Училище между църквата и джамията
Спомняте ли си приказката „Сливи за смет“, където момата, която занесла най-малко смет била взета за снаха? Това било показателно не само за чистотата на къщата, а и за чистотата на душата й.
Има едно място в сърцето на Родопите, където хората са толкова чисти, задружни и гостоприемни, че отидеш ли веднъж, задължително се връщаш отново.
Място, където живеят хора от няколко поколения, говорят се два езика – български и турски. Изповядват се две религии – християнска и мюсюлманска, но заедно се празнуват всички празници.
Място, където училището се намира между църквата и джамията и има морал.
Мястото, където научих първите уроци в живота си от баба и дядо по време на любимите ми и безгрижни ваканционни дни.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Там, където шкафът ни, който се намираше непосредствено до входната врата, която винаги беше отключена, имаше свещички и парите, на хората, доверили се на баба и дядо да ги запалят и се помолят от тяхно име за здраве.
Без много думи, всички внуци знаехме – тези пари не са наши. Закон – не посягай на чуждото!
Там, където да служиш на другите беше поставено на първо място. Често нощем жени, мюсюлманки, които не можеха да имат деца, будеха баба и дядо, които стопанисваха църквата, за да преспят там. Без грам колебание те тръгваха.
Местните знаеха че когато жена не може да има деца или дете не може дълго време да проговори, трябва да преспи в християнски храм.
Не след дълго чудото се случваше. Жените раждаха, децата проговаряха. А хората, изповядващи различни религии все повече се обединяваха.
Място, където когато пред възрастната баба Мария Кабаковица се „изсипа“ цял микробус с френски туристи, притеснена че я заварват неподготвена, както си стоеше на пейката, погледна към престилката, в която беше откъснала чесън от градината. Раздаде по една скилидка на всички. Те приеха жеста като народна традиция. Внуците се заливаха от смях от странната приумица на баба им, а туристите целуваха ръцете и. Те осъзнаваха че с всяка скилидка, тя даваше и част от сърцето си.
Място, където на Великден и българи, и турци ядяха козунаци и се радваха на шарените яйца. На Шекер Байрам пък се носеха ароматите на сладки баклави и в цялата махала се разменяха от вкусния и калоричен десерт.
Тук е мястото, където българката баба Стефана пробиваше ушите на момичетата, а баба Гюлтен лееше куршум на всички. А Ракипка оставяше прясно мляко и кекс пред вратата ми сутрин.
Място, където все още кънтят думите на дядо ми: „Стой! Ще стрелям!„. А ние с братовчедка ми – едната в първи, а другата във втори клас, решихме че щом дядо пази малините в края на селото, сме привилегировани и можем да си напълним кошничките.
„Дядо, ние сме, твоите внучки!“ – проплакахме и двете едновременно. Гласът му беше строг и непоколебим: „Аз пазя от чуждите, а моите да крадат. Изсипете всичко и бързо у дома! Срамота!“
Той съвсем не подозираше за състезанието, което си бяхме устроили ние. Да видим кой ще набере повече и после да ядем. Така и не се стигна до опитване на вкусния плод.
Разплакани и сърдити, се върнахме в къщата с празните кошнички. Тогава още не осъзнахме колко много дядо ни е помогнал и какъв урок ни е дал. Разказахме на баба, а тя, разкъсана между морала и любовта си към нас, просто замълча.
Тук е мястото, където ако заключиш автомобила или дома си, ще обидиш домакините. И когато баща ми забрави ключовете в колата, а тя беше заключена, едва намерихме човек, който да я отвори.
Място, където, ако църквата е затворена, просто оставям монета пред вратата и знам че новата стопанка ще запали свещ и ще каже: „Да бъде за каквото е наречено, от който го е оставил“. Точно както правеше и баба.
Място, където, 90-годишната баба Незифе учи че мъжът и жената трябва да се „имат“ до старини за да не поглежда никой настрани. А тя все още заспива, хванала ръката на съпруга си.
Място, където се говорят два езика, изповядват се две религии, а училището е едно, и небето е едно, и моралът е един. Него просто го има.
Името на мястото е Борино, но подобно е всяко родопско село.
Когато отворят гостоприемните си домове, виждаш скромност и чистота. Такива са и техните сърца!
Какво четем:
🔴 3 приказни места в България, които трябва да посетите🔴 Хан Тервел посреща първите ислямски бежанци
🔴 Да угодиш на стомах и душа с кюфтенца от коприва
Източник: delo.bg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
