Най-големите крадци в българската политика


Рачо Петров е шампион
     с няколко милиарда

Каца с мед е някогашната метафора на държавата. Днешната е отворен трезор. Силните на деня бъркат и си облизват пръстите. Колкото си по-сръчен, толкова повече ближеш.

Затова е съревнованието за високите кресла. Не добруването на отечеството, а бъркането и близането. Статистиката сочи, че най-богата у нас е кастата на политиците.

Стефан Стамболов

Корупцията свива гнездо в млада България веднага след Освобождението през 1878 г. Причината е, че нашата администрация е наследник на турската от игото и руската от временната окупация. Двете са прочути със своята продажност.

Димитър Петков прави състояние от спекула с недвижими имоти.

Революционерите по време на робството са спасявани от въжето не толкова от протестите на Великите сили, колкото от някой грош, стоплил ръката на турски чиновник. По-късно русите направо си казвали как искат подкупа - в пари или като подарък.

Първият “небостъргач” у нас е вдигнат от депутата Христо Гендович.

В ония ранни години

Александър Стамболийски записва в тефтерче колко краде от държавното съкровище.

Григор Начович

Тодор Живков не допускаше корупция във високите етажи на властта.

е забъркан

в банкова далавера

Тодор Икономов се облизва като експерт по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежава от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов печели покрай акциите на русчушко-варненската железница.

Най-изобретателни са Стефан Стамболов и Димитър Петков. Двамата са лидери на Народнолибералната партия. През 1887-1893 г. Петков е кмет на столицата, а Стамболов е премиер. Побратимите си стискат десниците и правят състояние от спекула с недвижими имоти. Съвременникът Добри Ганчев описва схемата:

“Когато се събаряше старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез парцели не можеха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета.

Градският съвет

ги даваше

на “свои хора”,

които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Филипов намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветва да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели.”

Двамата ги застига насилствена смърт. Стамболов е съсечен през 1895 г., Петков е застрелян през 1907 г. След гибелта им народът нарича техните съпруги Златните вдовици.

Всяка уважаваща себе си партия има в редиците си милионери, но най-много са в Народната. Легенди се носят за баснословните богатства на народняците, чийто лидер е Иван Евстратиев Гешов.

Той е наследник на милионите на Евлогий и Христо Георгиеви, които са нарочени за благотворителност.

През 1898 г.

Иван Гешов

храбро бърка

в наследството

и вади 3 000 000 лева. Дава ги на заем на Българската народна банка за пет години с шест процента лихва. Скандалът се точи дълго, влиза и в Народното събрание.

По онова време входът на парламента е платен. Всеки, който има нужда от зрелище, си купува билет. В камарата се ходи като на цирк!

“Отидох на едно вечерно заседание - разказва поетът Кирил Христов. - Бе отегчително: въпросът, който занимаваше народните избраници - милионите на Гешева - бе ясен не само за всеки юрист, но и за всеки незаинтересован неюрист. Стана министърът на правосъдието. Още в началото на речта си той каза буквално: “Мъчно може да се намери човек, който ако има възможност да присвои 10-15 милиона, би се отказал да ги присвои.” Не протестира никой, поне опозиционер.”

“Всички мълчаливо се съгласиха, че са непроявени крадци”, коментира поетът и добавя: “Почусвтвах един път повече как непоносимо е за един умен човек да живее в България.”

Тлъсти комисиони

от оръжейна афера

лапат премиерът Рачо Петров и военният министър Михаил Савов. През 1903 г. Рачо загребва от държавната хазна и брои на Савов няколко милиона за патрони.

Двамата се скриват зад псевдоними. Шарл е Рачо Петров, Жан е Михаил Савов, патроните са “лешници”. С шифровани депеши мошениците се свързват с австрийската фирма “Вайс”. Тя произвежда консерви и подвижни фурни. Цехът за куршуми и гилзи е нов и слабопроизводителен. Няма какво да достави!

