Врачанският Балкан вдъхновява Вазов за "Една българка" и "Дядо Йоцо гледа"


По каменистите склонове и усойни горски пътеки край село Челопек във Врачанския Балкан някога са отеквали изстрелите на смелите Ботеви четници, а след Освобождението са заглъхвали стъпките на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Тук е родена жената, станала събирателен образ на родолюбивите българки и прототип на баба Илийца от Вазовия разказ „Една българка“. Днес в нейна чест е създаден музей „Баба Илийца“, а в село Очиндол е комплексът „Дядо Йоцо“. Той е наречен на героя от едноименното произведение, който жадувайки със слепите си очи „да види българското“, става символ на чистото родолюбие.

Паметник на дядо Йоцо

Петметровата фигура на Вазовия герой дядо Йоцо в с. Очиндол

Ако решите да минете по маршрута, следващ стъпките на Вазов, непременно идете до паметника на вр. Околчица, до Черепишкия манастир с музейния кът на Вазов. Някога тук е намирал подслон и самият Софроний Врачански. Обителта е описана и от друг голям наш майстор на перото – Алеко Константинов.

Врачанският Балкан е вечният дом на Христо Ботев. Иван Вазов оценявал високо таланта на поета и казвал, че той е ”роден да бъде едно стъпало над другите”. Години след Освобождението Патриархът на българската литература тръгва от Черепишкия манастир с намерението да открие лобното място на Христо Ботев. Пътува на кон в компанията на Цене Койнин от Лютиброд и кучето Хектор. В кръчмата в Челопек се отбиват за почивка, а хората им разказват каквото знаят за четниците на Ботев.

Къща баба Илийца

Къщата на баба Илйца в с. Челопек

Величествените гледки, отвесните скали, тъмнозелените дебри на Балкана вдъхновяват Вазов да напише разказите си “Една българка” и “Дядо Йоцо гледа”. Първият създава през 1899 г. и го публикува в “Българска сбирка” под заглавието “Челопешката гора”. Разказът получава днешното си заглавие „Една българка“ три години по-късно, след няколко редакции.

“Това е написано след пътуване до Волът, дето ходих да ми разказаха за подвизите на тая българка”, пише Вазов на проф. Иван Шишманов. Истинското име на литературната героиня баба Илийца е Пена, родена около 1820 г. в Челопек. Била разклонение на най-големия в селото род – Илийовския, наброяващ над 350 души. Мъжът й се е казвал Илия, откъдето идва и прозвището й Илийца, имали са двама сина – Иван и Цвятко.

Макар Вазовата героиня да има конкретен прототип, тя се явява събирателен образ на всички българки, които са помагали всякак на Ботевите четници. В спомените на дядо Дано – оздравялото внуче на баба Илийца, е записано, че след Освобождението у тях дошъл Ботев четник, за да благодари за добрината на българката, но тя вече не била сред живите.

Родолюбиви българи с помощта на община Враца възстановяват преди години къщата на смелата българка от Челопек и я превръщат в музей. Домът на баба Илийца се намира в центъра на селото по пътя за връх Околчица. В къщата е представен битът, обичаите и традициите на местните хора, показани са и някои исторически и природни забележителности на региона. Експонатите в нея са дарени от жителите на селото, а проектът е дарение на инж. Данчо Данов. Днес къщата на баба Илийца се стопанисва и поддържа от местното кметство и от Мемориален комплекс ”Ботев път” към община Враца. Тук се честват годишнини от рождението на истоически личности, организират се много събития, свързани с традиците и занаятите, а за най-малките посетители се провеждат специално разработени „Уроци по родолюбие“. В тях малките научават как се преде с хурка и вретено, как се тъче платно със стан. Други от уроците са наречени „Срещи с наследници на Илийовския род“, „На чаша балкански чай и разказа за първообраза на Вазовата героиня баба Илийца“, „По стъпките на Ботев, Левски и Вазов във Врачанския балкан – история и признателност“.

Наситено с история и героизъм място е и Черепишкият манастир „Успение Богородично“, който отстои на 30 км от Враца и се състои от няколко сгради – Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова сгради, Рушидовата къща. Обителта е съградена по време на Втората българска държава при управлението на цар Иван Шишман. Предполага се, че днешното си име манастирът получава от белеещите се кости на воини, загинали в епична битка на царя през 1396 г.

В размирните години на борбите за национално освобождение манастирът е бил тайно място за срещи между представители на революционните комитети във Врачанско и Белоградчишко. Покоят на светата обител привлича и Вазов, за да напише разказа си „Една българка“. До сградата, в която спят монасите, има надпис: „Любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. Днес тук е оформен музеен кът в памет на Вазов.

Черепишкият манастир е описан и от друг голям български литератор – Алеко Константинов: „А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери…“, пише Алеко в пътеписа си „В българска Швейцария“.

Паметник Околчица

Паметникът на връх Околчица

Националният фолклорен събор „Де е българското” се организира всяка година в района на врачанското село Очиндол, което се намира на 50 км от Враца в посока София. Тук се извисява петметров паметник на Вазовия герой дядо Йоцо. Проектът е на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, по идея на Огнян Петров, роден в същото село, а фигурата на Вазовия герой е изработена от бял врачански камък.

Ако решите да стигнете до лобното място на Христо Ботев, минете маршрута „По стъпките на Ботевата чета“. Кръговата пътека се минава за час и започва на 500 метра от паметника на връх Околчица. Монумнтът представлява 36-метров осмоконечен каменен кръст, вдигнат в чест на подвига на четниците на Христо Ботев.


Какво четем:

🔴 Лъжат ни, че ядем български храни с одобрението на БАБХ

🔴 Владинова взе четири медала от Марбея (видео)

🔴 Защо обичам да пътувам в България?

Източник: Agronovinite



Коментари



горе