Великите композитори: Любомир Пипков



Любомир Пипков е роден в Ловеч на 6 септември 1904 година. Син е на големия български композитор Панайот Пипков, чиято професия споделя. Дядо му Христо Пипков също е бил музикант, макар и не така популярен като сина и внука си.
Любомир Пипков започва да се занимава с музика около 14-годишна възраст. През 1919 година постъпва в Музикалното училище в София. Малко известен, но много любопитен факт е, че именно Любомир Пипков е автор на първия химн на ПФК Левски София. През 1926 година се мести в Париж, където продължава музикалното си обучение във френско музикално училище.
Приключва окончателно своето образование с отличен успех през 1932 година. В годините, в които учи, той вече твори активно и създава не едно и две произведения. Именно в този период се появяват „Клавирно трио", „Соната за цигулка и пиано", „Конници", „Първи квартет" и други.
Веднага след завършването си се връща в България. В следващите години става член, а в последствие и секретар на дружество „Съвременна музика". Едно от най-известните му произведения от тридесетте години на XX век е „Янините девет братя" – опера, обрисуваща участта на българите по времето на турското робство.
Подобно на други творци и интелектуалци от неговата епоха, като например Смирненски и Вапцаров, Любомир Пипков също споделя социалистическата идея. Сред неговите произведения има такива, които са посветени на героизма и съдбата на ляво ориентирани бунтовници и партизани.
След идването на комунизма в България, това му помага да заеме едни от най-високите длъжности в страната по отношение на музикалното изкуство. За разлика от много други леви дейци, които в този период са поставени на високоотговорни държавни постове, независимо от липсата на каквито и да било морални и професионални качества, при Любомир Пипков има рядко съвпадение на убежденията и огромен талант. Това се оказва доста добро стечение за българското музикално изкуство.
Веднага след 9 септември е направен директор на Софийската опера, а от 1948 година, когато освобождава този пост, учредява списание „Музика" и става професор в ДМА. Там той има възможност да преподава уменията и разбиранията си на младите български студенти и да обучи следващото поколение родни композитори.
Периодът след Втората световна война навярно може да бъда окачествен като най- сполучливия в цялото творчество на Любомир Пипков. Именно тогава са написани едни от най-известните му произведения като „Шумете дебри и балкани", „Химн на 9 септември", няколко симфонии, струнни квартети, операта „Антигона 43" и много други. Изнася концерти в много източноевропейски държави.
Сред композиторите от своята генерация, неговото име се отличава особено редом с това на Панчо Владигеров. В жанрово отношение, творбите на Любомир Пипков се доста многообразни. Сред тях има музикално-сценични, за симфоничен, камерен и струнен оркестри, филмова и хорова музики и много други.
Освен че като музикален творец е многостранно развит, Любомир Пипков проявява инициативност и талант в много други области. Рисувал е, бил е обществено ангажиран, както и много добър педагог. По тези теми изследователите не са обърнали много внимание до момента, но би трябвало рано или късно и това да се случи. Дейността му не остава невъзнаградена. Той е трикратен носител на Димитровска награда, „Народен артист" и „Герой на социалистическия труд".
Появил се на бял свят на светъл за България празник - 6 септември, Любомир Пипков го напуска на велика за света дата – 9 май. През 1974 година, малко преди да навърши 70 години, големият български композитор приключва земния си път в столицата София. Той е патрон на Националното музикално училище. Освен това името му носи и учредена награда, която се присъжда в негова памет.
На 10 юни 2014 година, с концерт на Младежката филхармония в Зала 6 на НДК, бяха отбелязани 110 години от рождението на великия български композитор в рамките на „Софийски музикални седмици".


Какво четем:

🔴 Поповото езеро в Пирин

🔴 Легендата за Розовата долина

🔴 Събирайте "сувенири" от живота

Източник: spisanie



Коментари



горе