Априлското въстание: Най-висшата проява на националния дух
Априлското въстание от 1876 г. е най-висшата изява на българското националноосвободително движение. То избухва поради две причини. Първата от тях е геополитическа и е свързана с факта, че западните държави са доволни от ситуацията в разпадащата се Османска империя и положението, което са си извоювали с режима на капитулациите.
Всичко това означава, че българите и българският национален въпрос, като част от Източния въпрос, могат да чакат и десетилетия. Това е много опасно за българите и те показват позицията си с Априлското въстание. На второ място бунтът на българите е най-висшата проява на националния дух, защото избухва като плод на нова стратегия на освободителното движение.
Достига се до идеята, че въстанието трябва да бъде подготвено вътре в страната, да бъде повсеместно и да покаже, че българите искат да бъдат свободни.
Това въстание не е бунт срещу тежкото икономическо положение. Напротив - то избухва там, където са най-развитите региони. Главните огнища са в Горнотракийската низина и в Средногорието - Копривщица, където гръмва първата пушка на 20 април, Панагюрище - центъра на Привременното правителство, Перущица, Батак и Брацигово. Въстанието избухва във Велико Търново, Дряново, Сливен.
Никой от идеолозите на Априлската епопея не си е представял, че с черешовите топчета и с каймаклиите пушки могат да победят редовната армия на Османската империя. Така и става. И въпреки всичките опити на империята да покаже, че това е някакъв местен бунт, не става така. Огромната жестокост, с която е потушено въстанието, става достояние на европейската общественост.
Това довежда до Цариградската конференция на Великите сили и по-късно до Руско-турската освободителна война.
Какво четем:
🔴 Контеса ни дари реликвите на Панайот Хитов🔴 5 факта за последните български владетели Константин и Фружин (видео)
🔴 Българите живеят малко по-европейски
Източник: Марица