Древните светилища на България


 Древните хора, които са построили тези "обсерватории" са знаели не само движението на звездите, но и тайните на честота и енергия. Те са използвали тези природни ресурси, за да се разработят технологии и методи, такива каквито ние тепърва разкриваме. Много доказателствата сочат, че тези светилища може би са били построени като древни енергийни машини съобразени с енергийната мрежа на Земята, осигуряване на енергия за изцеление, както и предсказания, а може би и за още неща, които остават неизвестни за нас. Една от най-смущаващи загадки на нашата планета са мегалитните конструкции. Това са места с характерни камъни подредени в определен ред. Възрастта на най-древните мегалити е повече от десет хиляди години.

 Все още ние знаем нищожно малко за обкръжаващия ни свят. Земята въздейства на близката Вселена и тя на нея. Затова, древните са се старали да се ориентират в пространството и времето. И са го правили може би по-точно от нас. В древността хората са забелязали определени явления, които се повтарят. И те са се постарали не само да ги изучат и фиксират, но и да ги оставят на поколенията.

Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно светилище. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите. Част е от Стоте национални туристически обекта.

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.

Белинташ е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект датиращ от Енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и хипотетични предположения, че съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий, в по-късните епохи, когато траките населяват този район на планината. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе.

Скално-култовият комплекс край село Татул, (Община Момчилград) е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България - саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството мегалитни паметници.

Въз основа на наличните изсичания в материковата скала на обекта и намерени керамични фрагменти от съдове и фигури с култово предназначение, най-ранният етап от живота на хълма е датиран към късния Халколит.

Харман кая е едно от най-мащабните скално-изсечени тракийски светилища в Родопите, намиращо се в землището на село Биволяне, Община Момчилград.

В подножието на „най-големия тракийски град“личат очертанията на помещенията, виждат се улиците и площадите. Зидарията е без хоросан, а керамиката датира между VI и I в. пр. Хр. В близост до култовото място, в скалния склон над реката, е издълбана гробница. Култовият комплекс не е функционирал през Средновековието, за разлика от други скално изсечени култови обекти.

Марков камък или Големият камък намиращ се в землището на Долно Ябълково (обл. Бургас) е древно култово съоръжение. Обектът е описван и често като „Тракийско светилище Големият камък“. Камъкът представлява мегалитен валун с височина 8 m, който е закрепена върху две други скали, така че под него се образува процеп. На върха на скалата в древни времена са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които според народните поверия се пълнят с лековита вода, които местните хора наричат „очите на Бога“.

Бегликташ или Беглик Таш е разположен на българското Черноморие на 5 км от гр. Приморско, в полите на Странджа. Обектът представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон и същевременно е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища у нас.

Бегликташ е известен на българската археологическа наука още от теренните обхождания на Карел Шкорпил в България, осъществени в годините след Освобождението.

Утробата е древно пещерно светилище, датиращо от XI – Х в. пр. Хр. Обектът се намира близо до село Илиница, в местността Тангардък кая,  северозападно от Кърджали.

Представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва. Тази пещера-светилище се свързва с изповядването на култа към Великата богиня-майка – веднъж годишно слънчевият лъч прониква в олтара, олицетворявайки свещения ѝ брак със Слънцето.

Мегалитното светилище под Царев връх обхваща мащабна сакрална територия, разположена по билото на Рила планина между Марков и Царев връх, "маркирана" с множество мегалитни жертвеници. Светилището е локализирано и регистрирано между 2001 г. и 2006 г. по време на теренни проучвания ръководени от проф. Васил Марков (Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград).

Царев връх е мястото, където според „Житието на Патриарх Евтимий“ и народните легенди, българският цар Петър I разговарял и се е съветвал със Св. Иван Рилски.

Кутелът е мегалитен гранитен къс, който е оформен като голяма чаша близо до с. Розовец в Сърнена Средна гора обл. Пловдив.

Поразително за българските археолози е изключително правилно оформената като кутел гранитна скала, както и наличието на втори подобен почти разрушен мегалитен кутел в съседство. Кутелът е имал капак - воденичен камък, който обаче е присвоен в миналото от недоброжелател. На около 30 м е разположен мегалитен обект, който вероятно е използван за култови цели от тракийските племена обитаващи района в древността.

Кромлехът при с. Долни Главанак до гр. Маджарово (обл. Хасково) представлява окръжност с диаметър от около 10 м, съставена от вертикални каменни блокове поставени директно върху скална основа. Стабилни са поради подходящата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни.

Археологическото проучване на кромлеха показва, че е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха и е функционирал дълъг период от време – религиозни обреди са били извършвани и през късно-желязната епоха, а има находки и от Средновековието.

 


Какво четем:

🔴 Свежен - българско село по датски модел (Видео)

🔴 Асен Блатечки: Мечтите ми са големи и ги преследвам до дупка

🔴 Мечтаният дом за малката Александра и баща й вече е реалност

Източник: УЧИТЕЛИ



Коментари



горе