13 г. след трагедията в Лим родители посрещат всяко утро децата си на гробищата


- На 4 април 2004 г. 12 ученици се удавиха в реката след екскурзия до Дубровник

     - В петък близките им са отново на лобното им място пред мемориала с пречупени криле

“4 април 2004 г. беше неделя. Бяхме на вилата в Априлци и сутринта в понеделник станахме рано да изпратим дъщеря ми за София. Някъде в 7,40 тя ми звънна по телефона :“Татко, ти чу ли, че има катастрофа с автобус с български деца в р. Лим и те са от Свищов?”. Звъннах на едно момиче, Мариянка, питам къде е Юли. Тя ми даде телефона на втория шофьор Керкелов. “Мисля, че не е жив”, чух отсреща и оттам нататък всичко приключи.”

Това разказва Георги Манзаров, бащата на загиналия в катастрофата в р. Лим Юлиян. Качва се в колата и тръгва, без да знае къде отива, по пътя го пресрещат приятели и го свалят от кормилото, с тях продължава като в транс.

“Дете на 18 г., имаше договор с футболния “Гьотеборг,” на 24 май трябваше да замине. И когато си си представял всички тези неща, в следващия момент да го видиш в моргата.

Децата бяха по

земята, моргата

малка, нямало къде

да ги сложат.”

13 години кошмарът преследва Георги. В същата безтегловна мъчителна ситуация са родителите на 34 ученици, тръгнали от Свищов за екскурзия в Дубровник. Някои летят със 180 км/ч за мястото на трагедията, други чакат информация в общината, където е сформиран щаб и се събират сведения от консулства и външното министерство. 12 семейства посрещат рожбите си в ковчези.

Кошмарната черна Цветница за България не е забравена. В Свищов е обособено място в градските гробища за детските паметници. Параклисът “Св. Дух” е място за душите им. Някои от родителите посрещат всеки следващ ден там, представят си, че ги изпращат за училище, все едно ги виждат. Днес жертвите от Лим биха били студенти или млади хора с успешни кариери и собствени семейства.

Като изключим един сън на момиче от автобуса, нищо не загатва за предстоящата трагедия. Дни след ужаса Наталия ще каже: “Преди да тръгна, исках да напиша прощално писмо на майка си - че ако стане нещо с мен, най-големият ужас е да ме погребат в земята. Точно това не исках да направят, ако умра. И исках в писмото да им кажа колко много ги обичам. И как просто трябва да се оправят без мен и че ще съм някъде добре и че не искам да ме заравят в земята. Това бе точно вечерта, преди да тръгнем. Не им го казах да не ги тревожа. Събудих се, докато пътувахме през нощта. Видях, че минаваме по завои и си помислих как ли ще изглеждат на дневна светлина. Точно преди катастрофата оглеждах всеки един и си казвах - щом този тук е на тази екскурзия, нищо лошо няма да ни се случи, не трябва да си мисля страшни работи. Оглеждах Надя и си казах, че тя трябва да се върне при майка си. За Алекс си мислех, че имат тържество и тя също трябва да се върне. Юли трябва да се върне, защото ще играе футбол. Теодора трябва да се върне, защото заедно имаме планове. За всеки един си мислех, че просто трябва да се върне. И не за всеки познах...”

Сънища изплуват в съзнанието след катастрофата,

разчитат се поличби

в 12 бели гълъба,

влетели в Съборната църква “Св.Троица” в Свищов преди катастрофата. Дори излиза книга “Мистерията Лим”. Оцелелите от ужаса още се учат да живеят със спомените от преживяното.

А всичко започва с вълнуващо оживление - от свищовското СОУ “Николай Катранов” пътуват до Дубровник. С нагласата за празник са най-вече учениците. Те са на различна възраст. Най-големият Юлиян е дошъл заради гаджето си Теодора, родителите на най-малката - Глория, пък измолили да пътува с кака си, за да попълни бройката в автобуса.

На т.нар. ученическа екскурзия тръгват 50 души - 34 деца и 16 възрастни, сред които четирима учители, трима лекари и двама шофьори. Трагедията става на връщане на завой близо до село Гостун между градовете Бело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия около 22 часа. В планинския участък с криволичения шофьорът Илия Измирлиев изгубва контрол и рейсът се спуска по стръмнината надолу към реката. Пролет е, Лим е придошла и дълбока 6 метра. Автобусът потъва.

Шофьорите разбиват предното стъкло и отварят люковете на тавана. Водата навлиза на вълни и паниката вътре става още по-голяма. Някои спят, други падат по пътеката, затрупани от тела и вещи, катерят се по облегалките и опират глави в тавана, за да поемат въздух. За зла участ отпред до спасителния люк са само възрастните, а най-малките са най-отзад и почти нямат шанс.

На помощ се притичват местни хора, спира и бус с футболен отбор от съседното Биело поле - всички участват в спасяването. Спасени са 38.

