В Каменари – селцето на еленския бут и манатарките, животът тече на бавни обороти


СЕЛОТО НА ЕЛЕНСКИЯ БУТ – ТАКА Е ИЗВЕСТНО МАЛКОТО ПЛАНИНСКО СЕЛЦЕ КАМЕНАРИ, КОЕТО СЕ НАМИРА НА ВЪРХА НА ПЛАНИНАТА и почти на границата с Южна България.

За човек, който стъпва за първи път в отдалеченото място, буквално се набива на очи фактът, че там под стрехите на всяка втора къща висят по два, три и дори четири еленски бута, за да съхнат на проветриво място.

Местните хора ревниво пазят рецептата, но пък когато стане дума за пазарлък, разкриват част от тайната на деликатеса, който продават за по около 25 лв. килограма.

Каменарци са категорични, че бутовете, които приготвят, са по-вкусни от италианското прошуто и от испанския хамон. Според тях най-подходящи за приготвянето на еленски бут са т. нар. „прасета годинаци“, от които стават яки и зрели мезета. Името на тези прасета пък идва от факта, че те се хранят цяла година с чиста коприва от Еленския балкан, както и със смески. Между 160 и 180 кг трябва да тежи едно такова прасе, от което се получава по около 18 – 20 кг изсушен бут. Другата тайна, за да се получи вкусният деликатес и месото да е крехко, е начинът, по който животното се коли. Това не бива да се прави от „пишман касапи“, нито пък животното да се стресира, като се гони дълго по двора, разправят местните жители. И уточняват, че това правило важи за всички видове месо – не само за свинското. След заколването идва „процедурата“ по отделянето на бута, което е тънка работа. Той се отделя заедно с тазовата кост и трябва да е гладък като яйце. Месото от бута не трябва да се наранява, като се пробожда, защото това го прави уязвимо за мухи и всякакви други насекоми. Кожата на сланината също не трябва да се наранява. После бутът се осолява още топъл, което става в специални дъбови качета, високи 1 метър и широки още толкова. Дъното се поръсва със сол, реди се сланината, покрива се с половин пръст сол и едва тогава се слагат бутовете. Горе-долу пропорцията е 28 г сол на килограм месо, изчисляват местните хора. Накрая със солта се затрупва цялото месо, което трябва да престои между 40 и 50 дни в този съд. След средата на февруари бутът се вади, като се измива със зелева чорба и после се слага на проветриво място да съхне.

ДРУГОТО ПРЕПИТАНИЕ ЗА МЕСТНИТЕ ХОРА Е БРАНЕТО НА ГЪБИ, РАЗКАЗВА КМЕТИЦАТА СТЕЛА МИХАЙЛОВА. Тя обаче уточнява, че сезонът на гъбите още не е дошъл. Някъде през май ще излязат първите манатарки, пачи крак и печурки, които ще се берат около месец-месец и половина. Килограм манатарки върви около 7 – 8 лв. в началото, но после цените падат. Хората ги продават или директно в общинския център Елена, или на прекупвачи, които идват директно в селото.

„Ако не са животните, гъбите, билките и гората – гладни ще умрем. В селото сме около 250 човека, но повечето нямат работа или са пенсионери. При жените безработицата е масова, а мъжете все се оправят някак си. Или ходят на работа към горското, или нещо друго, но за тях по има. Жените пък разчитат някой да ги повика за домакинска работа или градинарство“, обяснява 31-годишната управничка, която ръководи Каменари първи мандат. Явила се на изборите от гражданското движение „Зов за Елена“ и на балотажа победила срещу кандидата на БСП.

Според нея в селото има много млади семейства с деца, но проблемът е липсата на работа. Детската градина е пълна с около 15 малчугани, а по-големите ходят на училище или в Елена, или в село Беброво. Другият сериозен проблем е лошата инфраструктура. Впрочем до Каменари пътят е чудесен, но вътрешните улици в селото наистина са в ужасно състояние. Въпреки чистият въздух и красивата природа мястото много-много не се припознава като туристическа дестинация. Преди време в близката местност Мутафите имало нещо като ваканционно миниселище с около 4 – 5 къщи за гости, но от три години имотите пустеят. В селото обаче има едно белгийско семейство, което се опитва да развива туризма, разказва още кметицата. По думите й хората се разбират, задружни са и си помагат. Не се делят на роми и българи, нито на християни и мюсюлмани. Всеки уважава другия, отзивчивостта е характерна за жителите на селцето, в което животът тече на бавни обороти, а времето е спряло някъде около век назад.

Елена ЧАМУРКОВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ


Какво четем:

🔴 Ученик от Смолян дава нощни смени, от две години се труди

🔴 Момчета, върнали намерен портфейл, получиха награди от полицията

🔴 Почит - Паметник на Апостола у нас има близнак в Аржентина

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе