Петър Дънов или Михаил Иванов - кой е по-голям всемирен учител?


Има ли професия "светец"

Кой е пък този Михаил Иванов? В България това име е почти неизвестно. Знаят го само в тесните среди на Бялото братство, където хич не обичат да говорят за него. Българските бели братя дори се наричат “дъновисти” по името на своя учител Петър Дънов с духовно име Беинса Дуно, чийто авторитет не подлежи на въпрос. За тях Михаил е един от учениците му, при това от най-неврзачните, който обаче има редкия шанс да бъде изпратен от Петър Дънов във Франция...

Да, но в цял свят е обратното. Всемирното Бяло братство има свои центрове в над 40 страни и там Петър Дънов е известен само сред братята и сестрите, които се интересуват. Великият учител за тях е Михаил Иванов, или както сам той се нарича - Омраам Майкъл Аъйвънхоф.

И така, кой е всъщност Михаил Иванов? Роден на забележителна дата - 31 декември 1900 г,, той е с цели 36 години по-млад от Петър Дънов - съдбовно преимущество, което той ще използва в бъдеще, за да се обяви за пророк от ново поколение. Изплаква по първи петли преждевременно, в осмия месец, в едно малко македонско селце Сърбци, което още не е освободено от османско иго.

Животът му занапред, чак до хоризонта, изглежда безнадежден. Македонски бунтове, войни, които изгарят селото, смърт на сестричката му, смърт на баща му, мизерия, чести болести, при които сам е на ръба на смъртта... Криза след криза. А тежкото детство може да създаде една голяма личност или един голям психопат, понякога и двете.

Приживе баща му, който търси работа като миньор и дървар, мести семейството си във Варна. По това време Петър Дънов, за когото тогава само се говори, че е проповедник и ясновидец, е интерниран там от властите и тъкмо се е настанил да живее в една таванска стая на култовия хотел “Лондон”. Години по-късно Михаил си спомня как за пръв път вижда Дънов стремително да крачи към него по улицата.

Дънов го отминава, а след него се носи вихър... “Това трябва да е той!”, си казва момчето и скоро отива в хотела, където успява да влезе при Учителя. Понякога двамата дискутират насаме откъси от Библията. Веднъж Михаил задава заветния въпрос, който най-много го вълнува: -Как да стана ясновидец? -С любов! - загадъчно отговаря Дънов. - Ще станеш по-голям ясновидец, ако работиш, както аз ти казвам.

Мечтата да стане светец се заражда в него още като дете. Тази амбициозна, доста оригинална “кариера” той успява да реализира с неистова последователност. В мемоарите си пише, че има провидения много преди да срещне Петър Дънов. В смисъл - дарбата му е дадена директно от горе.

Димитър Калев от братството във Варна описва няколко смайващи случки: Като ученик в началното училище Михаил толкова се впечатлява от Библията, че научава “Битие” наизуст. Най-много му харесва житието на свети Атанасий. Прехласва се пред чудесата на Исус, който изцелява болния от бесове например. Интересно, в чия роля Михаил се е виждал по-добре - на Исус или на онзи с бесовете?

Когато става на 9, му попадат “Притчи Соломонови”: “Нещо се случи с мен - пише Михаил по-късно, - сълзи, ридания. Исках да стана светец, пророк. Това беше истинска трансформация. Плаках три дни и три нощи, молех Бога за прошка.” Той намира по библиотеки и от познати книжки на модерните по онова време Блаватска, Щайнер, текстове за Буда, попада на брошури и от Петър Дънов. Започва да гледа на ръка.

Увлича се по алхимия и дори си прави лаборатория в конюшнята. В училище изглежда странен, получава ниски оценки и по собственото му признание е "мързеливецът на класа". Но да си мързелив, не винаги означава, че бездействаш. Поне при Михаил е така.

На 16 години той вече се чувства “готов за пришествието на духа”, както пише за него в един окултен руски сайт. Ето как става “озарението” на Михаил Иванов: Един ден, по изгрев слънце, той седи и съзерцава морето. Започва да медитира. Изведнъж го облива необикновена светлина.

Вижда, че го заобикалят приказни “небесни същества”. Светлината го обзема все повече и той изпада в екстаз от това пълно усещане за красота. Тогава съзира нещо лъчезарно, което по-късно се затруднява да опише с думи: “Видях красиво същество с преливащи цветове...” Постепенно осъзнава, че му се е явил сам Бог!

Но като във всеки добър сценарий Бог го изправя пред избора на доброто и злото. Михаил се разболява тежко от коремен тиф. В треската си той вижда към него да се приближава огромно черно създание с жестоки очи. То го привлича, иска да го завладее...

Точно в този миг нахлува друг образ в бели дрехи, целите в искри. Той се вторачва в момчето с много любов. И то му се отдава: “Красотата ме завладя!” Но както ще видим, това не е окончателният хепиенд в битката на доброто и злото за душата на Михаил Иванов.

“Учителят често ме канеше на разговор”, пише в мемоарите си той. “Когато влизах при него, ме очароваше чуден аромат, който не можеше да се сравни с никой друг. Едно ухание, не на цветя, нито на плодове, нито на нещо друго, изпълваше стаята. Това сигурно беше аромата на неговото сърце, на неговата душа... Вероятно моята душа го долавяше в астрален план.”

На ученика Михаил могат да се оспорват много неща, но не и красноречието. Впрочем мнозина после го окачествяват като голям актьор. Но нима това е нещо лошо? Напротив, то е задължително. Съвременният термин е “харизма на лидера”.

Тогава Михаил е само на 17. От този миг той започва неотлъчно да следва Учителя и внимателно да наблюдава всеки детайл. Оказва се, че го е наблюдавал много добре, макар че винаги е стоял най-отзад, прав до входната врата. Толкова добре, че след това го обявяват за перфектния имитатор на Учителя.

На събора на Бялото братство във Велико Търново през 1922 г. Михаил и неговият побратим Кръстьо Христов се скарват заради една сестра - Олга Славчева, в която са влюбени и двамата. Според разказа на сестра Анина Бертоли Олга отблъсва Михаил. Тогава той я проклина и тя пада парализирана на леглото. Но Учителя, който прозира всичко отдалеч, веднага изпраща един брат да я свести. После се кара на ученика си: “Михаиле, ще те бия! Много ще те бия!”

Сестра Мария Тодорова си спомня много добре тези паметни събори в Търново. Михаил Иванов и Кръстю Христов отиват по-рано на мястото и се представят като “преродените Кирил и Методий”. Да се чудиш или да плачеш? - удивлява се Мария. - Та пристигат тези двамата хубавци и започват да се показват пред околните като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка с Невидимия свят.

Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителя дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителя упреква възрастните приятели. Обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят.

И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги, и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци “братя Кирил и Методий” започнаха да “кръщават” членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството.

Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин “светец”, както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да видиш един брат Иларионов да отива да сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа.

И смешно, и тъжно, и трагично. Смешното бе да видиш каква поза заемаха двамата светци и онези новоизлюпените светии, които бяха удостоени с тези звания, как стояха и гледаха своите благодетели с благоговение..."

Според друга версия на събитията, предадена от фенове на Михаил, Петър Дънов порицава публично двамата, но Михаил се покайва. Отдава се на пълен пост и медитация и после се връща при него: -Учителю, пречистете ме! Откъснете всичко лошо в мен. Искам да приличам на вас!

Петър Дънов остава доволен от тези думи. По-късно го кара да запише висше образование в Софийския университет. Така Михаил Иванов завършва философия, психология и педагогика, после става учител и дори директор на колеж. Учи френски.

През 1937 г. Петър Дънов изпраща Михаил Иванов в Париж, за да разпространява Учението по света. На чужда почва младият мъж проявява забележителна адаптивност. Успява да омае първо един кръг жени, а после все повече и повече французи, които толкова му вярват, че дават огромни дарения, понякога цялото си имущество, на Всемирното бяло братство.

Новото НПО сериозно забогатява - купува десетки декари в предградието Севр с прекрасна панорама към Париж и в Бонфен край Лазурния бряг. Центърът в Севр се нарича “Изгрева”, точно както в София при Петър Дънов.