Шарл и Жан скланят да приемат бракувани муниции. Нищо, че манлихерите ще плюят само на стотина метра, махат с ръка двамата армейци.

През 1906 г. вестник “Мир” се добира до част от секретните документи и ги вади наяве. Става ясно, че Шарл и Жан са прибрали 150 000 лева комисиона, за да няма официален търг с конкуренцията на “Вайс”.

Това е дебютът

на Рачо Петров

Родом от Шумен, той прави бляскава кариера. Завършва Военната академия в Русия, стига чин генерал, бил е депутат, министър и министър-председател. Името му лъщи в най-големите гешефти на XX век.

Освен от оръжейни доставки Рачо краде от всяка каца, в която може да влезе десницата му. По време на Първата световна война той е част от канал, който изнася маково семе в Германия. С тази дейност става първият наркотрафикант в коридорите на властта.

Присвоеното генералът мъдро влага в недвижими имоти. Освен на територията на родината Цар Рачо, както го наричат, има владения в Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Италия и Франция.

Два пъти е изправен пред Държавен съд.

На втория през 1920 г. излиза на светло, че е ощетил държавната хазна с няколко милиарда лв.

“Моите избиратели

са моите пари,

те работят за мен

и аз работя за тях!”,

обичал да повтаря Христо Гендович. Като виден член на Либералната партия той трупа милиони от широка палитра съмнителни сделки.

С фрак, цилиндър и бастун, Гендович се титулувал барон и отивал в парламента с лъскав файтон. Винаги сядал на първата банка. Ако някой дръзнел да прекъсне словото му, знатният депутат го срязвал с аристократичното: “Млък бе, диване!”

Самочувствието на Гендович било високо, защото вдига първия “небостъргач” в синевата на България. По времето, когато на столичани падат шапките от една триетажна сграда, той извисява колос на седем ката.

“Най-високата сграда преди Първата световна война и дълго време след нея бе седеметажното здание срещу Народния театър, собственост на “барон Гендович”, спомня си коренякът софиянец Петър Мирчев.

1 229 000 откраднати лева

в тефтерче на Стамболийски

Превратът на 9 юни 1923 г. сварва земеделския режим по бели гащи и оранжевите не могат да покрият далаверите си. Първата работа на деветоюнците е да съставят комисия за преглеждане архивите на бившите министри. Издухана е прахта от купища книжа, сред които е тефтерче на премиера Александър Стамболийски.

През 1921 г. той се сватосва със съпартиеца Григор Бояджиев. Неговата щерка и синът на Григор Бояджиев ще се вземат, стискат си ръцете татковците.

Нужна е обаче зестра, която по стародавната българска традиция дава бащата на невестата.

В тази връзка Стамболийски използва държавното съкровище, за да я направи царска.

Сумата е изплатена на вноски, прилежно записани в издайническия бележник. “Предадени на Григор Бояджиев…”, отбелязва сватът и изрежда по дати.

Като се тегли чертата, лъсват 1 229 000 лева. Уговорката е да се закръгли на 1 230 000 с още една хилядарка, която Стамболийски ритуално ще връчи по време на венчалния обред.

"Ако фанем некой

да крадне,

веднага вън!"

Това е историческата закана на Тодор Живков. В тоталитарната държава корупцията не вирее. Мусолини например е разстрелвал всеки, който пипа. Дори писалка да е мушнал с лявата ръка в десния джоб!

Кражбата от общото е функция на демокрацията. Колкото по-демократично е едно общество, толкова повече се краде.

В тази връзка промяната през 1989 г. развърза ръцете на клептоманите в политиката. Ограбиха държавата и напомпаха банковите си сметки.

Процесът беше илюстриран с шедьоври на народния поетически гений.

Сашо Апашо и Господин 10 процента се появиха в общественото пространство. Такава комисионна вземал от приватизационните сделки приснопаметният Александър Божков.

