Как старите българи спасиха Копривщица


Има опасност на Копривщица да ѝ драснат клечката като на Тютюневия град в Пловдив.

Тодор Каблешков

Пожарът, който избухна около града, е предупредителен. Враговете на уникалния архитектурен музей дадоха знак, че са способни да го запалят. Да изпепелят старината и освободят пространство за търговски обекти, от които да печелят. С шкембе чорба и кебапчета.

Ненчо Палавеев

Старите българи спасиха Копривщица от огън и сеч през 1876 г. Днешните искат да я бастисат!

Според Найден Геров първите заселници тук са боляри от Търново. Подгонени от турското нашествие, те намират убежище в Средногорието. Техни потомци са чорбаджиите, които исторически са белязани с печална слава.

Чорбаджия обаче

не е мръсна дума

Тодор Каблешков също е от чорбаджийски род. С авторитета си християнските първенци отвоюват невероятни привилегии в империята на стамбулските султани.

“Копривщица - пише Захари Стоянов - е била цели векове република, без сенати и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската, сто пъти по-демократическа от американската.”

Независимото богато селище мами апетита на кърджалиите. Разбойниците го бастисват през 1793, 1804 и 1809 г.

След всеки погром Копривщица възкръсва от пепелта. Днешните кърджалии са по-страшни.

Не връхлитат фронтално, а действат в потайна доба с газови запалки и насмолени парцали.

Васил Левски идва

в Копривщица

през 1867 г.

Пред евангелие, кама и револвер заклева революционен комитет. Апостола гостува още два пъти на Копривщица. Събира сведения за годните да се сражават мъже, за продоволствието и околните местности в планината. Ония, които днешните безродници подпалиха!

В късната есен на 1875 г. Гюргевският революционен комитет взема решение за всеобщо въстание. Страната е разделена на четири окръга, Копривщица е в четвъртия.

От 14 до 16 април 1876 г. на Оборище заседава първото българско Народно събрание. То уточнява подробностите за бунта.

Легендата гласи,

че от шумата

излязла черна змия,

която искала да клъвне Ненко Терзийски. Той е делегат от пазарджишкото село Балдево. На съзаклятническия форум Ненко бил неспокоен.

“Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане?”, все се питал и правилно отговарял: “Голяма награда ще да даде правителството на тоя човек, но и той не може живя между българите.”

За да не го изпревари някой, Ненко хуква от Оборище към Пазарджик и изпява всичко пред Али бей. Телеграфът почва да щрака в Пловдив, Одрин и Стамбул.

На 19 април в Копривщица влиза Неджиб ага с отряд чалми. Носи списък на бунтарите, начело с Тодор Каблешков.

Каблешков разбира,

че има предателство

Събира най-верните хора и решават да обявят въстанието. В 10 часа сутринта на другия ден пука първата пушка. На Калъчовия мост Георги Тиханов поваля заптието Кара Хюсеин. С неговата кръв е подписано Кървавото писмо.

Каблешков повежда момците в атака към конака. Нашите обаче нямат никаква военна подготовка. Неджиб чака да си изпразнят пушките по сватбарски, отваря портата и запрашва към Филибето.

Следва една седмица свобода. Тодор Каблешков е сред най-образованите българи на своето време. Френски възпитаник, той вижда, че бунтът е обречен. Ще бъде удавен в порои от кръв.

Проф. Цветана

Кьосева пише:

“На 28 април през нощта Каблешков свикал тайно събрание в местната аптека на доктор Спас. Присъствали водачите на бунтовниците и по-видните първенци и чорбаджии.

Каблешков им представил ясно ситуацията и подчертал, че неуспехът е почти сигурен. Дълго спорили какво да направят.

Решението предложил Тодор Каблешков: въстаниците да не се бият с турците в селото, за да не го бастисат, а това да стане в планината. От своя страна чорбаджиите да изпратят писмо до турското правителство и до конака в Пловдив, в което да поискат войска, “за да пази селото от въстаниците”.

Документът бил

съчинен набързо,

отбелязва историчката и цитира текста: “На 20 того непознати нам хора, които се казаха, че са въстаници, слязоха в селото ни откъм Стара планина и сред като грабиха и убиваха мирни жители и караха насила хората да се съгласят на техните лоши намерения, оттеглиха се към планината, като отведоха със себе си някои от младежите ни.

Други пък, види се техни единомишленици, направили същото с околните села, като изгорили селата им и ги накарали насила да се приберат в Копривщица. Сега, понеже се боим да не нападнат изново и да направят по-големи безчинства, молим най-покорно законното ни правителство да изпроводи час по-скоро войска, за да ни пази от въстаниците”.

Предателство

или съглашателство?

Историческата наука е раздвоена по този въпрос. Едната истина е, че чорбаджиите почват да викат по комитите: “Дръжте ги, бе, да ги изловим, да ги предадем на турците, само така ще спасим селото от злото, което ни е дошло до главите. Ако върнем тия хаймани, ще се отървем от по-голямото зло!”

Другата е, че събират в един котел 16 хиляди гроша и ги слагат в нозете на поробителите. Да не бастисват Копривщица!

“А дали постъпката на копривщенските първенци може да се квалифицира като предателство, или не - нека читателят да си отговори сам. Всъщност в историята никога не се знае какво печелим, когато губим, и обратното!”, написа проф. Кьосева, която ни напусна миналия месец.