Михаил Иванов въвежда “десятък” - редовен членски внос и желязна дисциплина. И най-важното - започва да изнася окултни беседи, някои записани на аудио, а други в по-късните времена на видео, които проникват в стотици и стотици хора. На края на 86-годишния му живот лекциите са повече от 5000, а книгите му над 80 тома, преведени на 37 езика. Общо изданията за него в света са над 1000.

Когато иска да си дойде в България, Петър Дънов не му разрешава, защото Втората световна война и фашизмът могат да попречат и дори да погубят каузата на Учението - да се разпространи Божието слово по целия свят. Михаил остава във Франция, но е арестуван и хвърлен за 4 години в затвора Сен Клу. За какво точно, до ден днешен остава неясно.

Според някои - заради връзки с Гестапо. Според други - за педофилия и блудство. Михаил Иванов навлиза в най-тежкия период на живота си. Докато медитира в килията, той изведнъж си спомня едно предсказание, което Учителя прави преди заминаването му за Франция - че след 26 години Черната ложа ще му прегради пътя и ще се опита да го спре.

-Ще го преодолеем! - отговаря Михаил на Учителя. С дързостта на младостта.

И предсказанието, и обещанието се сбъдват. Той наистина преодолява всичко. Успява да излезе от затвора предварително през 1960-а, само след около 2 години и дори да бъде реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс.

След като Петър Дънов напуска този свят в края на 1944 г;, пътят за Михаил Иванов да стане номер 1 е открит. Но репутацията му на бивш затворник, па макар и оправдан, пречи. През 1959 г. той решава да замине за Индия. Там престоява цяла година. Навсякъде носи със себе си снимката на Петър Дънов и го показва като своя Учител. Успява да се срещне с най-големите “ашрами” и “садху”, дори със самия махараджа Нимкароли Бабаджи.

По негови думи махараджата го приел в личните си покои, където не стъпва човек. Бабаджи го посветил за Учител и му дал магическото име Омраам. По-късно той обяснява това прозвище - то се състои от звука на йога “ом”, който “разгражда негативните вибрации и ги превръща в светлина”. А “Раам” е ни повече, ни по-малко бог Рама...

Грозното патенце се е превърнало във величествен лебед. Обикновеният брат Михаил - в Учителя на човечеството Омраам Майкъл Айвънхоф. Сега вече той може да тръгне по света. Както подобава на един от най-значимите признати философи и пророци. Поне равен, ако не и по-голям от неговия популярен съвременик Кришнамурти. Петър Дънов, когото той признава за свой Учител, остава в миналото.

Проблемът е, че в един момент Петър Дънов - Беинса Дуно, и Омраам Майкъл Айвънхоф започват да изглеждат като две капки вода. Истински двойници! Двамата толкова си приличат, че несведущите български журналисти, които днес охотно се захващат да пишат за Петър Дънов, често погрешно пускат снимка на Михаил Иванов.

Но неграмотността в този случай не е чак такъв порок - Михаил Иванов е виновен! Белите братя и сестри го ругаят здравата, че се опитва да копира Учителя, още докато Петър Дънов е жив. Някои го посещават във Франция и се връщат с разкази, от които ти настръхват косите. Някои от техните кошмарни спомени са предадени в историческия сборник "Изгревите", съставен от всеотдайния Вергилий Кръстев, други в сайтовете на привържениците на Бялото братство.

Сестра Виола Йорданова е от върволицата безумно влюбени в Михаил Иванов жени. Накрая тя заминава с разбито сърце за САЩ, само и само да е колкото се може по-далеч от него. Но спомените често я връщат към концертите в София, на които ходи като съвсем млада студентка. Там, а след това и на беседите на Учителя упорито я заглежда един мъж.

Той й се представя като Михаил Иванов, един от най-близките ученици на Дънов. Говори омагьосващо за различни духовни течения. Постепенно тя сляпо се увлича по него: "Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много пререждания... Неговата обич към мене е като към душа, определена от "съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно."