Десет са мъртвите

деца, а две са

отнесени от реката

и ги намират чак след месец надолу по течението - Антоана и Светослав. Антоана идва в съзнание на покрива на автобуса, но не чакат идващата лодка, а я връзват с хвърленото от брега въже да я издърпат. Въжето се отвързва и водата я отнася.

Юлиян е най-големият и най-смелият. Няколко пъти се гмурка в автобуса и спасява деца. Изтощен докрай, последния път не излиза. Тогава влиза и го измъква учителката Боряна Кожухарова. На покрива на автобуса, вместо да му направи изкуствено дишане, лекарката Чонова рекла: “Оставете го, той е мъртъв”. Но не бил.Като го пренасят на брега, Хари - 16-годишно местно момче, с колата на баща си тръгнало да кара Юлиян към болницата. Но той издъхва в колата.

След спасителната акция учителите са настанени в Биело поле, без да знаят каква е участта на децата. Пръв от държавните мъже на мястото отива тогавашният председател на НС Огнян Герджиков. Информацията не е пълна и всеки родител тръгва сам с надеждата да завари детето си живо. Следват най-тежките моменти на разпознаването в моргата. После местните обличат децата в костюми и нареждат ковчезите в двора на болницата в Приеполе. Транспортират ги с патрулки до границата и там ги прехвърлят в катафалки.

На опелото в Съборната църква в Свищов толкова народ никой не помни. На погребението е президентското семейство Първанови, Надежда Михайлова, депутати.

В дните след трагедията

гневът се насочва

към оцелелите

възрастни

“Още в годината на катастрофата педагозите напуснаха училището и вече не практикуват професията. Някои напуснаха и града. Боряна Кожухарова се премести със семейството си в Пловдив, Ценка Попова - ръководителката на групата, се премести в Русе, работела в Германия като гледачка на възрастни хора. Вера Блажева работи в Свищов, но не по специалността си. Директорката Виолета Пеева-Хабиб е в града, но май не се занимава с нищо, съпругът ѝ има частен бизнес”, разказа директорът на “Николай Катранов” Генади Иванов.

Съсипани от мъка, родителите намират смъсъл да продължат да живеят в търсене на отговорност. “Големи перипетии преживяхме по време на разследването на катастрофата. Така и не се разбра кой разпореди само ден след инцидента

автобусът да бъде

закачен с обикновен

кран и да започне

ваденето му

от реката. Целта явно е била да бъде бутнат в най-дълбокото за заличаване на важни доказателства”, още се съмняват с обективността на разследването родителите.

Те са категорични, че изваждането на автобуса от реката многократно е било възпрепятствано. “Началникът на спасителните екипи разпалено обясняваше, че реката е буйна и по никакъв начин не може да се влезе. В същото време с Венцислав Евтимов бяхме до потъналия рейс”, разкрива Тодор Братов, баща на загиналата Антония.

Упорството на почернените семейства надделява и държавата праща специалисти, автобусът е докаран в България. Той преминава през три технически експертизи. Лъсват куп различия между офертата на екскурзията и предложеното от туроператора по време на път. Поставя се въпросът за злополуките, заложени в правилника за ученическите екскурзии. Родителите пишат писма до чуждите посланици, до премиера и до президента. Извоюват нарочна анкетна комисия в парламента да разследва причините за смъртта,

под натиска им

променят Закона

за ученическите

екскурзии,

печелят и делото срещу шофьора Илия Измирлиев и транспортната фирма “Пампорово”.

На 21 май 2007 г. шофьорът е осъден окончателно на 4 години (виж карето). “Илия Измирлиев изкара присъдата си в Пампорово. Тя чисто формално не е строга, но аз смятам, че вътрешно болката и мъката, с които трябва да живее, е изкуплението, което ще плаща цял живот. Истината е, че много институции и фирми се скриха зад неговия гръб”, казва Георги Манзаров.

В петък родителите отново бяха на лобното място на децата си край Лим. През 2005 г. президентите Георги Първанов, Борис Тадич и Филип Вуянович откриха там паметник с 12 пречупени криле.

Шофьорът на автобуса излежа присъдата си, още се моли за душите на жертвите

Илия Измирлиев, шофьорът на автобуса от трагедията в река Лим, изтърпя присъдата си и вече е пенсионер. Тогава той е бил на 52 години.

При катастрофата преди 13 г. автобусът с 34 деца и 16 учители и екскурзоводи, които се прибират от екскурзия в Дубровник, излиза от пътя на завой, спуска се по стръмния бряг и пада в коритото на река Лим. Двамата шофьори на автобуса от Смолян - Илия Измирлиев и Димитър Керкелов, спасяват пътници от потъващата гробница наравно с черногорците.

След трагедията Керкелов сподели, че е спял по време на катастрофата и се събужда във водата. Затова той не е подведен под отговорност.

Измирлиев управлявал в момента на инцидента автобуса “Юнкер” на “Пампорово” АД. Дотогава е с близо 30 години стаж зад волана. Няколко години преди трагедията той работил само с този автобус и

не за първи път минавал

по този маршрут

Той и компанията, за която работел, бяха осъдени да платят солидарно 1,2 млн.лв. обезщетение на родителите на 12-те деца, както и такси за около 40 хил. лв. - финансовата тежест е поета от фирмата.

