Сатиричният театър на 60! Едно голямо Нещо, което го няма никъде по света


Татяна Лолова и Никола Анастасов в пиесата "Среднощна история" , постановка на Гриша Островски

Днес е рожденият ден на един от най-обичаните софийски театри - Сатиричния. Навършва 60! На 7 април 1957 г. е първата негова постановка - пиесата “Баня” от Владимир Маяковски.

Ицко Финци (вляво) и Никола Анастасов на колене пред грандамата на Сатиричния театър Стоянка Мутафова

Преди 10 години за половинвековния юбилей на театъра “24 часа” и БНТ издадоха 4 дивидита със заглавие “Голям смях” за четиримата живи (тогава) създатели на Сатирата - Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и Никола Анастасов. Сега мъжете вече ги няма, но двете грандами на българския театър продължават да се вихрят на сцената и пред тв- и кинокамерите.

Калоянчев като Големанов дърпа ухото на непослушния си син. В ролята е Никола Анастасов.

Раждането на този театър става възможно заради временното затопляне в суровия комунистически режим. На ХХ конгрес на КПСС през февруари 1956 г. тогавашният ръководител на съветската държава Никита Хрушчов развенчава божествения ореол на Сталин.

Какво съзвездие! От дясно на ляво: Ангел Георгиев-Ачо, Невена Коканова, Димитър Манчев, Никола Анастасов, Светослав Пеев, Григор Вачков и Татяна Лолова в пиесата на Шукшин “Провинциални анекдоти”, постановка на Гриша Островски.

И след като в СССР строгата идеологическа цензура леко отпуска железните си челюсти, същото става и в България. В Москва е създаден Сатиричен театър и някъде в ЦК на БКП някой дава идеята такъв театър да има и в София.

Георги Парцалев и Георги Калоянчев като бебета във втората постановка на Сатирата: “Дадо, баба, татко, майка и ние”

Сцена, от която да се осмиват и критикуват капиталистическите отживелици, спъващи възхода на комунизма.

Сцена от "Януари" на Йордан Радичков. От ляво на дясно: Константин Коцев, Хиндо Касимов, Мариана Аламанчева, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Димитър Бочев-Бочката . Отпред е Васил Попов

Създаването на

Алисия пред портрета на своя баща Хосе Санча

Сатиричния театър

Стоянка Мутафова и Иван Григоров в пиесата “Представянето на “Хамлет” в село Долно Туткаво”

започва през 1956 г.

Иван Бърнев (вляво) и Христо Гърбов във “Вечеря за тъпаци” - сегашният зрителски фаворит на театъра.

За негов първостроител е определен проф. Стефан Сърчаджиев, преподавател в Държавното висше театрално училище (ДВТУ), предшественика на днешния НАТФИЗ. Той е толкова амбициран всичко да бъде ново и непознато, че в първоначалния си списък не включва своя ученик Георги Калоянчев. Аргументът му е, че Калата вече е познато лице от киното. Добре, че Лео Конфорти успява да го разубеди.

А Калоянчев пък успява да убеди Стоянка Мутафова. Тя често плаче и страда, че не се отнасят добре с нея в Народния театър - не й дават хубави роли, по-често я правят дубльорка, после й вземат и дубльорството.

В крайна сметка от Народния в Сатирата официално са командировани петима актьори: Калоянчев, Мутафова, Георги Раданов, Петьо Карлуковски и Георги Попов. Те полагат основите.

Заповед №1 за назначение в Сатиричния обаче е на Татяна Лолова, подписана е на 26 декември 1956 г.! Идва от Русе, където кара разпределението си. “Тази заповед подписах в една стаичка, която бяха отпуснали са създаването на нашия театър, и тя ми беше поднесена за подпис от моята кума Цеца Дишкова”, спомня си Лолова и се гордее, че е поканена лично от Стефан Сърчаджиев. Вторият подпис за назначаване е на Леда Тасева, която известно време носи фамилията Сърчаджиева.

Всъщност професорът

изгражда “отбора” си

предимно от

свои ученици

В театъра постъпват Досьо Досев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Ицко Финци, Петър Пейков, Лили Апостолова, Иван Джамбазов и съпругата му Златина Дончева, Хиндо Касимов, Васил Попов, Димитър Манчев, Константин Коцев, Вели Чаушев, Пенчо Петров, Енчо Багаров, Георги Парцалев, Жени Филипова, Яким Михов, Димитър Георгиев-Пушо, Нейчо Попов, Саркиз Муфибян, Иван Обретенов... Първоначално обвиняват Сърчаджиев, че е събрал хора “от кол и въже”. Таня Лолова си спомня, че когато ги събира за първи път, били пет жени и около двайсетина мъже. Професорът им казва: “Искам да направим едно голямо Нещо, дето го няма никъде по света. Искам като вървите по улицата, хората да се спират и да бъдете толкова лични, толкова излъчващи, толкова елегантни, толкова обичани, че да се обръщат и да казват: “Тази е актриса от Сатиричния театър. Този е актьор от Сатиричния театър..."