Но един ден Виола вижда, че Михаил ухажва друга сестра - Милка Аламанчева. Това й носи срив и плач. Тя отива при Учителя за съвет, но той й нарежда да не напуска Михаил. След време тя отива след любимия в Париж. Един ден при нея идва разплакана сестра Ярмила, бивша балерина, която сега преподава Паневритмия. “Ето какво Ярмила ми откри.

Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия, се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото, за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него, играейки Паневритмията.”

Възмутена до дъно и вероятно раздирана от ревност, Виола се връща в Севр, нахлува в стаята на Михаил и започва да му крещи, че не може да злоупотребява с Паневритмията по този начин. “Той ми зашлеви един шамар. Аз си отидох. Следващата неделя присъствах на неговата сказка. Скоро Михаил дойде при мен със самочувствието на голям учител. Но аз знаех как той умее да хваща чистите души в своите мрежи. Казах му:

- Ти можеш да бъдеш за мене каквото искаш, но никога мой Учител. Аз имам своя Учител, Петър Дънов! Моля Бога, моята душа никога да не те срещне повече.”  

Разгневен, Михаил си тръгна. “Бях вече свободна от него! Край на кармата! На беседата в неделя Михаил говори един час против мене пред всички. Те бяха готови да ме разкъсат.” 

За да не й се случи нещо лошо, Виола бяга още същия ден в Париж. Но историята с момичето от Паневритмията стига до френската преса и вдига огромен скандал. “След известно време се разчу между братята и сестрите, че Михаил е арестуван, съден и изпратен в затвора.” Скоро, през 1949 г;, Виола успява да замине завинаги за Америка.

“Във вестниците цяла година пишеха на първа страница за магьосника Михаил и за неморалните му действия”, спомня си друга сестра - Анина Бертоли. “Карали млади момичета да играят голи Паневритмия и между тях той избирал най-хубавата, за да я просвети още повече в леглото си.

Ярмила ми разказа, че полицията като узнала това, изпратили една агентка там.” Агентката е хубава и успява да се вмъкне в групата на най-посветените. Полицията прави клопка и ги хваща на местопрестъплението. По-късно от адвокатите на потърпевшите момичета Анина научава как Михаил е отървал затвора: “Истерични жени са плащали милиони, за да го изкарат невинен.” Очевидно съдебната система не е проблем само на България.

Друга известна сестра в Братството - Величка Няголова, пък разказва, че Михаил е убил Ярмила с магия: “Сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, отиде в болница и след два месеца си замина. И когато отидох да я посетя в болницата, тя ми каза, че това е атака от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи, се занимаваха с черни магии.

Чувала съм за него, че е извършвал духовни церемонии и бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. Той дори беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора. След това французите никога не са му дали френска националност.

Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше. Но най-страшното е, че там във Франция неговите последователи му викат “Учителю”, а за учителя Петър Дънов викат “Господин Петър Дънов”.

Според много от тези спомени Учителя изобщо не е изпратил Михаил във Франция като свой любим ученик, а го е изгонил, защото е правел нередни неща. Сестра Елена Андреева разказва на сестра Анина следното: “Учителя направо го изпъдил от България, понеже той е ухажвал младите сестри, гледал им е на ръце, галил им ръцете, прегръщал ги, после им правил хороскопи и им ги разяснявал на леглото в неговата стая. Учителя затова му бе казал пред всички: “Идете във Франция и Англия да вършите тия работи! Тук не може!”.

В някои от тези спомени се задава и въпросът дали изобщо Михаил е бил посветен в Индия, дали наистина се е срещнал там с висшите Учители и махараджи или си е измислил всичко? Сестра Анина с изненада прочела една книга за Михаил, в която се твърди, че имало таен манастир в Тибет, където е направено предсказание, че по времето на Кали Юга (Според санкскритския епос и последващи окултни учения това е "Тъмната епоха", управлявана от демона Кали, в която покварата се разраства до краен предел. - бел. авт.) на земята ще слезе един велик Дух, който щял да спаси човечеството от безбожието.

Той щял се роди в странство и да стане миров Учител. След това щяла да започне нова светла епоха.... Демек този Дух се въплътил в тялото на Михаил Иванов.

Но един брат Феликс, българин, който живее в Лос Анжелис, се заел да провери индийската работа. Той бил в контакт с йогите и им написал писмо. Те му отговорили, че никога не са виждали такъв човек.