Пътешественик дари

милиони на града

Ненчо Палавеев е копривщенският Марко Поло. Шест века след знаменития венецианец той тръгва по стъпките му. Ренесансовият пътешественик обхожда екзотични страни и разказва приключенията си в книгата “Милионът”. Нашият възрожденец печели милиони от търговия със слонова кост, коприна, кехлибар, седеф и какво ли не още.

Този невероятен скиталец е роден през 1859 г. в средногорското градче. Палавееви държали дюкян в Цариград. Бил част от търговска верига до Кайро, по която прекарвали вълнени чорапи, терлици, качулки и ямурлуци.

Малцина знаят, че

Суецкият канал е строен

с български ямурлуци

Първата копка на огромното съоръжение е направена на 25 април 1859 г. Тогава Ненчо е пеленаче, а баща му Дончо за сефте товари керван със стока. Той отива в Цариград, но сезонът на местния алъш-вериш вече е приключил.

Аджамията не се отчайва. “Тръгва по кафенетата, влиза в контакт с тамошни турци. Те му казват, че е почнала постройката на Суецкия канал и там имат нужда от такава стока, защото нощите са много студени”, разказва племенник на търговеца.

Дончо пристига в Кайро и прави фантастичен удар. “Умеел добре да маневрира. Изкарва на пазара малко стока, дава висока цена и чак като я продаде, изкарва нова”, описва тактиката роднината.

“Не само простите работници, но и дошлите от Франция и Белгия инженери и кондуктори почнали да купуват българските ямурлуци, шити в Копривщица”, свидетелства политикът Михаил Маджаров. Неговият баща е съдружник на Дончо в доходното предприятие.

Първата спирка на

Марко Поло е Ерусалим

До Светия град е и първото пътешествие на Ненчо Палавеев. Венецианецът тръгва на път с баща си Николо и чичото Матео. Копривщенският малчуган потегля с майка си Неша и брата Семко.

Тримата стигат по море Александрия, където ги посреща Дончо. После отмарят в Кайро и продължават към Палестина. В Ерусалим през 1869 г. Ненчо става хаджия. Топва се в река Йордан и посреща Христовото възкресение в самия Божигробски храм.

През 1271 г. Марко Поло взема от Ерусалим миро, за да го занесе на монголския хан Кубилай. Ненчо пък пълни стъкла с вода от Йордан. Свещената течност е отнесена в Копривщица заедно с планина от армагани. Палавееви и Маджарови подкарват по обратния път седем конски товара.

В Кайро хаджиите искат

да си купят робини

На пазара белокожите девойки вървели по 30 000 гроша, но негърките били по-евтини. Михаил Маджаров разказва:

“Съдружникът на баща ми - Дончо Палавеев, който прекарваше по-голямата част от годината в Египет, беше тъй привикнал на тая египетска търговия, че я считаше като нещо законно и няколко пъти предлагаше на баща ми да купят две черни момичета и да ги отведат в Копривщица за слугини.”

Маджаровият баща се дърпа: “Ако не ни ги отнемат турците, които ги считат за мюсюлманки, какво ще ги правим, когато утре полудеят за женене? Няма ли да си вземем беля на главата?”

През 1871 г. Ненчо пак заминава за Кайро. Тук учи в гръцко школо и английски колеж. Скоро обаче хвърля книгите и хваща абаджийската ножица.

Получава по 1

наполеон годишно

Тази сума е дребна за Ненчо, той иска сам да си е сайбия и лека-полека изгражда свои търговски канали. “Чудна е неговата одисея - възторгва се проф. Иван Унджиев. - Вчерашният абаджия завързва търговски връзки с Англия и отваря голям магазин за английски стоки.”

Ала предприемчивият българин усеща, че голямата далавера е на изток. Ненчо стяга опинци и поема по прашните друмища. Обикаля Судан и Абисиния. Сключва сделки в Адис Абеба и Хараре. През Мадагаскар отива в Индия.

Върти алъш-вериш в Бомбай, Калкута и Мадрас. Сетне през Порт Артур се прехвърля в Япония. Гостува на Севастопол, кръстосва Кримския полуостров, шета по пристанищата на Каспийско море.

“В тоя огромен път, по който едва ли е ходил друг българин, хаджи Ненчо търгува с всичките забележителни неща на тия страни, като се почне от слоновата кост и се свърши с живата търговия”, сочи Унджиев.

Когато годините му натежават, Палавеев дочува, че

родата чертае планове

за подялба на

богатството му

Решава да провери слуховете. Пълни един ковчег с камъни, пломбира го и го праща в Копривщица. После се маскира и пристига в градчето. Вместо траурно настроение, Ненчо вижда Палавееви яростно да делят имането. Това са предците на ония печалбари, които днес искат да бастисат града.

В кулминацията на шекспировската сцена милионерът сваля маската. “Всичко ще остане на ползу роду!”, обявява волята си той и добавя: “Богатството не е за всяка уста лъжица!”

Трудно е да се изброят всичките благодеяния на Ненчо Палавеев. Най-значимото му дело е Паметникът костница на загиналите в Априлското въстание. С негови средства е вдигната камбанарията на църквата “Св. Никола”. Палавеев дава пари за параклиса “Св. Архангел” и за постройки към храма “Св. Богородица”.

Пак той изгражда читалището, основното училище и климатичния пансион. Със спечелени в странство грошове е залесен връх Площивница, преименуван на Хаджи Ненчов връх.


Какво четем:

🔴 Гришо е №1 в класация на ATP

🔴 За моментално сваляне на високо кръвно – кисело мляко с канела

🔴 За Лазаровден, Цветница и Великден

Източник: 24 часа



Коментари



горе