За другите заръки не знам, но първите актьори от този театър бяха наистина много обичани от хората. Опашките за билети се виеха от ул. “Стефан Караджа” по “Раковски” чак до пл. “Славейков”.

И на 7 април 1957 г. завесата на новия театър се вдига за постановката на “Баня”. Той още няма свой дом и пиесата се играе в салона на филиала на Народния театър “Васил Кирков” на ул. “Славянска” № 6. Представленията са само три пъти в седмицата. Сега там е театър “Сълза и смях”.

“Драма в шест действия

с цирк и фойерверки!”,

пише гръмко на афиша. Официалната критика е повече от възторжена: “Запазвайки огнения стил на Маяковски, Сърчаджиев създава постановка, която радва с ярката си театрална зрелищност, обединила в едно цяло фантастиката в сюжетното развитие и смелата заострена хиперболизация на образите”.

Калоянчев, а и не само той, обаче нарича представлението “пълен провал”, което се състои само от лозунги и плакати. “Не мога да кажа, че беше блестящо начало”, казва Лолова.

Скоро “Баня” пада от сцената. Може би подплашени от всичко това трима от командированите от Народния се връщат обратно. Калата и Мутафова обаче остават. По-късно Таня Лолова ще нарече Калоянчев “стожера, гениалния бурлак на Сатирата”, а със Стояна ще води люти творчески (и не само творчески) битки.

Остава и ентусиазмът на другите от екипа.

Срама от челото изтриват актьорите Енчо Багаров и Нейчо Попов, които само за около три месеца написват пиесата: “Дядо, баба, татко, мама и ние" и сами я поставят на сцената. В нея играе целият състав и публиката се смее от сърце на скечовете и веселите диалози.

До края на 1957 г. театърът има още две премиери: “Ах, тези привидения” от Едуардо де Филипо и “Кралят отива на война” от Борис Априлов и В. Георгиев. Според Калоянчев те утвърждават напълно новия театър.

През 1965 г. Сатиричният театър се нанася в собствен дом - сградата на ул. “Стефан Караджа”, където се помещава и сега.  Тя е официално открита на 16 май 1965 г. с премиера на Шекспировата пиеса “Много шум за нищо”, постановка на Гриша Островски. За целия си 60-годишен живот театърът има 299 премиери!

След година и половина проф. Стефан Сърчаджиев сдава директорския пост на проф. Боян Дановски. След това директори са Желчо Мандаджиев, Методи Андонов, Мирослав Миндов, Николай Савов, Младен Киселов, Станислав Стратиев, Славчо Пеев, Благой Хаджиянков, Пламен Марков, Рашко Младенов, Павел Васев, Иван Попйорданов, Калин Сърменов. Сега директор е режисьорът проф. Здравко Митков.

Първите

режисьори

са професорите Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски, после идват Гриша Островски, Методи Андонов, Нейчо Попов, Борис Спиров, Никола Петков, Леон Даниел, Николай Люцканов, Младен Киселов, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Крикор Азарян, Здравко Митков, Николай Поляков, Асен Шопов, Борислав Чакринов, Пламен Марков, Стоян Камбарев, Андрей Аврамов... Общо 121.

Поставяни са творби на 224 автори, от тях 74 са български драматурзи: Иван Вазов, Сава Доброплодни, Ст. Л. Костов, Валери Петров, Радой Ралин, Никола Русев, Добри Жотев, Мирон Иванов, Станислав Стратиев, Борис Априлов, Йордан Радичков, Панчо Панчев, Константин Илиев, Георги Данаилов, Любомир Пеевски, Георги Господинов, триото “стършели” Йордан Попов, Кръстьо Кръстев, Михаил Вешим, Иван Кулеков и др.

В тройката на най-гледаните спектакли влизат “Римска баня” - 414 пъти, “Големанов” - над 400 пъти, и “Сако от велур” - 308 пъти. На 25 февруари т.г. постановката на Иржи Менцел “Вечеря за тъпаци” отбеляза своето представление № 300.

На сцената през годините ще играят Невена Коканова, Катя Паскалева, Цветана Гълъбова, Светослав Пеев, Климент Денчев, Коста Карагеоргиев, Мария Статулова, Мариана Аламанчева, Пепа Николова, Петър Слабаков, Иван Григоров, Велко Кънев, Никола Калоянчев, Валентин Гаджоков, Симеон Викторов, Елена Кънева, Цветана Платиканова, Илия Добрев, Адриана Палюшева... Общо 561, от които 157 щатни.

