Дизайнерката Антоанета Балабанова, която шие за Холивуд: Българките, макар и бедни, се обличат много по-добре от американките


Антоанета Балабанова е моделиер на облекла. Българката е създател на роклята, която съпругата на Винс Вон – Кайла Уебър, разходи по червения килим по време на връчването на тазгодишните награди „Оскар“. Антоанета и нейната приятелка и съдружничка Галина Михалева създават облекла за бутика им „Галина котюр“, който се намира във Финикс, Аризона. За това лесно ли е да си част от голямата мода, да твориш и създаваш уникални облекла в единична бройка, разказва от първо лице Антоанета Балабанова.

- Госпожо Балабанова, колко време отнема изработването  на такава рокля, с каквато се представихте на „Оскар”-ите, от скицата до пълното й завършване?
- Всяка рокля е уникат и реализацията й отнема различно време. Трябва да намеря текстил, който да е подходящ, да имам някаква идея и понеже комбинирам различни типове текстил, това е малко по-сложно. Аз самата използвам различни техники като бродерии, апликации, всякакви неща, които се допълват, рисувам...Художник съм, завършила съм Художествената академия. По-сложното е това – човек да го измисли, да намери подходящия текстил, иначе самата изработка не ми отнема толкова много време. Аз изработвам всичко сама. Така че всичко е много относително.

- Колко струва конкретно роклята ви, която бе представена на „Оскар”-ите?
- Тя струваше 1400 долара.

- Съпругата на Винс Вон Кайла ли си купи лично роклята от вашия бутик или изпрати някой?
- Да, тя лично си я купи и не само нея, а няколко рокли. Всъщност наша клиентка и приятелка е женена за бащата на Винс Вон и тя  доведе Кайла. Те идват от време на време тук и последния път дойдоха с двете им дечица. Преди това няколко пъти идваха и избираха и накрая Кайла си купи 3-4 рокли. След вечерта на връчването на „Оскар”-ите тя ми изпрати снимки и ми написа, че всичко е минало много добре и е получила много комплименти за роклята. 

- Други популярни хора идват ли да пазаруват в магазина?
- Ами „Систър слеч“ – те са популярна група от 80-те години. Едната сестра Джони живее във Финикс. Те дойдоха и им направихме облекла със специални ефекти. 

- Какъв тип жени купуват вашите облекла в Съединените щати?
- Тук имам не много широк кръг от клиенти, които са заможни жени, занимават се много с благотворителност, изобщо са хора с възможности в повечето случаи.

- Значи обикновената средна американка не може да си позволи вашите облекла?
- Може да си позволи доста мои неща. Изработвам много дрехи и за всеки ден и те не са с толкова високи цени. Но за рокля уникат 100 долара е нищо...Не съм отказвала и  като ми носят и дрехи за поправка, за да мога да си плащам сметките. Иначе има блузки, ушити в Китай, дето не са нищо особено, пък цената им е висока и струват 200 долара. Така че при нас има облекла за всякакъв тип хора. Естествено на роклите, които са официални и са уникати, цената е по-висока. Правим и сватбени рокли, но то пак зависи цената им от сложността на изработката. Но цените не са толкова високи, колкото да речем на една известна фирма, които даже не правят рокли уникати.

- Какви цветове обикновено използвате при изработката на вашите дрехи? Изобщо имате ли любими цветове, които да предпочитате или пък такива, които избягвате?
- Тук в Америка платовете, които ползвам, не мога да ги поръчам от Италия, защото по-рано съм работила с италиански платове. Имах и два бутика в България. Така че се съобразявам с това какво ще намеря, какво ще ме вдъхнови да направя нещо...Понеже изработвам сватбени рокли имам афинитет към белия цвят. Ние рисуваме бяла коприна с моята приятелка, с която работим. Галина отвори бутика преди 10 години и аз по-късно се включих, защото тя сега е в Сингапур, преподава текстил, мода... Галина има страшно много успехи, много по-големи от моите - беше миналото лято в Париж и на „Тифани фешън уик“ бе наградена с първо място. Получи наградата за първо място по-късно и тук в Сан Франциско. По принцип двете правим много общи неща и колекции и в тях използваме нови технологии – три джи принтер, светлини в дрехите, правихме облекла за „Систър слеч“, които имат светлини за техните турнета... Аз съм обличала и две Мис Аризона официално, но правя и доста ежедневни облекла. Клиентите ми естествено не могат да носят само официални облекла, поръчват ми и по-ежедневни неща и аз се съобразявам с техния стил и характер. С повечето се познавам лично, така че се съобразявам с техните индивидуалности.
 
- Коя е най-скъпата рокля, поръчана или изработена от вас? 
- Те цените на бутиковите рокли ни са горе-долу около 1000 долара, не са някакви супер високи цени. Може би най-скъпата рокля, която сме правили с моята приятелка, бе една сватбена рокля, но тя беше много, много сложна и струваше около 3000-4000 долара. Тя може би бе най-скъпото нещо, което сме правили. Но иначе цените са около 1000 долара за официалните рокли, все пак са уникати....

- Как се решихте на тази сериозна крачка – да направите персонален бизнес, колко пари се наложи да инвестирате в начинанието си? Или колко струва такава инвестиция в САЩ?
- Първо да си призная тук във Финикс, не е мястото за мода. Моята приятелка дойде преди мен тук, тя завърши академията и пристигна веднага. Започна да преподава и откри този бутик, аз се включих след това. Дотогава се занимавах с други неща, тук човек се бори да оцелява, да плаща сметки, не е лесно, език не знаеш....Аз имах опит заради двата ми бутика в София, те бяха на много хубави места – на площад „Народно събрание” в началото на „Шишман“ и другия на „Цар Борис“ 1. Така че почти десет години се бях занимавала точно с това в България. Бях номинирана и за „Златна игла“....