Депутат краде

кожух във Варна

В цялата парламентарна история на отечеството народът обвинява депутатите, че крадат. Те пък доказват своята невинност. “Чисти сме като момини сълзи!”, пледират законотворците.

Истината е, че заплатите им винаги са били скромни и нуждата ги кара да посягат. Недоимъкът тръгва още от Учредителното събрание през 1879 г. Тогава високият форум гласува сиромашкия текст:

“Народните представители съгласно с член 139 на конституцията получават за всякой ден доде трае сесията по 15 фр. наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста.”

Следната 1880 г., когато вече имаме своя валута и мерна система, дневните са обърнати на 15 лева, а пътните стават 60 стотинки на километър. По онова време

двулевката покрива

дневния бюджет

на едно средно семейство. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото. 100 лева е голяма заплата.

“С тази сума семейството, примерно - от мъж, жена и две деца, гледаше да преживее, пък и да отдели нещичко за “черни дни”, разказва софиянката Райна Костенцева.

Народните избраници обаче са особена порода люде, 300 лева месечно не им стигат. Икономисват от пътните, но пак не могат да свържат двата края. Принудени са да гладуват и студуват.

Ноември през 1884 г. е необичайно мразовит. Температурите падат под нулата, студ сковава земята, прехвърча сняг. Симо Грозев е депутат в Четвъртото народно събрание. Отива във Варна да наобиколи електората. Тук попада в леден капан. Дори морето е замръзнало по крайбрежната ивица!

Симо е по сетре,

няма пари

за топли дрехи

Хамлетовски се чуди що да стори. Да падне жертва на бялата смърт или да оцелее за добруването на родината. Той е от най-народополезните депутати в парламента.

Симо влиза в църквата “Св. Атанасий”. Този светец има власт над снеговете и ледовете. Поверието гласи, че по риза отива в планината на бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”

Симо пали свещ пред иконата му да измоли прошка за греха, който планира. После влиза в един дюкян и облича кожух. Най-топлият, с меча подплата! Не плаща, защото вече е дал 2 стотинки за свещ.

“Ако един народен представител открадне например нещо, дали понеже той представлява целий народ, народът краде?”, пита столичният вестник “Средец”.

После газетата информира:

“Ние като вестникари ще съобщим само, че дописникът ни от Варна ни писа вече три пъти, че някой Грозев - депутат - е откраднал, когато е минувал през този град, един кожух от един дюкян и че търговецът, като го уловил, го бил съблякъл сред улицата и пред много души, за да отнеме тъй стоката си от гърба на грабителя.”

Народното събрание решава случаят със Симо да не рецидивира. В тази връзка през 1893 г. депутатите си гласуват 20 лв. дневни. Потят се по банките 20 дни и прибират 400 суха пара. В същото време вдовицата на Христо Ботев е с 30 лв. пенсия. Отказват да я вдигнат на 60!

Намаляват от 200 на 100 лв. пенсиите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Илю войвода.

Отнемат подаянието

от 50 лв.

на сестрата

на Васил Левски

Режат материалната подкрепа на сестрите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През Първата световна война за заслугата, че е вкарал страната в голямата касапница, парламентът вотира: “От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лв. на ден.”

През Втората световна пак изпадат в недоимък. В ход е поредната реформа. С дата 25 декември 1941 г. министър-председателят Богдан Филов записва в дневника си:

“Сутринта в бюджетната комисия се разгледа бюджетопроектът на Върховното правителство. Говори се много по депутатските дневни, които мнозина искаха да се увеличат от 14 000 на 15 000 месечно.”

Родолюбивото предложение минава с пълно мнозинство!


Какво четем:

🔴 Дяволският мост край Ардино събира все повече туристи

🔴 Чочо Попйорданов почина на Великден

🔴 Чужденци купуват български носии за празник в Добринище

Източник: 24 часа



Коментари



горе