Един от доайените

в театъра

е Ивайло Калоянчев,

синът на големия Георги Калоянчев. Той е може би своеобразен мост между поколенията и носител на оня дух, запазен на сцената и в гримьорните от баща му и неговите колеги от 1957 г. насам.

В театъра сега играят още Пламен Сираков, Янина Кашева, Ана Вълчанова, Нона Йотова, Кирил Ефремов, Йорданка Стефанова, Стефан Щерев-Чечо, Александра Сърчаджиева, Пламен Великов, Тодор Близнаков, Явор Борисов, Албена Павлова, Жанет Йовчева, Кирил Бояджиев, Добрина Гецова, Мартин Каров, Милена Аврамова, Михаил Сървански, Петър Лъджев, Полин Лалова, Рада Кайрякова, Росица, Александрова, Константин Икономов.

На сцената на театъра гостуват едни от най-добрите български актьори: Стоянка Мутафова, вечната и неповторимата г-жа Стихийно бедствие, Христо Гърбов, който е връстник на Сатирата, талантливият Иван Бърнев, доказаният ветеран Антон Радичев, отрасналата в този театър Мартина Вачкова, народният любимец Георги Мамалев, братята Красимир и Веселин Ранкови, популярните от телевизионни сериали Калин Врачански, Михаил Билалов и Калин Сърменов, Николай Урумов, Тончо Токмакчиев и др.

Ина Шкарова, драматург на театъра, положи неимоверен труд да направи списък на наградите, получени през 60-те години. Списъкът е почти километрично дълъг и в него успях да преброя над 90 наши и чужди отличия във всички категории на театралния майсторлък.

Българският зет Хосе Санча рисува емблемата на театъра

Автор на емблемата на Сатиричния е испанският художник Хосе Санча. Той е женен за дъщерята на писателя Людмил Стоянов - Анелия. Татяна Лолова разказва, че станала неволен свидетел как Хосе рисува кукерчето - влязла в ателието му, за да го покани да празнуват 8 март.

Хосе Санча има изключително драматичен житейски и творчески път. Той е наследник на фамилия, която носи един-единствен род в Малага. Чичото на Хосе - Хосе Мария де Санча, е сред архитектите на пристанището на средиземноморския град. А вуйчовците му Карлос и Хуан Падрос са едни от основателите на “Реал” (Мадрид).

Семейството на Хосе Санча се премества в Лондон, но всяка година поне по веднъж се връща в Испания. През 1936 г. избухва Гражданската война и семейството не може да напусне страната. Младежът се включва във войната на страната на републиканците.

През 1939 г. Хосе Санча емигрира в Москва. Там се запознава с българката Анелия Стоянова, която учи литература. Неин баща е писателят и литературен критик акад. Людмил Стоянов. Най-известна е повестта му “Холера”, автор е и на книгите “Мехмед синап”, “Меч и слово”, “Видения и кръстопът”...

Хосе и Анелия се женят и през 1940 г. им се ражда син, когото кръщават Алън. След края на Втората световна война Кремъл изпраща Хосе Санча в Мексико като “спящ агент”. Ако в страната на ацтеките избухне социалистическа революция, той трябва да помага на мексиканските борци за комунизъм.

След като революцията не става, Санча идва в България, където са си дошли от Москва жена му Анелия и синът Алън. Хосе Санча работи като сценограф и илюстратор. Художник е на филмите “Септемврийци”, “Земя” и “Точка първа”.

Рисува емблемата на Сатиричния театър. На мен тя ми прилича на шут, който държи камшик. Но малкото човече е популярно като кукерчето.

През 1950 г. в София се ражда дъщеря им Алисия. Анелия с децата се чувства добре в България, но Хосе Санча мечтае да се върне в родината. През 1958 г. семейството заживява в Източен Берлин, столицата на ГДР.

Там художникът работи в киностудия “Дефа”. Художник е на филма “Звезди” по сценарий на Анжел Вагенщайн и с режисьор Конрад Волф. През 1959 г. копродукцията на ГДР и България печели специалната награда на журито на фестивала в Кан.

От Западен Берлин Анелия Хосе Санча най-после успяват да се завърнат в неговата родина. Той умира в Мадрид през 1994 г.


Какво четем:

🔴 Глухарчето бори рака

🔴 Невена, която облича знаменитости

🔴 Сайтът на АТР: Григор Димитров е пред завръщане в топ 10

Източник: 24 часа



Коментари



горе