- В България ли вървеше бизнесът повече или тук в САЩ?
- В България просто има повече хора, които влизат в бутиците. Аз работих там и с много художници, продавах техни бижута, керамика и всякакви такива неща. Хората по улиците обаче там влизат, тук макар да сме в един от най-богатите райони на Финикс, и то на такова място, на което има много галерии, много хубаво място, но просто няма хора. Тук в САЩ, някой трябва да доведе някой. Няма хора, които да се разхождат, да влязат, на мен ми е ясно, че във Флорида е малко по-различно....там има хора, които се движат, разхождат, все пак там има океан....Докато тук, въпреки че е хубаво времето в момента, няма хора. Лятото пък всички заминават заради жегите и бизнесът умира....Не е лесно. 


Моделите на нашите сънароднички печелят нови почитателки 

- Не сте ли мислили за преместване на бизнеса? В някой щат с по-добри данъци например?
- Така е, но аз си мисля, че за мен вече е късно. Дойдох тук на 40 и кусур години, сега съм на 55, кога да се местя и как да стане?! Просто човек ако е на 30 години, животът е пред него да направи този риск, да има и някой гръб до себе си, който да му помага, е друго....Защото тук хора, които успяват – обикновено единият жертва себе си, за да може жената или мъжът да завършат за лекар, зъболекар или адвокат и всичко след това да се подреди. Ако нямаш кой да направи това е много трудно. Моят съпруг си остана в България и аз сама се оправях тук и беше много сложно. Ние се разведохме и той остана в България.

- Как се намерихте с приятелката си?
- Учили сме заедно, заедно кандидатствахме, заедно ни приеха в Художествената академия и след това тя пристигна тук. Аз дойдох 2002 г. Една друга приятелка пак от академията беше се установила в Ню Йорк и отидох при нея, тя има училище за мода, преподава там и е много добре. После дойдох при Галина във Финикс. Пътувахме, беше много интересно и след две години спечелих зелена карта. 

- Успяхте ли да постигнете американската си мечта?
- Не знам дали съм я постигнала. Много е сложно да кажа, че съм я постигнала.

- Тогава какъв е върхът, който се опитвате да достигнете професионално?
- Всичко е стъпка по стъпка. Човек не знае до къде може да стигне – какви шансове ще има в живота, кого ще срещне и въобще как могат да се развият нещата. Например един продуцент на филм с много голям бюджет, ако се интересува от облекла, мога да ги продам за някой филм, за продукции...Не знам, тук във Финикс не е много добре, ама... Не знам кой може да ме потърси и какво може да се получи! 

- Промени ли се нещо за вас след целия този шум около представянето на ваша рокля на „Оскар”-ите?
- Ами, да! По-добре вървят нещата, не мога да кажа, че изведнъж много са се променили, но има повече интерес естествено. 

- Мислили ли сте да откриете и бутик в България?
- Имах два бутика, но ги затворих, когато дойдох тук. Не знам кой да се занимава с този бутик, то не е толкова лесно?! 

- Каква е разликата между стила на българката и американката?
- Българката е винаги добре облечена, въпреки че финансовото й положение не е никак розово като цяло, докато при американката не е така. Говоря като цяло. Иначе има жени с финансови възможности, които държат на стила си и на външния си вид, и се обличат добре и на двете места. Но ако говоря за средната класа – българката е много по-добре облечена от американката. Знаете тук търсят удобството, особено във Финикс – хората ходят по шорти, с фланелки....горещо е. В Съединените щати се произвеждат голямо количество облекла, от Китай пазарът е наводнен от много стоки на ниски цени. 

- Винаги ме е учудвало как модните дизайнери определят кои ще са модните цветове за тази години, за следващата...?
- Много не съм се задълбавала в това. Като завърших, започнах работа в „Рила“ като дизайнер и там се работеше много професионално. Проектираш, одобряват се облеклата, шият се, изнасят се...Имахме човек, който прави кройки. Тогава получавахме готови такива информации за модните тенденции при цветовете, въпреки че това е било преди 30 години. Всичко, което бе актуално в Париж и Милано и на основата на тази мода, ние правихме някакви колекции. Участвахме на много изложения с ревюта в Пловдив. 

- Пътувате ли си до България, липсва ли ви родината?
- Липсва ми, да. Отдавна не съм си ходила в България по разни стечения на обстоятелствата. Майка ми тук се разболя и се грижа за нея. Планираме ходене тази година, но понеже тя подаде документи за гражданство, чакаме да видим какво ще стане и как ще се развият нещата. Иначе ми липсва България, аз обичам държавата си. Пътувам  много, вдъхновявам се, докато пътувам. Имам близки в България - две сестри, баща ми...Чувствам се добре, но само за кратко в родината. На човек не му правят впечатление много неща, когато си живее на друго място, но когато се прибере, започват да го дразнят много неща - грубото отношение на хората, негативността, отношението към възрастните хора....Сравнявам колко всичко тук е уредено и колко там е негативно...няма къде да седнеш, лошото отношение, администрацията ... не ми харесват. И колкото и да обичам България ... Имам намерение да се върна някога, но не мога да кажа това със 100% сигурност.

Интервю на Живка АНГЕЛОВА, Тампа, Флорида


Какво четем:

🔴 Сензация: Пловдивска учителка измисли сама рецептата за спасение от рак на гърдата

🔴 Уникално ВИДЕО! Пловдивчанка извади каяк и го подкара по улицата след наводнение

🔴 Еднократен данък "Местан" - всеки българин ще го плати с кеф

Източник: Блиц



Коментари



горе