Преди 7 хил. години по нашите земи са правени успешни черепни трапанации


Бактериални инфекции, шипове, артрози, кариеси са измъчвали преди 7 хил. години обитателите на праисторическото селище Козарева могила край Каблешково, Бургаска област.

Гробове от некропола на Козарева могила

Там е извършена и успешна черепна трепанация, след която болният е продължил да живее. Това показват изследванията на скелетите от близкия некропол, в които те са погребвани. Некрополът е открит от екипа на доц. д-р Петя Георгиева от Софийския университет през 2005 г., но усилените разкопки в него започват от 2011 г.

До момента са открити 47 гроба от различни исторически епохи. Най-многобройни са от енеолита - V хилядолетие пр. Хр., но има и два от преходния период към бронзовата епоха, както и доста по-късни - от елинистическата епоха, III в. пр. Хр.

Всички те представляват интерес за археолозите, защото осветляват погребалните практики и религиозните вярвания, структурата и икономиката на древното общество. Антропологическите изследвания дават информация за расовите и физическите характеристики, продължителността на живота, причините за смъртта, заболяванията.

“Според данните от енеолитните гробове можем да кажем, че ръстът на хората от Козарева могила през тази епоха е бил сравнително нисък.

Мъжете са били

високи 1,70-1,75 м,

докато жените са

били по-ниски

- под 1,50 м”,

казва д-р Виктория Русева от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.

По скелетните останки се съди за силно изразен полов диморфизъм - като физическа сила при мъжете, докато като лицево изражение, черепни характеристики има доста по-изразен релеф на черепа при жените.

Новородени и малки деца не са открити досега в некропола и още няма обяснение защо е така - дали обредът е възпрепятствал погребение на много малки деца в некропола, или костите им, които са по-фини, са деструктирани по-късно.

Д-р Русева допуска, че по-скоро са обредни причините, защото винаги остават някакви следи, а в случая такива липсват.

В праисторическия некропол започва погребване на индивиди, които са на 4-5 г. През последния археологически сезон 2016 г. са намерени два скелета на 3-годишни деца, но те по-скоро са от късноантичния период, а не от енеолита.

“Интересно е, че имаме от всички възрасти, включително и доста възрастни индивиди, което се считаше за не много естествено в тези периоди - 60-65-годишни и над 65-годишни”, разказва д-р Русева и уточнява, че използваната методика не може да определя възраст над 65-70 г.

И в некропола, и на могилата има данни за намеси върху черепа и костите на човека - послесмъртно или приживе.

Трудно обаче може да се различи рационално от ирационално в лечебните действия, не може да се каже кое е обредна дейност, която има чисто ирационална цел за постигане, и кое е някаква рационална цел за подобряване на живота на индивида.

С голяма степен на достоверност може да се твърди само за един от погребаните, че приживе му е била извършена трепанация. Това е намереният в един от най-богатите гробове млад мъж на около 20-25 г., който е погребан със скиптър от зелен серпентинит, необикновено дълго 33,5 см кремъчно острие и медно шило.

Върху черепа му има следи от трепанация, която е извършена чрез внимателно рязане, защото липсват пукнатини в краищата на костта, каквито биха били видими, ако нараняването на черепа е станало със сила.

“Изследването показва наличие на патологични изменения, които биха могли да предизвикат тежки главоболия и тежки пристъпи.

Този човек е имал

тежък синузит -

върху фронталния

синус имаше

допълнителна кост,

образувана вследствие вкостяване на реактивно костно вещество, което е реагирало на инфекцията. Вероятно са правени опити за въздействие върху черепа, с което да се облекчи болестното му състояние”, разяснява антроположката.

Интригуваща информация за обредите от тази епоха дава гроб №14. Половината от черепа на погребания е бил положен в отделна яма близо до гроба. Върху един от фрагментите има малка перфорация, която не е преживяна.

Доц. д-р Георгиева свързва тази находка с находките на черепни амулети - рондели, открити в селищната могила. Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки, които са обработени, докато костта е била още свежа.

Шест черепни рондели и една купа, направена от човешки череп, са открити в пластове от късния енеолит на селището Козарева могила. По две от ронделите има следи от преживени черепни травми. При едната е било изгаряне, като е възможно то да е било ритуално - между очите, по средата на челото, което е оставило дефект върху костта, от която по-късно е изрязана ронделата, посочва доц. д-р Георгиева.

При антропологическо проучване на два от античните гробове също излизат любопитни факти -

установена е силна

деформация на

костите, възможно

причинена от

туберкулоза

или от сифилис

- трепонематозна инфекция. Смъртта обаче не е настъпила вследствие на бактериалната инфекция, а в по-късен етап.

Единият погребан е бил със силна деформация на крака, като са намерени железни скоба и шайба, вероятно част от шина на колянна става, която е подпомагала стоежа и вървежа.

“Трудно се установява и диференцира диагнозата, но може да се търси и друга тежка бактериална инфекция, която да е била разпространена през периода - сифилис, макар че има спорове откога е разпространен в Европа, дали е еднакъв с американския като проявление, но за този скелет някои от белезите насочват към такава възможна диагноза”, казва д-р Русева.

В същото време туберкулозната инфекция е била много разпространена, но не могат да се правят категорични изводи, защото не всички заразени развиват болестта, а други от заболелите умират много бързо преди да развият някакви костни изменения.


Какво четем:

🔴 Японска тв рекламира България с филм сред 40 млн. домакинства

🔴 Врачанският Балкан вдъхновява Вазов за "Една българка" и "Дядо Йоцо гледа"

🔴 Лъжат ни, че ядем български храни с одобрението на БАБХ

Източник: 24 часа



Коментари



горе