Никога човек не бива да вдига "бялото знаме"


- Как предпочитате да ви наричат - лечителка, екстрасенс, биоенерготерапевт, пророчица, ясновидка?
- С името ми - Момера.
- Какво означава това рядко срещано име?
- Не знам какво означава точно, но е старо габровско име. Баба ми се казваше така и аз съм кръстена на нея. В моя роден град Габрово то е доста разпространено. Моя племенница се казва Момера. Има и фамалия Момерини.
- В какво семейство сте израсли?
- Израсла съм в заможен габровски род, обградена с много любов и внимание. Баща ми беше един от съдружниците в габровския машиностроителен завод "Капитан дядо Никола", който след 9 септември 1944 г. беше национализиран. Харизаха го на някакъв чужденец, който го ограби и съсипа.
- Вие помните ли тези страшни за фамилията ви времена?
- Как да не ги помня, аз бях вече голямо момиче, на 8-9 години, когато се разиграха тези драматични за семейството ни събития. Не само фабриката национализираха, но и хубавия ни дом, който беше една от най-красивите и модерни сгради в Габрово. Още по онова време ние имахме вкъщи парно отопление. Дадоха ни само една нощ да изнесем покъщнината. Баща ми и майка ми натовариха каквото можаха на един камион и се преместихме да живеем в скромната къщица на баба хаджи Момера и леля ми. Баща ми беше интерниран и
дълги години
бе разкарван
от концлагер
в концлагер
- Белене, Бобов дол, Ножарево, Крушовене. На какви мъчения и унижения  е бил подложен този възпитан и благ човек, който една лоша дума не можеше да каже, можехме само да предполагаме. Баща ми носеше очила с голям диоптър, но на свижданията винаги идваше без тях и твърдеше, че не са му необходими или пък, че ги е загубил. На всеки 3-4 месеца, разрешени за колет, ние му изпращахме нови очила. Години след това разбрахме от негови приятели, че надзирателите нарочно са му чупели очилата, тъпчейки ги садистично с крака.   
- Как се озовахте в Стара  Загора?
- Омъжих се и така станах старозагорка. Обикнах правите улици и Аязмото, но моето Габрово си ми остана в душичката. Между другото моят съпруг Христо е с габровски корени. И свекърът ми, и свекървата бяха от Габровско. Така че нищо случайно няма. Моят съпруг бе чудесен другар и човек, вече 7 години го няма  и много-много ми липсва. Но съм щастлива, че сега край мен са синът ми, снахата, внучката.
- Много феномени признават, че са преживели някакъв емоционален стрес, който е отключил дарбата им. Всички знаем за вихрушката, която вдигнала във въздуха пророчицата Ванга и я ослепила. При вас как беше, кога за пръв път разбрахте за необикновените си способности?
- При мен смъртта на баща ми беше този емоционален шок. Той получи удар пред очите ми. Загуби говор, не можеше да приема храна и водичка. Най-ужасното нещо е пред теб да гасне скъп човек и ти да не можеш да му помогнеш. Просто сърцето ми се късаше. В деня, в който издъхна, той отнесе със себе си късче от измъченото ми сърце. Десетина дни след това, на рождения ми ден, 11 юли, се бяхме събрали у дома в Габрово, да го поменем. И тогава за пръв усетих, че с мен става нещо необичайно. В един момент с ужас видях през сакото като на рентген сърцето на един от близките, обагрено в червено, как пулсира. Споделих с майка ми, но тя се притесни да не съм нещо болна. Съпругът ми пък категорично отхвърли това като невъзможно. След известно време срещнах същия човек. Моето "видение" не само се повтори, но аз диагностицирах и заболяването му - базедова болест и за радост на близките му помогнах и за по-бързото му лечение.
Следващият ми пациент
бе един колега монтьор в "Мототехника"
където работех като счетоводител. След това се разчу и започнаха да ме търсят хора с всякакви болки и страдания.
- По времето на комунизма такива дарби бяха опасни и преследвани. Имахте ли някакви проблеми с властите?
- Естествено, че помагах на хората дискретно и тайно, макар че целият град знаеше. Но не съм имала серииозни проблеми с властта. Дори тогавашните големци ми се доверяваха и са ме викали в кабинетите си да ги лекувам.
- Вярно ли е, че не само виждате човешките органи като на рентген, но и върху тях се изписват  някакви числа, които ви подсказват кой орган е увреден и какво е заболяването?
- Не, не е вярно, по друг начин ми се дава информацията.
- Известно е, че официалната медицина не долюбва хора като вас. Имали ли сте сблъсъци с нея?
