Български език и азбука – защо трябва да сме горди? (Видео)
Когато пътувам в парижкото метро, хората често хвърлят любопитни погледи на книгата
на български език, която държа в ръцете си. Някои дори ме заговарят на руски.
Но защо, питам аз? Това, че съм българин трябва ли да означава, че говоря руски?
Та аз дори не го разбирам! Тогава този Някой, който е решил да ме заговори, ме
поглежда с неудомление, защото е решил, че всички от Източна Европа говорят на
един език – руският. Не, драги Някой, аз говоря и чета на български език. Нашата
азбука е кирилицата и славяските езици не са един и два, също както латиницата
и многобройните езици, които се пишат на нея. Извинявай Някой, ако съм те накарал
да се чувстваш неловко, но със сигурност някъде в началото на словото има комуникативен
проблем. Защо ние разпознаваме френския от испанския, немския от английския, а
никой нищо не знае за нас, нашата култура и език.
От тук се ражда и въпросът ми – защо западноевропейските държави не познават
славянската култура и писменост и защо всички свързват кирилицата с руския език
? Кога успяхме да изгубим нашата идентичност ? За да открием отговорите на тези
въпроси нека направим едно кратко пътуване назад във времето.
Кратка история за славянската писменост
Както знаем от учебниците по история и родинознание, първата славянска азбука
е създадена от двамата византийски братя родени в гр. Солун – Кирил и Методий,
наричани още апостолите на славяните. Към 863 година, братята са изпратени от
тогавашния византийски император Михаил III на мисия във Великоморавия (средновековна
славянска държава простираща се на територията на Чехия, Словакия, Австрия и Унгария),
за да покръстят западните славяни и да проповядват християнството на славянски
език. По молба на великоморавския княз Ростислав, те създават глаголицата (основата
на славянската азбука), на която биват написани държавни, административни и религиозни
транскрипти. Глаголицата е създадена съгласно външната политика на Византия с
цел славяните в Източна и Централна Европа да не приемат основите на християнството
наложено от римокатолическата църква. Солунските братя създават и школа, чиито
ученици по-късно разпространяват азбуката в цяла славянска Европа.
След смъртта на Методий (Кирил умира доста по-рано), учениците им са прокудени
от немските духовници от Великоморавия, а просветните им дела унищожени. Българският
княз по това време Борис I ги кани да се установят в България, с цел да обучат
и интегрират българските свещенници. Климент – един от учениците на Кирил, опростява
глаголическата азбука и създава нов шрифт, по образец на гръцката азбука, който
в последствие бива развиван и разпространен първоначално в Охридската и Преславската
езикова школа. Шрифта е наречен кирилица.
През XVв., след нахлуването на османците по българските земи, кирилицата е изнесена
изкуствено от България и внесена в Русия, като е използвана в религията, администрацията
и държавните дела. Няколко века по-късно, за засилване на идентичността на мощната
Руска империя, цар Петър I частично модернизира старата кирилица като въвежда
нови символи на базата на латинския език, които съществуват и до днес. По време
на Възраждането през XVIII и XIX в. на територията на днешна България (окупирана
тогава от Османската империя) се организират патриотични движения за освобождение
от османците и по този начин влиянието на руския църковнославянски език се засилва
и започва да се разпространява широко сред българската общност. След Освобождението,
България приема кирилицата като официална азбука, по образец на руската версия,
заради огромното светското влияние на руската литература, но запазва няколко символа
от оригиналната кирилица.
Какви са изводите? Западноевропейските държави свързват кирилицата с руския език,
заради огромното му световно влияние, чийто подем през вековете продължава и до
днес. Малките държави като България, които са се борели векове наред да докажат
своята идентичност и култура, продължават и до днес тяхната борба, за да докажат
своето съществуване. Тук няма да пропусна да спомена, че съм ставал свидетел на
много политически и исторически дебати по повод произхода на славянската азбука.
Все пак въпросът е комплексен и много нации си преписват общата заслуга за нейното
създаване.
Славянската писменост днес
Много славянски държави отдават почит на славянската писменост и култура. В България,
24-ти май е официален празник и честваме деня на българската просвета, култура
и на славянската писменост. На този ден почитаме паметта на светите братя Кирил
и Методий. Празника се заражда още в дълбока древност от учениците на солунските
братя, но датата на празнуване се изменя постепенно. По време на османското величие,
в България, празникът е забранен, но веднага след Освобождението, Стоян Михайловски
написва национален химн от 14 куплета озаглавен « Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи
». През 1902 година, известния български композитор Панайот Пипков написва музиката
към химна, който и до ден днешен се предава от поколение на поколение.
В много славянски държави по света се отбелязва денят на братята Кирил и Методий.
24-ти май е официален, светски и църковен празник не само в България, а и в Русия
и Република Македония. Чехия отбелязва празника на светите братя всяка година
на 5-ти юли като в старата великоморавска столица – гр. Бърно се организират празнични
шествия.
Бъдеще
С отварянето на границите, международната мобилност и глобализацията, учреждяването
и запазването на даден език и култура става по-трудно. В Европа особено често
срещаме хора от различни националности и етноси, носещи особеностите на своята
ценностна система и идентичност. Забързаният ритъм и желанието да се интегрираме
за по-лесно общуване с другите понякога ни карат да забравим стойността на нашата
идентичност и тя потъва в забрава от обществото. Във Франция, българското малцинство
е съумяло да пусне своите корени и можем да се похвалим с няколко български училища,
български културен център, български мероприятия, културни и спортни прояви и
събития. Тези организационни проекти подпомагат за развитието на българската култура
извън пределите на границата, но не намират голям брой последователи. За това,
често българският език се бърка с руски и за това хората ме спират в метрото,
когато чета българска книга, да ми кажат колко красив е руският език…
Автор: Цвятко Каб.
Какво четем:
🔴 Очерк на един "англичанин" за България: "Няма по-прост народ…"🔴 БУ "Асен и Илия Пейкови" в Рим по стъпките на Алцековите българи
🔴 Джипи на Антарктида
Източник: voyages-tukitam
Коментари
Последвайте ни във facebook!
