Пещерата насред гората на Свети Иван Рилски


Свети Иван Рилски е почитан и уважаван български светец. И въпреки, че Рилския манастир е основното, което свързваме с него, то пещерата в гората, за която ще ви разкажем, е не по-малко обаятелно място. Манастира е туристическа атракция, сборище на купища народ целогодишно, а тази пещера е доста по-интимно и духовно място. Място, където сам с мислите си, човек може да чуе ритъма на сърцето си и да се помоли.
Ако сте решили за пореден път да посетите Рилския манастир, този път отделете време за нещо по-нестандартно и поемете към пещерата на Свети Иван Рилски. Табелата оказваща пътя към нея се намира на самото шосе и е доста малка и незабележима, но който търси, намира все пак! На табелата пише, че пътя е за поклонници, така че е сравнително най-дългият, но пък най-добре проходимия. В началото на пътеката, обаче пътя е тесен и бурната зеленина наоколо, почти скрива пътя напред.

Това е така до към средата и след това прехода преминава в пътека насред високи сенчести дървета, галени от лъчите на слънцето. В края на пътя се стига до масивна червеникаво-кафява скала, която като заобиколите ви отвежда до мъничък параклис.
Целия параклис е каменен и тук тази врява, долу при манастира, я няма. С лекота се чуват птичите песни, ударите на сърцето ви и имате усещането за една святост, което ви завладява изведнъж. Няколко стъпала ви разделят от вътрешността на светилището, където е тъмно и първоначално трудно се вижда нещо. В дъното на параклиса се намира мястото, където е бил погребан Свети Иван Рилски, а по стените плахо се подават замъглени стенописи.
Точно зад каменния параклис се намира и входа на пещерата, където светеца е живял. Доста каменни стъпала е нужно да се изкачат в полумрака, за да се достигне до „каменното легло“ на отшелника. Самото то е нещо, като естествена ниша в скалата, която има доста малки размери.

В самата пещера почти винаги има горящи свещи, запалени от поклонници и се различават наредени икони по студения камък. Вдигайки глава ще забележите лъч ярка светлина идваща от дъното на пещерата, където е и изхода й. Там има тънък процеп и поверието гласи – преминаващите през този процеп поклонници, излизат с опростени грехове и чисти души, дали?
Преминаването през процепа е близко по усещане до това да преминеш през преизподнята вероятно, но след миг колебание и тъмнина, човек излиза от другата страна на пещерата, вижда синьото небе и чува ромона на аязмото тук. Водата му е лековита и винаги има хора наоколо, да си напълнят вода, да поставят лист с желание на молитвената скала и да облекчат изтерзаните си души.
Пещерата на Свети Иван Рилски е място, което всеки българин трябва да види и усети, за да открие забравеното добро в себе си.


Какво четем:

🔴 Как да си отгледаме нар в саксия? (подробно обяснение)

🔴 Какво да ядем на вечеря, когато искаме да намалим теглото си

🔴 С парен локомотив Баба Меца до Черепишкия манастир

Източник: lifetime



Коментари



горе