Веско Пателеев Ешкенази: Синовете ми Виктор и Артур не са музиканти, но те ме учат на точните науки


Веско Пантелеев Ешкенази е сред малцината световно признати български цигулари. От малък носи славата на детето чудо - на 11 става концертмайстор на Детско-юношеската филхармония “Владимир Пипков”, а на 28 печели конкурса за концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, който в момента има славата на един от най-добрите в света и българинът го ръководи вече 18 години. От 26 години живее в Холандия.
Роден на националния празник на България- 3 март, Веско завършва Музикалната академия в София, а през 1990 отива да шлайфа занаята си при прочутия професор Ифра Нийман в Лондон. Там изкласява майсторски клас за солист-изпълнители. Лауреат е на много международни конкурси за цигулари. Изнася концерти в цял свят, дори цигулката му оглася най-високия връх в Родопите – Перелик, с надморска височина 2191 м.
Заедно с пианиста Людмил Ангелов издадоха албума “Танго” преди броени дни и двамата тръгват на турне в няколко български града в края на април: Габрово, Варна Добрич и Хасково, а през септември на магията на тангото ще се наслади публиката в Бургас и в Добрич.

- Веско, как ви хрумна да издадете албума Tango с Людмил Ангелов? Различна ли е емоцията да свирите пред българска публика?

Приятелката на Веско също се занимава с музика.


- С Людмил Ангелов ни свързва дългогодишно приятелство в живота и партньорство на сцената. Този сезон празнуваме 20-годишен сценичен юбилей и го отбелязваме с албума ни “Танго”! Идеята се роди в годините, изпълнявайки различни танга като бис в края на програмите ни. В един момент съвсем логично направихме една програма фактически само с бисове, подредени в ред, който разкрива както много от познатите страни на тангото, така и по-малко познатите.

Музикантът с млади таланти

Свиря винаги и навсякъде, давайки всичко от себе си. Пред българската публика обаче имам един бонус, това е “моята” публика и тя винаги ми е давала поне толкова обратно, колкото получава от мен от сцената.

Със синовете Виктор и Артур

- Непрекъснато обикаляте света с концерти. Кое е най-доброто място за живеене според вас?

Веско Пантелеев Ешкенази заедно с половинката си Станислава

- Япония за мен е най-доброто място на света. Там хората са много добре възпитани, наистина уважават другия и имат морал. Това ми е любимото място в целия свят, освен България. Имам и най-хубави усещания от контактите си в Страната на лалетата вече 26 години. Едно трябва да се знае - ако си работлив и честен, ако даваш всичко от себе си и живееш и работиш според общоприетите норми на страната, в която си,

С колега от Кралския оркестър на Холандия

ти винаги ще си добре

дошъл в обществото им

Даже в определен момент обкръжението ти спира да се замисля дали си холандец, или не, както е в моя случай. И напротив - ако не се съобразяваш с всичко това, има последици, и това е абсолютно правилно.

- На последните избори гласувахте в българската секция в Амстердам...

-Да, следя отблизо всичко, което се случва у нас, и също така правя всичко, което мога, за един по-богат музикален живот в България и не на последно място правя всичко възможно младите ни таланти да получат необходимата увереност в себе си и изява пред публика. Те са бъдещите изпълнители и звезди на небосклона.

- Имахте номинация за тазгодишните награди “Грами”. С какво спечелилият във вашата категория беше по-добър?

- Номинациите бяха чудесно изживяване за всички нас! Да си номиниран за “Грами”, е изключително изживяване, въпреки че на практика нищо не зависи от тази номинация или награда. Представлява едно световно признание отново и отново на всичко постигнато. Номинациите са извън контрола на който и да било изпълнител – или си номиниран, или не. Това е и красотата на това изживяване. А кой печели – това го решава журито отново извън всякакъв контрол отвън. Смятам спечелилите от Бостънския симфоничен оркестър за чудесни музиканти! Концертгебау оркестър обаче си остава оркестър номер 1 в света и винаги се е движел в челните 3 места заедно с Виенската и Берлинската филхармония.

- Да не забравяме, че “Грами” са американски награди... А кой е вторият българин в Концертгебау?

- Мирослав Петков е прекрасен музикант – сега наш соло тромпетист! Не познавах Миро, преди да дойде при нас, и именно затова спечелването на мястото му беше двойно по-ценно. Той го постигна със собствени усилия и това наистина беше оценено от колегите.

- Веско, какво е да сте концертмайстор цял живот, още от дете? Трудно ли се носи подобна отговорност?

- Наистина е почти цял живот. Винаги много ме е зареждало, но е имало и моменти на умора. Тъй като е ръководна длъжност, от една страна, а от друга, изпълнителска на сцената, и натоварването е на много фронтове. С времето и опита се научих да знам как да разпределям силите си, но не и да ги пестя. Винаги се раздавам докрай!

- Щастлив ли сте с дамата на вашето сърце Станислава?

