Да си спомним за "гордостта на нашата сцена" Кръстьо Сарафов



Датата 6 април бележи раждането на големия български трагик и неуморен комик Кръстьо Сарафов.

Роден е в годината на Априлското въстание – 1876, в гоцеделчевското село Либяхово. Баща му е прочутият възрожденски учител Петър Сарафов. Когато е на дванадесет годишна възраст със семейството му се преместват в София.

„Пристигнах в столицата на България, яхнал гордо едно пъргаво и упорито магаре. Бях облечен с износени шаячни дрехи. Тогава и наум, разбира се, не ми е минавало, че някой ден ще стана артист, че ще доживея петдесетгодишна сценична дейност“, разказва по-късно актьорът.

Единственият по онова време в града театър „Зора“ е мястото, което пленява бъдещата звезда. Все още ненавършени 15 години, той прави своя дебют на сцената в ролята на Спиро Македонски в пиесата „Стефан Караджа“. Семейството му обаче са против това той да стане актьор. И за да го откажат от тази негова мечта го изпращат да учи в Одрин. Въпреки това любовта му към театъра не угасва и скоро след като завършва гимназия той се връща в България и се явява на конкурс за стипендии по драматично изкуство в чужбина. От общо 60 души избират само 4-ма. Сред тях е и Кръстьо Сарафов. Но вместо да замине за Париж, баща му го изпраща да учи в руската столица Петербург. След отличния успех и полученото звание „некласен художник“ (свободен артист) се завръща в родината си. Там през 1899 г. прави своя дебют на сцената на „Сълза и смях“. Артистът става и един от основателите на пътуващия „Свободен театър“ и оперетния театър „Ренесанс“. Последовално играе на сцената на Народния театър, Пловдивския народен театър, Драматичен театър Бургас, Русенския градски театър, Варненския общински театър. На последните три става и директор.

natfiz
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София
По време на единствения сезон, който играе във Варненския театър, Сарафов влиза в образа на най-забележителните си превъплъщения – Големанов в „Големанов“ от Ст. Л. Костов ( така става първият актьор, изиграл ролята на „прост учител, издигнал се на върха“, политика, станал едно от най-популярните имена на български литературен герой), Федя Протасов в „Живият труп“ от Л. Толстой и Арган в „Мнимият болен“ от Молиер.

Самият Иван Вазов, малко преди смъртта си, нарича Сарафов „гордостта на нашата сцена“. Артистичните му умения и съвършен усет за поведение пред публика завладява и българи и чужденци. И съвсем с основание играта на Сарафов е сравнявана с тази на най-големите европейски артисти от онова време. Гастролира в „Белградския народен театър“ (1936-1937), като участва в турнето на част от трупата в САЩ и Канада.

Неочаквано обаче след края на турнето е уволнен от Народния театър, заедно с колегата си Георги Стаматов. Българският артист преживява това тежко – разболява се и дори за известно време изгубва разсъдъка си.

През 1951 г. по случай 75-годишния юбилей на Кръстьо Сарафов Държавното висше театрално училище в София (НАТФИЗ) е наречено на негово име.

Следващата година една от легендите на българската сцена си отива.


Какво четем:

🔴 Турското знаме над Морска гара Варна

🔴 ВОДОПАД „ПОД КАМИКО“ И ПРИЯТНАТА ЕКОПЪТЕКА ПО РЕКА БОВСКА

🔴 Детството през 60-те,70-те и 80-те в 5 уникални снимки

Източник: Кмета



Коментари



горе