24 часа в Пловдив - в хватката на Капана /Галерия - Андрей Андреев/

Пловдив е един от градовете, където ходим рядко, незнайно защо. Чудесен е като град, дава огромни възможности за туризъм, но някак все остава встрани от пътешествията ни. Този път обаче решихме да поправим това и да посветим уикенда си (или по-точно полу-уикенда) на него. В този кратък трип в Пловдив ни се събраха едва около 24 часа, които се оказаха крайно недостатъчни дори за хора, които не са си поставили за цел да обиколят всички интересни места като Капана, Стария град и др.

Едно от най-известните места в България, Хисар Капия, къщата на Димитър Георгиади и Куюмджиевата къща , Старият град на Пловдив

Главната

Главната в Пловдив няма нужда от представяне. Стъргалото, както този тип места се наричат по други краища на страната ни, се простира от площада пред пощата, та чак до Пешеходния мост, който може и друго име да си има, но едва ли някой го знае. Тази дълга и широка улица, изпълнена с магазини, кафенета, закусвални, обикновени будки за фрешове или кафе, и театър има на нея, сигурно пази тайните на стотици хиляди пловдивчани и гости на града – на един от някоя бурна нощ по дискотеките, на друг от някоя по-спокойна и романтична вечер, а трети може и да нямат спомен, но със сигурност всеки, който някога, по някакъв повод е бил в Пловдив, е минал по нея. И до ден днешен Главната е място, което се изпълва с хора и емоции всяка лятна вечер, където и в 23 часа е трудно да се разминеш. През летния ден гледката е малко по-различна, защото Пловдив е един мноого топъл град и мераклиите да се разхождат под жаркото слънце не са много.

Главната е толкова известна, че за нея има отделна статия в Уикипедия. Славата й е заслужена – не само заради всичките емоции и спомени, които носи, и далеч не само заради кафенетата и магазините, които привличат млади и стари по цялата й дължина. Днешната пешеходна зона лежи върху пистата на Античния Римски стадион. Самият стадион пък е основна атракция и централна част по протежението на Главната в Пловдив. Всички любители на историята и древната култура могат да слязат до останките от стадиона, да поседнат на някоя от античните „пейки“, да прочетат и послушат за историята на мястото, а отскоро за туристите там вече се прожектира и филм. За уморените пешеходци точно над стадиона има и кафене с чудесна гледка към останките от античната история.

Античен стадион на Филипопол

В същото време Главната, чието официално име дори пловдивчани ще се затруднят да посочат, е истински музей на открито на архитектурата от началото на 20 век. Голяма част от къщите са строени в началото на 20-ти век, архитектурата има елементи на класицизъм, сецесион и постмодернизъм. Повечето сгради в момента са с реставрирани фасади и при наличие на добро въображение, може успешно да се върнете преди сто години а да помечтаете за времената, когато не е имало автомобили, телефони, компютри, телевизия, и всичкият социален и културен живот е протичал тук – на Главната.

Главната е и отправна точка към другите забележителности на Пловдив – реновирания арт квартал Капана, Стария град, Цар Симеоновата градина и др. Ако обаче вече сте направили бърз тегел под жаркото слънце и сте изгладнели, е време за почивка и закуска, защото Главната е дълга и уморителна. Така направихме и ние и се впуснахме в търсене на хубав ресторант, удобен и за деца.