- Не, защото аз безкрайно ценя и уважавам лекарската професия. Тя една от тези, пред които дълбоко се прекланям. Никога не съм си позволявала да препоръчвам лекарства или терапия, аз помагам по друт начин. С много лекари съм била в отлични отношения и сме работили в сътрудничество. Най-напред ме покани тогавашният главен лекар на военната болница в Стара Загора д-р Шомов, мир и покой на душата му. Дори бях назначена известно време като консултант в болницата. След това ме извикаха във Военномедицинската академия в София. Първо ме изследваха подробно да се убедят, че съм физически и психически здрава. След това се събраха професори, доценти, лекари и започнаха да ми водят болни, облечени в дълги халати. Очевидно, за да не мога да се ориентирам при диагностицирането на заболяванията по външни признаци. По техните признания диагнозите ми са били над 90 на сто абсолютно точни. От здравното министерство ми издадоха протокол, че мога да практикувам биотерапия и диагностика.
- Вярно ли е, че емирът на Дубай ви е изпратил личния си самолет, за да лекувате него и семейството му?
- Съжалявам, приела съм обет да не разкривам самоличността на моите пациенти, не само известните. Само ако те самите искат или вече са разкрили нашите срещи.
- В автобиографичната си книга имате снимка с големия аржентински футболист Марадона. Къде беше  срещата ви с него и за какво?
- В Истанбул, но не беше за лечение. Той е мното силен и здрав мъж. Срещнаха ни наши общи познати, просто така като приятели. Той още играеше, беше световна звезда. Но се държа съвсем естествено и топло, усмихнат, сърдечен. А хората направо го обожаваха. Нямате представа какво чудо бе, когато вървяхме по улиците на Истанбул. Следваха ни буквално цели тълпи от запалянковци.
 - Вие сте имали няколко срещи с българската пророчица Ванга. Вярно ли е, че тя самата ви се е обаждала да се видите?
- Ние по телефон не сме разговаряли, имахме други канали за връзка. Понякога тя ме е "викала", друг път аз съм имала нужда от нея. При една от тези незабравими срещи ми остана един безценен запис с нейния глас. Тя рядко позволяваше да я записват, но тогава сама поиска. "Ти не си екстрашенс /тя така изговаряше тази чужда думичка/, ти си лечителка!"
Лекувай, помагай
на хората!
- това ми заръча при една от последните ни срещи пророчицата. За мен тя бе истинска светица.
- Вие всеки ден общувате с десетки болни и страдащи. От какво боледува най-много българинът?
- Най-разпространените болести са известни - злокачествените и сърдечно-съдовите заболявания. Но мен друго ме безпокои - при мен идват много млади хора, несигурни, депресирани, дори обхванати от паника. А това е страшно, защото младежите у нас са все по-малко, по улиците срещаме повече пенсионери и възрастни хора. Надявам се в близките 4-5 години да спре да изтича младата ни кръв. И по света става все по-несигурно и тревожно и младите хора ще започнат постепенно да се завръщат. Но България все още е върху подвижни пясъци, някъде около 2020 г. ще се почувства истинска стабилност.  
- В какво са закодирани нашето здраве  и жизненост?
- Всеки от нас се ражда с троен код - родното място, датата на раждане и името, които определят съдбата ни. Когато ни е много трудно например, трябва да насочим  мислите си към родния край, за да получим от него силичка. Когато се молим, пък трябва да изказваме точно рожденото си име, за да бъде чута молба ни. И разбира се, най-важното е да отпъждаме, да гоним лошите мисли от съзнанието си. Човек се разболява от вторачване в негативното, лошото. Мозъкът ни ежесекундно работи и ние трябва да го захранваме разумно с добри дела и помисли. Да се радваме на живота, на всеки ден с близките и приятелите, дарен ни от Бога. Никога, по никакъв повод човек не бива да се отчайва, да вдига "бялото знаме".  
- Как се опазвате от болките и страданията, които съпреживявате постоянно, как зареждате "батериите"?
- Много е трудно, на слава богу, така съм устроена, че в момента, в който отделя вниманието си от конкретния човек, цялата негативна информация изчезва. Зареждам се, като се усамотявам по час-два вкъщи. Обичам също да плета - пуловери, жилетки, шалове, шапки.
Всеки божи ден, включително и зимата, се обливам със студена вода.
Лошото е, че не мога да приемам никакви лекарства, дори един аспирин ще ме "разлюлее". Не дай, боже, да се наложи операция. Но така ще бъде, докато издържи сърцето ми.


Какво четем:

🔴 Лечителката с рентгенови очи

🔴 Нашенец смая Microsoft, наградиха го

🔴 Чудо: Болна от церебрална парлиза проходи след 24 години

Източник: Стандарт



Коментари



горе