Петропавловският манастир край Лясковец има забележителна история

Петропавловският манастир представлява комплекс от съборен храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, два параклиса – „Покров Богородичен“ и „Света Троица“, кула-камбанария, жилищни и стопански сгради.

В една от стаите на семинарията се намира параклисът „Покров Богородичен“, а в основите на кулата-камбанария е намерен езически олтар, служил на римския гарнизон.

Манастирът е изграден през 12 век . Легендата разказва, че мястото било владение на братята Асен и Петър. При обявяването на въстанието за освобождаване на България от византийско владичество през 1185 г., те дали обет, че ако въстанието е успешно, ще изградят манастир.

През вековете той е бил разграбван и опожаряван няколко пъти, след което е бил съграждан наново, с помощта на родолюбиви българи.

Едно от възстановяванията му е било през 1662 г. В този период Търновската епархия е била под властта на гръцката Цариградска патриаршия. Затова гръцки владика изгонва българските монаси и настанява там гръцки игумен и монаси. Те са прогонени от светата обител чак през 1870 г, когато се провъзгласява самостоятелната Българска църква.

Исторически източници потвърждават, че манастирът е тясно свързан със събития от национално-освободителните борби на българския народ от османско робство.

През 1700 г. вдовицата Мара и синът й Стоян подготвили в манастира въстание срещу Османската империя заедно с известния влашки воевода Мирчо. Помогнал им игуменът на манастира Софроний. Въстанието днес е известно като Мариното въстание.

В 1856 г. Капитан Дядо Никола Филиповски повежда от манастира тринадесет четници към Габровския балкан. А на 15 юни 1862 г. хаджи Ставрий организира там буна със седемдесет души.

След тези събития манастирът запустява за няколко години поради факта, че игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф са заточени в Диарбекир, а монасите – затворени.

Манастирът често е давал убежище на апостолите на Великотърновския революционен окръг: отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро, Христо Иванов-Големия.

През април 1869 г. Васил Левски тайно пристига в Лясковския манастир и основава в Лясковец революционен комитет, а през 1872 преминава отново с Ангел Кънчев.

Днес манастирът е спокойно и красиво място, което приканва туристите да отморят сред цветната му градина. Зад него се намира специално построена сцена, където всяка година с провеждат събори, вият се български хора и звуците на гайди изпълват въздуха. От 6 до 8 май там се провежда известният национален събор на овцевъдите.

От скалите, на които е изградена обителта пък, се разкрива разкошна панорамна гледка към Лясковец, Горна Оряховица и околните селища.

снимки: lyaskovetz.net, Facebook, bulgarian-mountains.com