Самуилова крепост - място, което всеки българин трябва да посети (Снимки и ВИДЕО)

Самуилова крепост се намира в клисурата край село Ключ, образувана от приближените склонове на планините Беласица и Огражден. Забележителният комплекс е разположен на 16 км западно от град Петрич и е само на 4 км от границата на България с Македония.

Самуилова крепост е построена в годините 1009-1013 за защита на Охрид. Поради тази причина укреплението има всички елементи и белези, които са характерни за отбранителните пунктове, издигнати по времето на Първата българска държава.

През 997-1014 г., когато България е управлявана от цар Самуил на това място била построена отбранителна система. Тъй като Самуиловата крепост била разположена на стратегическо място, тя се използвала като основна база на главнокомандващия цар Самуил във войната на България с Византия.

През 1014 г. българската армия била разбита от византийските войски на император Василий II. В плен били взети 14 000 български воини. По заповед на императора те били ослепени, като на всеки сто души се оставял един едноок, който да води останалите към дома. Според легендата цар Самуил не издържал гледката на осакатените си войници и починал, а Василий II си спечелил зловещото прозвище Българоубиец.

Самуилова крепост представлява национален парк-музей, който влючва едноименния археологически обект. Още преди да достигнат входа за самата крепост, туристите могат да се полюбуват на красотата и спокойствието на зеления бряг на река Струмешница – прекрасно място за кратък пикник. Дебелата сянка, хвърляна от величествените дървета, и студените пръски от водите на реката носят облекчение за пътниците в жарките летни дни. Интересен факт е, че корите на дърветата са обсипани с лишеи – това обикновено се наблюдава на места, където въздухът е много чист.

Националният парк-музей „Самуилова крепост” до р.Струмешница; фото: https://www.facebook.com/DianaIvanovaPhotography

В крепостта в отлично състояние са се запазили 13 землянки, сред които и знаменитата „Голяма землянка“. Съхранени са и руините на наблюдателната кула на Самуиловата крепост. Над тях е разположена панорамна площадка с мемориал и експозиционна зала, в която може да се разгледа уникална изложба от мозайки.

На хълма на десния бряг на река Струмешница, на който са запазени историческите останки на крепостта днес се издига монумент на цар Самуил. Величествената бронзова фигура на владетеля е изработена от скулптора Борис Гондов. Паметникът се извисява в най-ниската част на местността и символизира разгрома на българската войска, което и разкриват барелефите на ослепените самуилови воини. В най-високата част на хълма се извисяват четири бетонни стълба, символизиращи непобедимостта, непреклонността и вярата на българския народ в бъдещето.

Непосредствено зад бронзовата статуя на цар Самуил се намира входът към музея на комплекса. В помещенията има експозиция на древни монети и оръжия, запазени в отлично състояние. В центъра на музея е разположен подробен макет на Самуиловата крепост, който показва как точно е изглеждало цялото защитно укрепление преди хилядолетия.

Древната крепост е включена в списъка със 100 национални туристически обекта в България през 2003 г. Още през 1965 г. обаче националният парк-музей „Самуилова крепост“ е обявен за архитектурен паметник на античната и средновековната култура с национално значение. Днес това е една от най-известните и посещаеми забележителности в Югозападна България.Към Самуилова крепост голям интерес проявяват не само българи, но и македонци и руснаци. През 2014 г. е спечелен голям еропейски проект и в крепостта е направена основна реставрация, след която туристите могат да се наслаждават на пълния блясък на крепостния вал, наблюдателната кула, землянките, музея и площадките за стрелба с лък.Паметникът на цар Самуил и целият комплекс „Самуилова крепост“ са впечатляващи и много добре поддържани. Паркът-музей е място за отмора и размисъл, което всеки българин трябва да посети поне веднъж в живота си. Разходката из руините на крепостта ще ви накара да почуствате духа на отминалото време и ще възкреси спомена за една от най-големите загуби на българския народ, която вместо да го пречупи успява още повече да кали духа му.