките из Българско. Съхранен е от семейството на сестра му Яна и предаден на нейни близки от Карлово. Запазен е от семейството на Стойна Димитрова Дудукменова и предаден на НИМ от нейния внук Юлиан Грънчаров през 1987 г.

Това може да се види в залите на НИМ, но тепърва от фондовете ще излизат още и още ценни свидетелства за живота и делото на Апостола.

*Ива Стоянова е уредник в раздел “Възраждане” на НИМ.


Какво четем:

🔴 България, Западът и Агресорът

🔴 Новата мис "Кюстендилска пролет" ще става ветеринар

🔴 Походът на Марешки

Източник: 24 часа



Коментари



горе