Барутчийница на 3 века привлича туристи в Ардино


Заедно с Дяволския мост и тракийското светилище "Орлови скали" Ардино привлича гости и туристи с единствената оригинална барутчийница на Балканите. Тя е обявена за недвижима архитектурно-строителна културна ценност. Намира се в двора на Историческия музей в родопския град. Построена е през XVIII век, най-вероятно едновременно със сградата на днешния музей.  В миналото барутчийницата е била разположена в самия център на град Ардино - някогашния Егридере. Служила е за барутен погреб и склад за муниции на турската войска до края на Балканската война.
Дълги години барутчийницата е била занемарена и оставена на произвола на съдбата. През 2013 г. в рамките на проекта "По Дяволския мост - към райските пътеки към Ардино" барутчийницата  изцяло е реставрирана, консервирана и отворена за посетители. Експозицията включва стари пушки, саби, ками и други оръжия от османския период. "Възнамеряваме да я обогатим. Идеята е да представим барутчийницата в автентичния й вид,  но  предстои още много работа по нея. В близко бъдеще е възможно и да предложим и някои атракциони", обяснява  уредникът Танер  Чобанов. До Балканската война барутчийницата е ползвана от турската войска, след това от Българската армия също като погреб и склад за муниции. "Като цяло там, където е имало турски гарнизон, са съществували подобни барутчийници. Описание обаче на  ардинската не е открито в художествената литература или в местни предания", допълва уредникът.
В историческите справки се споменава, че  барутчийници са се наричали местата, където се е произвеждал или съхранявал барутът в пределите на Османската империя. Първите  барутчийници
са изградени
по времето
на Султан Баязид II
Те се превръщат в едно от най-важните съоръжения в пределите на империята.
"Една от революционните идеи на османците е изграждането на множество по-големи и по-малки барутчийници в пределите на империя, вместо да съсредоточат цялото производство на едно място. Първоначално производството на барут е в малки количества, главно за нуждите на местната артилерия (топове), но след като армията, главно еничарите и спахиите, били въоръжени с огнестрелно оръжие, възниква необходимостта от създаването на по-мащабни съоръжения за производството на барут, а и за тяхното съхранение", припомня Чобанов. Според специалистите идеята за множеството барутчийници е продиктувано от възможността при възникване на размирици, въстания или бунтове, единиците, разположени на съответната територия, да се противопоставят самостоятелно, бързо и ефективно. В началото при производството на барут в Османската империя имало специално подразделение, наричано Cebeci Ocag с отговорник Serbaruti (Barutcubas). То отговаряло за производството, съхранението и доставянето на барута. Войниците в самото подразделение били наричани Cebeciler. Впоследствие, след масовото навлизане на огнестрелното оръжие, е създаден нов корпус от еничари наричани Yeniceri Ocag",  отговарящи за барутчийниците. Баручийницата в Ардино е една от тях.
С премахването или така да се каже с разформирането на корпуса на еничарите барутчийниците престават да съществуват или  се реформират и преобразуват. В по-големите градове като Истанбул, Измир, Бор, Галиполи, Багдад, Белград, Будапеща, Халеб, Кайро, Солун, Тимишоара са изградени големи барутчийници, наричани Baruthane-i amire, а освен тях са построени и множество по-малки барутчийници на територията на цялата империя.
Сградата на барутчийницата в Ардино се намира в близост до сградата на музея, която също е паметник на културата и
представлява изящна каменна постройка
от последната четвърт на XIX век. Заедно двете образуват комплекс и са  образец за естетиката на служебно-административните сгради, запазени на територията на страната от Османската епоха.
Преди години в музея в Ардино бе открита  уникална изложба на старинни катинари. Представени са над 250 съоръжения за заключване, брави и ключове от XVIII до началото на ХХ век от Европа, Русия, Индия, Персия, Китай, Тибет. Подобна експозиция може да се види в няколко музея по света. "Изложбата с катинари, която представихме миналата година в изложбената зала на музея, постигна голям успех, като цяло колекцията е уникална, подобна експозиция може да се види само в няколко музея по света", коментира уредникът ТанерЧобанов и уточнява, че колекцията е частна, събирана е повече от 12 години, а  неин собственик е  Евгени Смирнов, който от няколко години живее в Ардино.
Общинското ръководство на града има намерение  да продължи с обновяване и модернизиране на музея. Една от идеите е на втория етаж да се  направи и музей на тютюна
Историческият музей в Ардино е открит през 2007 г. Помещава се в сграда, архитектурен паметник на културата, построена в края на XVIII и началото на XIX век. До 1912 година в нея се е помещавал щабът на турския гарнизон. Впоследствие отново се използва, но този път като щаб на български гарнизон. През годините сградата на музея сменя няколко пъти своето предназначение. През 1962 г. се използва като Помощно училище, по-късно и като пансион на гимназията в Ардино.
В музея е показано богатото разнообразие от носии, домашни тъкани и плетива, характерни за Ардинския  край. Представен е също домашният бит на ардинци такъв, какъвто е бил в края на XIX и началото  на XX в. Поставено е началото за  оформяне и на Зала "Археология". В сградата на музея се помещава и Посетителският информационен център, който предлага екскурзоводски услуги, информация за обектите в района, местата за настаняване и хранене, също за любителите на велотуризма -  колела под наем.
   Ирина Ангелова


Какво четем:

🔴 Деца посрещнаха с хляб и сол лекарка-спасителка

🔴 Гледаме дракон от времето на траките срещу 6 лв.

🔴 Безплатни зъби за пенсионерите от догодина

Източник: Стандарт



Коментари



горе