Историята на розоберачката от пощенските картички и календарчета


Дълго време тази пощенска картичка можело да се купи за 10 стотинки от всеки павилион за вестници в страната.

Срещу 2 лв. печатали лика на Вълкана върху хиляди картички

Жената, с чийто образ на розоберачка в средата на 60-те г. на миналия век са отпечатани пощенски картички и календарчета в хиляден тираж, днес е на 75 години. „За 10 стотинки от всеки павилион за вестници в страната можеше да се купи картичка с моя лик, виждах се в кабината на всеки автобус в Казанлък и Карлово“, спомня си Вълкана Колева от с. Габарево, община Павел баня.

Нейни съселяни дори се похвалили, че я зърнали на огромен плакат в Триполи, докато били на гурбет в Либия. Той рекламирал България и нейното гостоприемство.

„По розобер през 1961 г. в Габарево дойде фотограф от София. Беше година след сватбата ни с Христо, бях бременна с голямата ни дъщеря Диана. Не помня името на фотографа, но водеше със себе си и асистентка за организацията на снимките. Сутринта ни заведоха в разцъфналите розови градини – мен и още двадесетина млади момичета и булки от селото. Разставиха ни по редовете,

гледаха каквото
гледаха, и накрая се
спряха само на мен

Бях се облякла с басмяна рокля в розово, за да е в тон с розите. Дадоха ми тяхна забрадка и жилетка и мъжът започна да ме снима: най-напред с пълна кошница с розов цвят, после с рози в шепите“, не е забравила и до днес всяка подробност Вълкана.
Кошницата от онази снимка излязла здрава, пазят я до днес и жената я показва на всеки, който пожелае да я види.

Тогава не им казали за какво е фотосесията, само накрая, на селския площад платили на всяка от жените по 2 лева. Накарали ги да се подпишат в някаква ведомост.

„Аз вече имах опит от моето родно село Каравелово, Пловдивско, където друг фотограф също ме беше снимал по розобер, това беше още преди да се омъжа. После казваха, че

с моята снимка
спечелил първата
награда

на някакъв конкурс“, допълва жената.

Но този път било друго. Оказало се, че непознатият с фотоапарата работел за държавното предприятие „Българска фотография“. И най-неочаквано Вълкана Колева съзряла лика си върху пощенска картичка на един РЕП, после познати започнали да изпращат такива картички в писма – всеки, който я познавал на цветната снимка, изпращал картичка. Станали някъде към 70.

„Баща ми Георги беше готвач и го бяха изпратили да готви на детски лагер някъде по морето. Веднъж излязъл да се разходи и на павилиона за вестници открил „моите“ картички. Купил десетина и ги раздал на учителките от лагера“, вълнува се още възрастната жена.

Календарчето на ДАП в Казанлък за 1965 г. с образа на Вълкана Колева

После свикнала да вижда своята розоберачка по всички кабини на автобусите. Един ден със съпруга си Христо пътували с мотора чак до Търговище при роднини. Спрели да починат по пътя, на паркинга до тях бил спрял самосвал ЗИЛ. А в кабината му залепена познатата картичка. Решил Христо да се пошегува с непознатия шофьор: „Абе ти какво общо имаш с жена ми?“, а човекът много се притеснил. После дълго се смели, когато разбрал за какво става дума.

За новата 1965 г. Държавното автомобилно предприятие в Казанлък издало календарче със снимката на Вълкана, същото сторили и от държавното предприятие „Българска роза“ в Карлово.

„И досега познавам хора, които пазят в къщите си от онези пощенски картички“, категорична е Вълкана, която за мнозина от приятелите си е просто Вътка.
Още през 1961 г. една от снимките от розобера

изгряла и на първа
страница на списание
„Славяни“

Без материал, без очерк, както било прието да се казва тогава. Само една снимка, която сякаш казвала всичко. Този брой и до днес може да се види в някои библиотеки. Там е записано, че фотографът се казва Владимир Минчев, а текстът гласи: „Розоберачка от Левскиград“ – до 1962 г. Карлово е носило името на Апостола. Явно за редакцията името на село Габарево не означавало нищо, затова преместили Вълкана в града.

В началото на шейсетте в Габарево като съвсем млади журналисти

пристигнали Иван
Гарелов и Снежана
Атанасова

заедно с един фотограф – ако не се лъже, казвал се Юлиан Томанов. Донесли въпросния брой на списание „Славяни“ със снимката на Вълкана. Дори преспали у семейство Колеви и пак поискали да я снимат. Поканили я с тях на връх Шипка, после и на морето. Но жената отказала – по това време двете дъщери били твърде малки, за да се разделят от майка си.

Сега, като тегли чертата на преживяното, Вълкана обобщава: „Това е то – тютюнът ме събра с мъжа ми, розите ме направиха известна, макар и анонимна.“
„През цялото време

нито
веднъж
не съм
я ревнувал“,

намесва се в разговора и бай Христо. Той и Вълкана цял живот били работници – тя готвач в дърводелския цех в селото към оръжейницата „Арсенал“, той – майстор дърводелец, ковял сандъците за патрони.

Възрастната жена и до днес пази кошницата, с която преди 56 г. се снимала в розовите градини

Когато през 1997 г. се пенсионирала, Вътка взела пенсия 39 400 лева тогавашни пари. След деноминацията станали 39,40 лв. Някогашният хонорар от 2 лева за снимките не помогнал с нищо. На жената не се мисли какво би било в друга страна с ясни авторски права при подобен шанс да те забележат и оценят.

„Нищо не сме правили за пари. Взехме се много млади – тя беше на 18 години, аз – на 20. Но само как се запознахме – в една пловдивска болница, в кожното отделение. Аз имах псориазис, тя хванала екзема от тютюна, който отглеждали на село. Там се видяхме за първи път и… това беше“, връща лентата на спомените бай Христо.

„А когато за първи път ме заведе на забава в своето село Габарево, всички ни ръкопляскаха, щом влязохме – сякаш изгряха две слънца, бяхме толкова млади и хубави“, вълнува се досега Вълкана.

В семейните им албуми има купища снимки и наред с тези от розобера са кукерските. Защото за Габарево кукерските игри са отколешна традиция, а Христо Колев е кукер от времето, когато учел в четвърто отделение. Днес 74-годишният мъж е с 3 байпаса на сърцето, но не се отказва от маските и хлопките. В албума си още ревниво пазят снимката на кукерската група, която тогава направил екипът на списание „Славяни“.

„Ето, тази русата жена беше с тях“, показва в долния ляв ъгъл Христо.

Автор:Ваньо Стоилов


Какво четем:

🔴 За пръв път 13 розови фламинги в Атанасовско езеро

🔴 Нов завод в Родопите търси 600 работници

🔴 Оглушителното мълчание на нашите съюзници насърчава Ердоган

Източник: socbg



Коментари



горе