Осеммилионният българин: Пред очите ми взривиха гарата в Пловдив


Емил Хаджиев е роден на 2 април 1962 година в Пловдив. Още щом проплаква, става известен. Според статистиката той е 8-милионният българин. Радостта в семейството е голяма, защото родителите му Василка и Кирил Хаджиеви дълги години нямали деца. Всички медии тогава дни наред снимат и разказват за известното бебе. Лично ръководителят на СССР Никита Хрушчов изпраща телеграма, в която поздравява България и семейство Хаджиеви за 8-милионния гражданин.  Социалистически дарове от държавата, като апартамент или съветски автомобил, родителите на Емил Хаджиев не получават. Подаръкът е колело тип триколка, а синът им е обявен за почетен гражданин на Пловдив.  Днес Емил Хаджиев е адвокат. Преди 20 години се зарича да не се появява по медии, обиден от невярна информация, написана за него. В навечерието на 55-годишния си юбилей той наруши обещанието си и даде специално интервю за „Марица”.

Галина ГЕОРГИЕВА


- Какво е усещането да си 8-милионният българин? Чувствали ли сте се по-специален?

- Не. Родителите ми не са ме оставяли да се чувствам по-изключителен от другите. Само дето медийният интерес беше по-голям към мен. Преди 20 години спрях да давам интервюта. Бяха написали, че избрали точно мен за 8-милионния българин, тъй като  майка ми е учителка, а баща ми - военен. И че като почетен гражданин на Пловдив съм си уредил близките и роднините с апартаменти и коли.  Всичко това е една голяма лъжа.

- Какво са ви разказвали родителите за феноменалния  2 април 1962 година?

- Майка ми и баща ми дълги години не са имали деца. Роден съм в 3,15 часа на 2 април. Между 6,30 и 7,00 часа става ясно, че съм 8-милионният гражданин на България. Веднага влизат журналисти при майка и започват да снимат. Тя ми е разказвала, че раждането било много тежко, а после дни наред е подложена и на медиен шум. Подарили са ми колело, но доколкото знам, не от държавата, а от някакъв вестник. В архива си пазя една телеграма от Никита Хрушчов. Когато съм се родил, е поздравил България и моите родители. Даже с приятели сега се смеем, че нито съм го виждал, нито съм го чувал, но имам специална телеграма от него.

- А Тодор Живков?

- Не. Не съм го виждал, нито е проявявал някакъв интерес към мен.

- Какво детството имахте?

- Израснал съм в Кючук Париж.  Майка ми беше начална учителка, а баща ми - военен, но почина рано, бях в 7. клас. С по-малката ми сестра имахме щастливо детство. Майка беше изключително строга към нас.  Завърших училище „Райчо Кирков”,  след това изкарах техникум със специалност „Отопление и климатична инсталация”. Обичах най-много физическото възпитание.  Любим предмет ми беше и историята. После отидох в казармата. Бях  писан за граничар, но имаше една заповед,  която гласеше, че  момчетата, чиито бащи са починали, трябва да бъдат по-близко до семейството си и отидох в поделение на Командния корпус на ВВС. Изкарах и шофьорска школа в Първомай за професионалисти. Започнах в полицията, а междувременно завърших задочно право. 13 години бях  във Второ районно - от шофьор на патрулна кола до оперативен районен инспектор. Две години работех като следовател,  от 1999 г. съм адвокат. Занимавам се предимно с наказателни и административни дела.

- Кои случаи от полицейската си практика няма да забравите? 

- Много са. Убийци сме залавяли, стреляли са  по нас, събирали сме трупове по линиите. Крадени коли сме гонили, пияни шофьори сме преследвали. Няма да забравя едно от най-фрапиращите убийства в Пловдив преди 30-ина години. Мъж с психически проблеми живееше на булевард „Руски” и беше заклал баща си, нарязал го и сварил главата му. Отидохме цяла група, отцепихме района и входа на сградата. Гледката вътре беше ужасяваща. Но по онова време големите престъпления се брояха на пръсти. Още един случай се е запечатал в съзнанието ми. На 30 август 1984 г. бе  взривена бомба в чакалнята на гарата в Пловдив. Буквално пред очите ми избухна взривът. С един приятел отивахме да му купим билет, щеше да пътува.  В първия момент си помислихме, че става дума за голям пожар. Разбрах после, че на пейката, под която е била бомбата, имало  багаж и той е поел ударната вълна. Виждахме уплашени хора, чуваха се викове и писъци, паниката беше голяма.  Веднага се втурнахме да помагаме. Имаше касиерки, наранени от счупените стъкла. После стана ясно, че е убита една жена, а 42-ма души са ранени.  