Джумая джамия

На обяд в Капана

Туристическите форуми упорито ни насочваха към ресторант „Хемингуей“, намиращ се около началото на Главната, срещу „копчетата“. Дали заради слънцето и жегата или заради моментно настроение, на пръв поглед „Хемингуей“ не ни вдъхна доверие и решихме да търсим друго място за обяд. Погледнахме пътьом още едно-две от уличните заведения, докато накрая не се озовахме зад джамията, в китния квартал Капана, който в момента е чаровна пешеходна зона, свободен от коли и пълен с приятни местенца за пиене на бира, лимонада, кафе и кой каквото му душа иска. Но за него малко по-нататък.Ресторант „Амстердамъ“ се оказа чисто и приятно място, на една малка пешеходна уличка, хем в Капана, за чийто лабиринт се носят легенди, хем на 20 метра от Главната. Ресторантът ни направи отлично впечатление с прекрасното обслужване, интересното меню (вече избягваме заведения, в които менюто е съставено основно от панирани хапки, пържени картофи и кюфтета), и вкусното изпълнение на храната. Мястото се оказа перфектно и за деца поради липсата на автомобили по улицата и нашата лудетина имаше възможност да се развихри и да обикаля по цялата улица, без някой да я гони и държи за ръка. Така направихме дълъг обяд, починахме си мъничко и продължихме пловдивската обиколка (не без спирка в хотела, защото фотографът си беше забравил картата памет и точно заради това в тази част няма снимки).

На кафе в Капана

За „Капана“ можем да разказваме почти колкото за Главната, а може би повече, зависи от гледната точка. През 2013-2014 година Капана бе превърнат в квартал на творческите индустрии с идеята в него да се провеждат културни фестивали. Едно време Капана бил леко занемарено място, където едва се разминаваш от коли по тесните улички. Девойки от Пловдив разказват истории, че неведнъж им се случвало да си харесат обувки в някой магазин в Капана, да се приберат до вкъщи, за да си вземат пари, и после да не могат да открият магазина. Днес, по наши наблюдения, Капана изглежда подреден, чист и приятен, и не е невъзможно да се загубиш, но пък ще бъде едно приятно загубване сред кафенета, бирарии, работилници за палачинки и лимонада и други занаятчийници.

След уморителната разходка в жегата, бяхме твърдо решени да изпием по един фреш или лимонада и се настанихме удобно на оранжевите столчета в една от сладкарничките. Момичето ни показа кои торти са правени същия ден, увери ни, че на място ще ни изцеди лимонадата, и бързо ни спечели за клиенти. След бързата закуска се отправихме към съседното кафене, където се оказа, че на място си пекат кафето и го правят много хубаво. На втория етаж на кафененцето пък се помещава и арменският културен център, през зимата сигурно е много приятно да се настаниш за по едно кафе на диванчетата, покрити с традиционни арменски .. хм.. покривала.

Капана ни хвана в капана си и дълго време не можахме, или по-точно не искахме да излезем от чистите малки павирани улички. Коментирахме помежду си, че тази част на Пловдив ни прилича на украинския град Лвов – където установихме, че сигурно можем да откараме в пиене на кафе и ядене на шоколад поне седмица. Може да се сравни още със Старата чаршия на Скопие и идентичния на нея район в Битоля – все места, пълни с енергия и история и даващи много мегдан за въображението.

За Капана може още много да се пише, но каквото и да напишем, това място трябва да се види. Затова си отделете поне 30 мин за едно кафе там, ако сте в Пловдив, но нямате много време.

Стария град е една от основните забележителности на Пловдив, заедно с останките от римско време. Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ е разположен върху 3 от хълмовете на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Смята се, че Пловдив е един от най-старите градове в Европа – съвременник на Троя и Микена, по-стар от Рим и Атина. В него се заселили хора още преди 8000 години. В античността е бил град на траките, изградили светилище на северния хълм Небет Тепе.

Археологически разкопки на върха на Небет Тепе

Гледка от Небет тепе към Данов Хълм, Бунарджикът и в далечината Младежкия хълм

Античния театър на Филипополис

Освен сцена за поети, музиканти и певци, античният театър в Пловдив е бил и място за провеждане на борби с животни и гладиаторски битки. За това говорят някои специфични особености в конструкцията му – следи от обезопасителни съоръжения пред първия ред и трите стълбища, които пресичат подиума.

