Спомени от старите тетрадки


Някога, преди толкова време, живеех в центъра на София:) Тогава това беше прекрасното място - нямаше паркинги, но нямаше и коли. Трамваят минаваше почти през хола и стаята ни, но ние бяхме свикнали:)  Някога играехме на дама на локалното платно на Мария Луиза. Всяка стара кооперация имаше задно дворче - мъничък независим свят с красиви розови храсти, беседка и бръшлян, израсал  по  тухлената стена на съседното здание. Там можеше да влезнеш само, ако минеш през партерния етаж на кооперацията или ако прескочиш зиданата ограда (предпочитано:) Нещо като тайната градина от книжката на Франсис Бърнет. Тези места се обитаваха от деца, които играеха, криеха се, смееха се и случайно тъпчеха в лехите, а някоя загрижена съседка се подаваше на балкона и почваше да им се кара. Някога вместо Тойота, карах колело Балканче и обикалях с тайфата из малките павирани улички на квартала. Любимо занимание  на връщане от училище беше ходенето до близкия шоколадов цех. Ако се покатериш на решетката на прозореца и поседиш достатъчно дълго, вперил  жален и влажен кучешки поглед в поточната линия, някоя лелка се смиляваше и ти подхвърляше шоколадче:) Някога вместо Lindt имаше марципан и домашният шоколад на мама:)

Някога ходехме на море по 2-3 седмици. То е логично, като се има предвид, че колата ни беше Москвич и пътувахме до морето по 10 часа:) За по кратко от 14 дни, просто не си е заслужавало да биеш пътя:)

Портокалите се продаваха по Коледа и трябваше да минеш през изпитанието на двучасова опашка, за да докажеш, че си достоен да притежаваш 5 кг:) ХАЛИ-те бяха единственият "хипермаркет" и мама редовно ме пращаше до там да купя хляб и мляко.

Най- досадно беше да се разделиш с децата и да се качиш до горе да занесеш покупките. С брат ми имахме разработена система за това. Звъниш на домофона три пъти след което претичваш до двора, а другият ти пуска мрежа, вързана на конец през балкона. Не особено интелигентно, ако не сложиш поне 5 ката връв, които да издържат тежестта....на няколко пъти забърквахме попара на плочките:)
 Халвата се продаваше в метална кутия и в една такава, аз все още отглеждам копчета и други шивашки пособия:)  


Същата тази халва ни я мажеха разтопена върху филийка с масло в детската градина:) 


Всички бяхме облечени в престилки и три четвърти чорапки:) Ако си много послушен се сдобиваш с червена точка, залепена с ....Кале върху престилката:)))))

Под нашия блок беше районният съвет. Хората си бяха направили кафе... точно под нашия балкон... От друга страна мама беше купила 3 щайги домати, предвидени за консервиране:) Мммм, знаете ли колко от тях оцеляха:))) После беше малко кофти, защото една наклепана с домати лелка дойде да тропа на вратата много изнервено:) И един друг чичко идва. Ама той за друго де. Бил се намокрил. Някаква водна бомбичка паднала върху него. Ми сега пък да е гледал в небето, като върви! !Кой му е виновен!:) И как пък разбра, че сме точно ние, като брат ми беше залегнал и целеше народа, а аз се криех зад пердето в другата стая и му съобщавах дали е уцелил:)

На ъгъла срещу нас имаше сладкарница. Там можеше да си купиш боза и паста. Сега под "паста" се разбират тестени варива от италианско потекло, но тогава това бях най- обикновени петифури с евтино подобие на маслен крем.
Като изключим лелката - благотворителка от шоколадовия цех, другите ми срещи с шоколада бяха по Коледа илих под формата на марципан. И пак не става въпрос за онова нещо от смлени бадеми, което днес се подвизава под името "марципан". Говорим за някакво жалко подобие на шоколад, което дори и тогава не обичах особено. За сметка на това обожавах домашният шоколад. Вуйна го правеше най- вкусен! Освен това, тя правеше и сладко от портокалови корички и веднъж реших да ги смеся. Спомням си вкуса и до днес:)


Четете още:

🔴 Чавушоглу с тежки думи за отношенията с България! Ето какво каза турският външен министър

🔴 Пангасиус – най-мръсната риба на света

🔴 Картофени гнезда





Източник: luluto





Коментари

горе