Първоначално Измирлиев получи 7 г. от окръжния съд в Търново. Апелативният съд потвърждава размера на обезщетението, но намалява присъдата на 4 години лишаване от свобода. Върховният съд потвърждава присъдата на апелативния съд, но променя от общ в лек първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.

По-голямата част от времето на присъдата Илия Измирлиев работи на строежа на учебния център на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Пампорово.

Измирлиев, който има две дъщери, живее в къщата си на улица “Заводска” в Смолян. След като изтърпява присъдата си, е работил като пазач и строител до пенсионирането си.

Той избягва да говори за инцидента и не се смята за виновен. Обявява, че причина за катастрофата е счупен поради износване ябълковиден болт от кормилната уредба, което превръща автобуса в неуправляем. Че не бил уморен и не е заспал, а скоростта е била 37 км в час. “Гледката е все пред очите ми, няма да изчезне, докато съм жив”, повтаряше след трагедията шофьорът.

“Каквото е можел да направи в река Лим, го е направил. Той е бил

последният човек,

напуснал автобуса

Заедно с колегата му са счупили стъклото, отворили са люковете, започнали са да вадят хората един по един. Илия последен е бил свален от покрива”, казва съпругата му София Измирлиева.

Всеки от семейството на Измирлиев е преживял тежко случилото се. “До ден днешен Илия не пропуска да се моли в църквата за душите на 12-те деца, жертви на ужасната трагедия. За жалост, нищо не може да върнем. Много ми е жал за децата, хайде, моят мъж криво-ляво го преодолява, но няма връщане назад. На никого не пожелавам да изпита този ужас”, твърди София.

Слагат плоча на един от спасителите до Паметника на ангелите

“Зухдия Ахметович - един от спасителите на българските деца. Поклон от България!" Това написаха почернените семейства върху гранитна плоча в памет на починалия м.г. сърбин, вадил децата от рейса ковчег на злополучната екскурзия. Откриват я днес на мястото на катастрофата, до Мемориала на ангелите от Лим.

“Той е бил един от първите, които са се притекли на помощ. Дори

с риск неговият син

да бъде удавен,

защото лодката

им се обръща,

продължават да спасяват. Мюсюлманин, беден човек, но с огромна душа и беше готов да я даде. Всяка година ни е посрещал, като отидем за поклонението. Искаме да се знае и да се помни името му. До нашите деца сложихме плочата, за да може, когато спират хора на пътя, да виждат и неговото име”, разказа пред “24 часа” Георги Манзаров.

Малко след трагедията на баща и син Зухдия и Заим Ахмедович им изгоря къщата в с .Гостун. Двамата, които спасиха общо 15 деца, получиха лодка от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Скоро обаче синът заминал да работи в Германия, взел и семейството си, а бащата се поболял и вече не е между живите. Сега при ежегодното си пътуване до Биело поле и Приеполе родителите на жертвите ще се покланят и на неговата плоча.

Трагедията ражда приятелства за цял живот със сърби и черногорци, притекли се на помощ в априлската нощ, а мъката събира близките на загиналите деца във фондацията “Ангелите от Лим”. Регистрират я още на 3 май 2004 г.

“Събрахме се хора с различни възгледи и убеждения и вече 13 години държим жива паметта за децата си. В тези години в Свищов успяхме да утвърдим мероприятия като “Звездици за Лора”, лекоатлетически крос, конкурс за рисунки “Три Звездички”, математическо състезание, футболен турнир, които са част от културния календар и събират стотици деца”, разказва Георги Манзаров. Организацията

дава стипендии

на отлични

ученици, останали

без родителите,

прави дарения. Всичко е основно с лични средства, малка част от парите са от спомоществователи за подкрепа на дейността ѝ. “Тогава целта ни беше да търсим истината и показахме, че с гражданска позиция тя може да бъде намерена въпреки отпора на институциите, като се започне от нежеланието да бъде изваден автобусът и от решенията на създадената тогава анкетна комисия в Народното събрание, която имаше много пропуски. Успяхме да тръгнем всички заедно като родители и да променим Закона за организиране на ученическите екскурзии и нощните преходи на деца, както и те да се превозват от технически изправни автобуси”, прави равносметка Манзаров.

Днес част от почернените семейства не са в Свищов - родителите на Виктор са в САЩ, на Светослав работят в Англия, но всяка година си идват и помагат, майката и бащата на Александра са в Поморие.

“Събираме се и помагаме според възможностите си. Дали чедата ни са живи, или мъртви, просто всеки е намерил начина да чувства детето си живо”, завършва Манзаров.


Какво четем:

🔴 Сатиричният театър на 60! Едно голямо Нещо, което го няма никъде по света

🔴 Глухарчето бори рака

🔴 Невена, която облича знаменитости

Източник: 24 часа



Коментари



горе