Михаил не само лъже, но е и плагиат, твърди сестра Анина: “От Учителя всичко взе и го предава от свое име. Не само от Учителя, но от всички други окултни школи е взел. И от Розенкройцерите, и от антропософите. ..Една преводачка на Рудолф Щайнер ми се оплака: “Взел цели беседи от Щайнер и ги представя като свои!”

Свидетелството на брат Методи Константинов хвърля допълнително светлина върху тази заплетена история: “Един ден пристигна една книга на Михаил, където е написан предговор от някой си Маха Чохан. Тогава Михаил заяви, че Маха Чохан държи печата на Агарта и че му дал паспорт да ходи по целия свят. (Агарта или Шамбала е фантастично място в Хималаите, което не се знае къде е точно, обитавано от свръххора - Учителите на света. - бел. авт.)

Този Маха Чохан е бил в Тибет като пълномощен министър на Белгия. Събира там материали, слага си друго име, заминава за САЩ и си създава свое общество.

Впоследствие се скарват с Михаил за жени. Именно той е причина да влезе Михаил в затвора за четири години. За да изличи всичко от себе си, Михаил отиде в Индия, пусна си брада и се върна във Франция като Учител.”

Но какво е отношението на самия Петър Дънов към Михаил Иванов? Според сестра Мария Тодорова Михаил е самозванец и мошеник. Тя разказва няколко случая, когато Петър Дънов получава книги на Михаил от Париж.

-Махнете този боклук от тук! - извикал Дънов. Той хвърлил книгите на земята и в огъня на печката си. “Няколко години след като си замина Учителят, онзи хубавец Михаил се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. И за по-голяма правдоподобност се дегизира и прие образа на Учителя, когото ние познавахме. Изпрати ни снимки в профил, анфас - така, както се снимат артистите след някоя премиера.

А за обяснение беше написал, че той медитирал всеки ден по три часа върху образа на Учителя и е придобил неговите черти и образ. На това се хванаха много лековерци. За нас Михаил, който изкористява словото на Учителя, е служител на Черната ложа. В Индия той е посветен тъкмо от Черната ложа.”

Но феновете на Михаил Иванов в България днес изобщо не се интересуват от причините за влизането му в затвора. Издателката на книгите му на български Калина Стойчева твърди, че има доказателства за посвещението на нейния Учител в Индия.

-Има снимки от ходенето му в Индия и Япония. С него е имало още няколко човека. Единият на снимката се казва Дешимару - японец, а другият Мадраси Баба в Ню Делхи.

-Михаил има ли жена, деца? -Не. Той е имал многократни предложения за брак от франузойки и винаги е отказвал. Никога не се е женил.

Повечето братя и сестри, които посещават Омраам Майкъл Айвънхоф в именията на Братството във Франция, не могат да скрият удивлението си. Сестра Петранка Иванова разказва как всички се събират за обяд. Михаил я слага да седне до него като особена привилегия. Всъщност всеки има право да седне до него веднъж. А следващия път - след като всички други се изредят.

Обядът е в абсолютна тишина. Никой не продумва. Михаил се навежда и прошепва на Петранка: “Ти виждаш ли всичко туй? Той, горкият Петър Дънов, не можа да научи хората си да мълчат, когато се хранят. А виждаш ли истинският Учител какво прави?”

Сестра Величка Няголова, която не понася Михаил, също е смаяна от онова, което виждат очите й във Франция: “Те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен, да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго. Той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил посвещение Омраам не знам какъв си Михаил Иванов.

Всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си приписвали имотите и средствата на него.

Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли - една от неговите последователки му приписала целия си имот и къща, а когато по-късно закъсала и го помолила да й върне имота, той никога не го направил.

Те имат едно издателство “Просвета”, много богато. Годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка окултна книжарница в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в центъра Помпиду. А от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга.”


Какво четем:

🔴 Кой предаде Априлското въстание

🔴 Кръстовище в Чикаго ще носи името на Алеко Константинов

🔴 "Мистерията на българските гласове" в Чикаго

Източник: 24 часа



Коментари



горе