Защо не можем като птиците да сме щастливи всяко лято


Павел Христов Матев (6 декември 1924 - 4 февруари 2006) е български поет, общественик, депутат, председател на Комитета за култура и изкуство. Работил е в Комитета за кинематография, бил е зам.-главен редактор на сп. „Пламък", главен редактор на списание „Септември". Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Десетки от неговите поетически шедьоври се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен. Да си спомним за големия лирик в българската поезия с няколко от най-нежните му словесни симфонии в мерена реч.

ПРИВЕЧЕР

Привечер.

И нищо се не чува.

В здрачината - селска тишина.

Добър вечер!

Мама ме целува.

Дюлята излъчва светлина.

Мама ме целува.

В двете длани -

мъжко, необръснато лице.

Две сълзи - запазени от лани,

скрити в най-дълбокото сърце.

Ябълки - във шепите събрани.

Прясно сирене и стар ошав.

Думите ѝ, малко неразбрани,

слушам аз -

и ням, и гологлав.

Уж съм вещ във българското слово,

а не мога да усетя сам

как се ражда този странен говор

на човек от щастие люлян...

Някъде детинството ми плува.

Кучета, волове и жита...

Добър вечер!

Мама ме целува.

Мене ме целува вечността.

КЪДЕ СИ

Изплъзващата се следа

отчаяна потъна в бяло...

Една невярна свобода,

наречена от нас раздяла,

запълва всичко. Мрат звезди.

Изчезват есенните шарки.

Мълчат вечерните води

изпод оголените арки.

И бели мигове горят.

И лунен въздух се разлива

над изоставения път...

Къде си?

Беше ли щастлива?

Умопомръкващата степ

ме вика тая късна вечер.

Не зная пак дали при теб

или от тебе по-далече.

Там, дето думите ни спят,

в неозвучените полета,

където птиците мълчат,

защото не мълчи сърцето...

И аз се движа - слаб и сам -

подир съдбата си човешка.

И вече чувствувам, вече знам

че тази свобода е тежка.

***

Защо не можем като птиците

да сме щастливи всяко лято?

Угасва пламъка в зениците

като звезда във мътно блато.

И става тъй че под чадърите

на привлекателни омрази

жадуваме за милосърдие,

което любовта да пази.

И само да не сме самички

и вяра в дружбата да свети –

приемаме от безразличните

най-безучастните съвети.

А сетне плачем от плесниците

на изменилите приятели

и че не можем като птиците

да сме щастливи всяко лято.

"Синева", текст Павел Матев, музика Митко Щерев, изпълняват Васил Найденов и "Диана експрес"

СИНЕВА

Ти отмина.

Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,

сякаш пролет и есен, и зима...

Твойта сянка над младата ръж се изви

като кърпа синя.

Непрежалена тъжна шега като яребица

се заобажда.

И една ароматна тъга почна лекичко

да те възражда.

Аз се спрях, аз се спрях и затворих очи,

вероятно да те преживея.

А душата виновно, виновно мълчи,

само сянката мина през нея.

Само вятърът, вятърът вейна едва,

пиле някакво изписука.

Ах каква, ах каква синева!

Синева сме забравили

някога тука.


Какво четем:

🔴 Перфектният начин да сварим яйце според науката

🔴 Защо домашното вино някой път става, някой път – не

🔴 Художници изписаха яйца с човешки ръст в Пловдив (Фотогалерия)

Източник: spisanie8



Коментари



горе