С мед и мляко - 67 години брак


Никола Увалиев е на 90 години, но без работа не стои. Щом нещо се развали в дома му, грабва отвертката или чука и започва да го поправя. Възрастта не му пречи да се качи на стълбата и да подрязва асмата, а през есента  да я обере. Всеки ден пловдивчанинът си прави дълги разходки и ходи да пазарува. Казва, че  човек не трябва да се залежава вкъщи, а да се движи. Дълголетието си дължи на ген, спокойствие и силна храна. В рода му има и други дълголетници - баща му, Стоян Увалиев, живял до 91 години, а чичо му Атанас Увалиев - почти до 97.   

Сутрин  Никола закусва задължително с мед и прясно мляко. Много обича сладкото, а шоколадовите бонбони са му любими. Зимата пие чай, а лятото - кафе.  От алкохола предпочита ментата, но по малко, и то само ако някой му прави компания. Остане ли сам,  не посяга към чашката. „Всеки ден се качвам на рейса и отивам на Четвъртък пазара, там си хапвам кюфтенце на виличка. После вземам друг автобус и  продължавам разходката. Така съм свикнал”, обяснява възрастният пловдивчанин. Той се хвали, че вечер си препрочита книгите и няма проблем с очите.

Със съпругата си Радка са заедно цели 67 години. На един Никулден   обещал да я вземе за жена и удържал на думата. От 1953 година са семейство. Имат двама синове Атанас и Сашо, четирима внуци Николай, Радина, Янко и Деница, и един правнук Андрей. Казва, че бракът им е много силен, а формулата за дълъг семеен живот е взаимно уважение и подкрепа.

Никола Увалиев е от бежански род от Беломорска Тракия. Роден е на 14 март 1927 година в Асеновград.  Дядо му Стамат и баба му Севда живели в Дедеагач, днешен Александруполис. Двамата имали трима синове и три дъщери. Най-големият Стоян - баща на Никола, е бил четник в четата на Лазар Маджаров. Твърде млад остава без родители. Бил на 19, когато майка му и баща му умират и сам успява да отгледа братята и сестрите си. През 1923 година всички се преселват в България.  

„Когато се изтеглят от гърците, майка ми и баща ми са годеници. Вземат майка ми и я интернират на остров Тасос, а после двамата се събират в Хасково и оттам  идват в Асеновград. Баща ми се включва в мелницата на Таньо войвода. След Чирпанското земетресение през 1928 година нашите се преселват в Пловдив и живеят под наем. После общината ни даде место да си направим къща. Мечтата на баща ми беше да се върне по родните места. През 1942 година ни дадоха право да заминем. Баща ми и чичо ми Атанас отидоха първи да видят родната си къща и да подготвят нашето заминаване. Пътувахме с влак дотам. Родителите започнаха да се занимават със земеделие, взеха волове, аз ходех да паса добитъка. Баща ми ме прати при коларо-железар, българин. Работих известно време при него. После се прехвърлих към депото и работех като шлосер. Когато умря цар Борис ІІІ, на следващата година се върнахме в България. Роднините на майка ми бяха в Кърджали, но по нейно настояване отново дойдохме в Пловдив”, разказва Никола Увалиев. Баща му и чичо му имали мандра няколко години, но после единият станал експерт по тютюна, а другият се занимавал с животновъдство и пчеларство.

Никола започнал работа при частен дърводелец, който станал директор на предприятие „Напредък”. Никола работил в предприятието 15 години. После благодарение на един приятел отишъл в МВР. „И започнах като домакин в поликлиниката на Окръжното МВР и взимах заплата от 60 лева. Като дърводелец бях тапицирал всички врати в сградата и тогава министърът Димитър Стоянов много ги беше харесал.  Пратиха ме в София в кабинета на министъра, за да видя как е тапицирана вратата му и да кажа на работниците там как да я направят", спомня си възрастният пловдивчанин, който изкарал там до пенсионирането си.

 

Спомен за бащата: Стоян Увалиев възкръснал от моргата 

Всички в Тракийското дружество в Пловдив знаят за бащата на Никола - Стоян Увалиев. Той  участвал в построяването на Дом „Тракия”, в основните на сградата сложили завещание в специална бутилка. В Дома е пресъздавал тракийските обичаи, организирал вечеринки и поставял пиеси. Жена му Керана пеела тракийски песни. "Когато изнасяха постановките, всичко беше пълно. Той беше голям самодеец и  обединяваше целия квартал. Събрал си е своя история, описал е селата около Дедеагач,  има голям архив и снимки за четите на войводите. Разказал е за превземането на гарата в Дедеагач и бомбения атентат върху гръцката военна част през 1923 година. Гарата е нападната от четниците, сред които е и Стоян Увалиев",  разказва племенникът на Стоян и братовчед на Никола - Петко Увалиев. И допълва, че като войник на фронта Стоян бил тежко ранен и изпратен в Стара Загора да се лекува, а там го хвърлили в моргата. Спасил го обаче един руснак.

 

Дедеагач: Паламудовото дърво

Стоян Увалиев е снимал паламудовото дърво - дало името на Дедеагач. След  1850 година рибари от околни села се събират на това място и образуват малко село, наречено Дедеагач, което в превод от турски означава „старо дърво“ или „дърво на отшелник“. Според една версия името произхожда от вековния дъб, под сянката на който  живеел или се е намирал гробът на турския отшелник на име Деде. А според друга в тази местност е имало много дървета по крайбрежието, разказва племенникът Петко Увалиев.




Какво четем:

🔴 Какво можем да научим за вас от подписа ви?

🔴 С "тъпата България" Кристо се показа като истински (прост) българин

🔴 Еднакви минимални заплати в ЕС - възможно ли е?

Източник: Марица



Коментари



горе