Първите крепостни стени са вдигнати по времето на Филип II Македонски (342 г. пр. Хр.). От римския период на града са запазени редица археологически обекти като Античен форум, Античен стадион, Античен театър. След завладяването на града от Филип Македонски остава името му Филипопол, популярно в древния свят. Гръцкият писател Лукиан не без основание възкликва: „…Това е най-големият и най-красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му…“.Римската епоха (II-IV в.) е своеобразен „златен век“ в развитието на античния град. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради. Античните, средновековните и възрожденски паметници съжителстват в неповторими ансамбли на територията на историческото Трихълмие. Днес характерна част на древния град са къщите от епохата на българското възраждане, които пазят блясъка на живота и културата от преди 200 години.

За Стария град може да разказваме много, но колкото и да напишем, няма как дори да споменем всяка забележителност в него, всяка къща и всеки музей, един от друг по-интересни. За туристите, които се увличат по подобни градове и забележителности, препоръчваме да си отделят достатъчно време, може би дори цял ден или повече, за да се насладят на Стария Пловдив. За да усетите атмосферата още по-добре, може да останете и в някой от множеството хостели в старата част на града. Пловдив е може би градът с най-много хостели в България, за всеки вкус.

Препоръка: Free Plovdiv Tour

Един от най-добрите начини да се запознаете със Стария град, или поне основните забележителности в него, е да се присъедините към Фрий Пловдив тур (Free Plovdiv tour). По време на нашата разходка няколко пъти срещнахме групата любопитни туристи, предвождани от много симпатична девойка, разясняваща интересни факти от историята и настоящето на града.

Ако сте отишли в Пловдив с дете, една от най-забавните атракции е детската железница, намираща се на Младежкия хълм. Мини влакчето се движи по истински релси, минава по истински мостове и под истински тунели, а едно време е имало и истински спирки, на които желаещите слизали и се качвали. Днес началната гара е само една, а пътуването продължава 10 минути в посока до спирка „Панорама“, след което закачат локомотива в обратната посока и влакчето се връща. По време на пътуването звучат детски песнички и децата искрено се забавляват, особено по-малките, а билетчето е скромните 1 лв. (Ако не знаете как да стигнете до там, намира се на Младежкия хълм – тук.)

Уморени от разходки, влакчета и кафенета, дойде време за вечеря. Този път решихме да дадем втори шанс на „Хемингуей“, може би защото нямахме сили да търсим друго място. Ресторантът обаче не ни разочарова и всичко бе отлично приготвено, към обслужването също нямаме забележки. Като се прибрахме в София, питахме познати дали знаят други интересни заведения в града, за следващия път, и ни препоръчаха точно това.

Храним бебе Анна, тя си яде сама де, голямо момиче е , на годинка и половина !

Настаняване

Ако сте решили да отидете в Пловдив като турист, направили сте правилен избор. В допълнение ще ви препоръчаме да си отделите достатъчно време, със сигурност няма да ви доскучае. Стария град може да ви „изяде“ дълги часове, а от него ще излезете спокойни и обогатени с впечатления за културата и историята на Пловдив. Капана също може да ви държи с часове наред, особено ако сте уморени и предпочитате по-лежерния туризъм, по кафетата и ресторантите. От Главната несъмнено ще ви заболят краката, но приятно, а ако се уморите, винаги може да поседнете на някоя околна пейка, или пък в Цар Симеоновата градина. Разхождайки се из града, несъмнено ще откриете още много интересни неща, до които ние за нашите скромни 24 часа не успяхме да стигнем.

Лятно кино в Пловдив

Затова, отивайки в Пловдив, си предвидете поне няколко дни. Друго хубаво нещо на града е, че е пълен с хотели и хостели с отлични условия, на прекрасни цени. Ние успяхме да си намерим стая в 4-звезден хотел за скромните 61 лв, при това в центъра, в хостелите е доста по-евтино, така че не се притеснявайте от преразход. Ако пътувате с автомобил, препоръчваме да не отсядате в Стария град или в хостелите на Главната, тъй като паркирането може да е затруднено в района.

Какво четем:
🔴 Наследството на Рокфелер в България

🔴 Старият Несебър става 3D

🔴 Награда за ромката, върнала 1700 евро

Източник: andrey-andreev

Коментари