Другият случай, който също не бих забравил, е т.нар. Възродителен процес. 1984-1985 година ме изпратиха в Търговище като охрана, защото местните не стигаха да покриват региона. Командироваха ни от цяла България. И всичко, което се говори, че сме ги биели и гонили, не е вярно. Хората получаваха нареждане от местните лидери да си продават колите и имотите и да заминават за Турция. А много от тях работеха, искаха да си останат в България. Имаше и такива, които ни викаха - вземете ме да ме арестувате за нещо, не искам да тръгвам. Фактите се прикриват, ала истината един ден ще излезе. 

- Защо напуснахте полицията и бихте ли се върнали отново?

- Когато завърших право, трябваше да ходя на задължителен стаж една година  в съда, прокуратурата или следствието, но от МВР не ни даваха. Оправдаваха се, че трябва половин ден да ходим на работа, и напуснах  системата, станах следовател, а после адвокат. Да си призная честно, в  полицията се чувствах по-добре. Казват, че нямало бивши полицаи. Но сега няма как да се върна. Или мен няма да ме изтраят, или аз няма да ги изтърпя. Условията сега са много по-различни от тези по моето време.  

- Напоследък се говори много за реформа в съдебната система. Необходима ли е според вас? 

- Разбира се, че трябва промяна. Има много „за”  и „против” това  прокуратурата да бъде в съдебната система. Сложен е въпросът на кой да бъде подчинена прокуратурата. Не мога да давам съвети, но досега реално реформа няма. Ако питат адвокатите, ще кажат, че са ни занижени правата. Според прокурорите обаче имаме много права. Сега се разчита на това, че прокуратурата и полицията ще свършат перфектно работата. Дават ти едно дело, дават ти материалите и  казват - това е събрано до този момент. А ние не сме участвали в нито едно действие. Това не е добре. 

- Учили сте право в школата на МВР в Симеоново... 

- Тя тогава беше Висш институт на МВР. Учех задочно, като в същото време работех.  Много от днешните политици са ми преподавали.  Служебният министър-председател сега Огнян Герджиков ни водеше гражданско право, а бившият вътрешен министър Георги Петканов преподаваше финансово право.

- Герджиков беше ли строг като преподавател?        

- Беше уникален. За 20 дни, в които имахме  очни занятия,  успя да ни даде основата по всеки един въпрос от гражданското право. Даже още си пазя тетрадката с лекциите. При него, ако не знаеш - не минаваш. Но ако знаеш, не се заяжда.  Беше строг, но справедлив.        

- А какво бихте казали на политиците за демографския срив? 

- Няма какво да им кажа.  Нито един от тях не върши нищо, за да преборим  демографския проблем. Навремето имаше статистика, според която, ако България продължаваше да расте със същия темп, както по времето, когато съм се родил, през 1980-а трябваше да се роди деветмилионният гражданин. Сега с приятели се смеем, поне пак да станем 8 милиона, та да можем  с новия 8-милионен българин да се запознаем. Но няма да се случи.

- Вярно ли е, че замалко да изпуснете сватбата си?

- Да. Сватбата съвпадна с очните ми занятия. Оженихме се с Румяна на 23 септември 1989 г. Трябваше да свършим занятия в петък, но продължиха по-дълго. А на следващия ден се женех.  Все пак успях да стигна навреме за церемонията. Беше вечерна сватба, една от първите вечерни в Пловдив 

- Съпругата ви знаеше ли с какво сте известен? 

- Доста по-късно разбра. Стана така, че от един вестник се обадиха за интервю и тогава казах.  На децата ми, Милена и Владимир, също им беше интересно, като разбраха, че баща им е 8-милионният българин. Дъщеря ми е на 23 години, завършва Аграрния университет, синът ми е на 21 и е студент в  Музикалната академия, свири на тромпет.

- Равносметката за тези 55 години каква е? 

- Човек винаги е недоволен, като се върне назад и си казва, че е можел още да направи. Има едно хубаво правило - да си на 20 години, но с този акъл.  Принципът ми е „Опитай, пък да става каквото ще”. Аз съм зодия Овен и  се дразня от неправдите. Затова и не съм ходил да си гледам досието. Няма как да си служител на МВР и да няма доноси за теб. Не искам да видя кой е писал за мен, може да е приятел.


Какво четем:

🔴 Момичета пеят народни песни на фона на модерна музика (ВИДЕО)

🔴 Ангел Ангелов - пазителят на стари български готварски рецепти

🔴 Изтръпването на ръцете е симптом на 10 болести

Източник: Марица



Коментари



горе