- Споделям живота си със Станислава вече от 8 години. Прекрасна млада жена, с нея работим заедно също по различни проекти. Свързва ни музиката и общите интереси, любовта към красивите места на Земята и пътуването до тях и кулинарията. Често ме изненадва с български ястия или суши. Щастлив съм, че се срещнахме.

- Вие сте много зает. Как Станислава понася това?

- Тя също е музикант - виолистка е, и отлично разбира професията на музиканта. Това не означава, че е лесно, но успяваме да направим така планирането си, тъй като и тя има заетости, че да сме заедно достатъчно време. Въпрос на приоритети е.

- Кой е най-интересният човек, когото някога сте срещали?

- Срещал съм много интересни хора през кариерата си - не само музиканти, но и актьори, медици и много други, но мен винаги са ме впечатлявали хората, които се занимават с обучението на деца и студенти. Това за мен е едно от най-важните занимания на човека - да научи другите на това, което може, и да го предаде нататък. Затова може би и най-интересният човек за мен е професор Ифра Нийман, при когото учих в Лондон. Той успя да отвори за мен една нова и красива глава в усъвършенстването на инструмента цигулка, която без него още не бях открил. Той ме направи музикант, бих казал, от него научих как да мисля и да създавам музиката, така че да преминава през мен.

- Вие имате ли ученици?

- Има млади музиканти, с които работя от време на време. Това е бъдещето и аз чувствам, че вече мога да предам поне малко от опита и знанията си, а най-важното - и от вдъхновението си на тях!

- Как едно дете може да бъде запалено по музиката и да свири на някакъв инструмент?

- Най-добрият начин за едно дете да заобича класическата музика и да иска да свири на инструмент е първо да бъде запознато с всичко това още на много ранна възраст. Няма толкова значение дали семейството е от музикално потекло, или не, по-скоро дали има интерес към тази музика в семейството. След това е необходимо с много подход, по детски

да се създадат

добри навици

за работа у детето

За това е нужен и добър учител, разбира се. Прекалената намеса на родителите в процеса не е желателна. Насока - да, натиск - не. Защото иначе детето изгражда негативно, дори враждебно отношение към това, с което се занимава, а това е нежелателно, разбира се.

- Вашите синове поеха ли по музикалния път?

- Единият ми син - Виктор, завърши микробиология и компютри, а по-малкият - Артур, вече завършва следването си по химия. С музика се занимават за удоволствие и посещават множество концерти, някои от които и мои. Обичат класическа музика, но също джаз и по-популярните жанрове, между любимите им изпълнители са и ФСБ! Имаме прекрасни отношения, подкрепяме се, и най-важното, те знаят, че аз винаги съм до тях, независимо дали съм в Токио, Ню Йорк или Сао Паулу. Мисля, че да знае това, е най-хубавото нещо за едно дете, и съответно един родител да може да го предложи на детето си.

- От кого научавате най-много в живота?

- Най-много съм научил от родителите си. Сега обаче уча изключително много от моите синове, които отварят за мен света на точните науки. Изключително интересен свят. Обичам да уча. Мисля, че цял живот ще уча.

- Кое е най-доброто качество, което наследихте от вашите родители?

- Мисля, че съм наследил обичта към музиката, музиката като професия и работливостта.

Вкъщи винаги

се е свирело

на инструмент,

баща ми е дългогодишен соло кларинетист на Софийската филхармония - Пантелей Пантелеев, а майка ми - Марта Пантелеева, има огромен стаж като виолистка в оркестъра на Софийската опера. Израснал съм с музика.

- Кое събитие промени драстично живота ви?

- Събитието, променило живота ми? Може би са две. Спечелването на конкурса за концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър през май 1999 г. и получаването на един от най-бляскавите инструменти, които съществуват- цигулката “Гуарнери дел Джезу” от 1738 г.

- О, това скъпоценно нещо изисква доста грижи. Гуарнери е конструирал 250 цигулки, а до днес са оцелели само около 150 униката!

- За цигулката се грижа много. Трябва да е в помещение с определена влажност на въздуха и да се гледа регулярно от специалист. Застрахована е, но парите, които са в 7 цифрени суми за такива инструменти, не могат да заместят самия инструмент. Те са само цифри. Такъв друг инструмент няма и не може да има.

Затова аз невинаги съм с него, а ползвам понякога копие, изработено с идеална точност от един велик лютиер в Амстердам - Риц Ивата. Цигулката много прилича на оригинала и звучи много добре. Но, разбира се, не може да е оригиналът.

Моята “Гуарнери дел

Джезу” е правена само

няколко години след

“Гуарнери дел Джезу”

на Паганини,

която в момента се пази в музея в Генуа, където е роден. Самият факт, че имам някаква допирна точка с този гений, ме кара да настръхвам всеки път, когато изкарвам звук от цигулката си!


Какво четем:

🔴 Брат и сестра 3 г. се грижат за болните си родители, често заспиват на чиновете от умора

🔴 17-годишната Мила Николова свири в "Карнеги хол", но ще става лекар

🔴 Наистина ли химическата атака е дело на Асад?

Източник: 24 часа



Коментари



горе