Михаил – пълният отличник на Аграрния университет



Възможно ли е млад и хубав мъж да бъде пълен отличник по време на цялото си следване в университета? Възможно ли е истински да се вълнува от устойчивостта на доматите към вируса на доматената мозайка? И да мечтае за научна работа, с която няма да забогатее?

Михаил Ангелов, който завършва магистратурата си тази есен в Аграрния университет в Пловдив, е живото доказателство, че отговорите на всички тези въпроси са „да“. Неотдавна 32-годишният младеж от София получи наградата на ректора на АУ проф. Димитър Греков за показани отлични постижения по време на следването си.

Михаил няма различна оценка от шестица. Постига го, като учи по 4-5 часа всеки ден. Човек трябва да подходи към образованието си като към работа на пълен работен ден, казва младият мъж.

Завършил е паралелка за лабораторен контрол на биологични и микробиологични производства в Техникума по полимерни технологии, сега Професионална гимназия по химични и микробиологични технологии „Проф. Пенчо Райков“ в София. Записал е да следва „Органични и химични технологии“, но успял да стигне до втори курс. Поработил 9 години – най-напред в звукозаписно студио, после във фирма за технологии и музика, където оглавява технологичния отдел. Занимавал се и с програмиране.

Напуснах и дойдох в Пловдив, защото реших да уча „Растителни биотехнологии“ в Аграрния университет. Михаил няма нищо общо със земеделието, нито пък някой от семейството му. „Не бях виждал много от културите. Веднъж учихме семена, а баба ми беше гледала кокошки на вилата и за едни семена бях убеден, че са просо. Оказаха се ечемик“, разказва Михаил.

Но той избрал Аграрния университет, защото само това учебно заведение предлага специалността „Растителни биотехнологии“. По тази материя го запалил преподавател в химическия техникум. „Растителните биотехнологии са много широко поле от голяма полза за селекционерите – от нови методи за подобряване качеството на продукцията до генномодифицираните организми. ГМО е неизбежно и то не по икономически причини, а защото на хората им е интересно – така сме устроени, да търсим нещо ново“, смята Михаил.

ГМО, според него, улеснява живота, и дава пример с инсулина – навремето се е произвеждал от обработени свински панкреаси, но се появили два проблема – ограничено количество на суровината, и несъвместимост с човешкия организъм.

Така се стига до ГМО бактерии, които синтезират инсулина на човешкото тяло. „ГМО е по-лесно и чисто производство. Възможно е теоретично да вреди на човешкото здраве, но това не е доказано. Просто хората се страхуват от генномодифицираните организми, поради това че не са запознати с тази технология и подхождат с неразбиране“, смята Михаил. Най-големият страх, според него, се поражда от трансгенните опити с прехвърляне на гени от животни върху растения.

Въпросът, според него, е да се работи отговорно, с минимални щети и с всички знания, които науката има до момента. И припомня, че в България по ГМО не се работи, тъй като е забранено. По света обаче, особено в Америка, има активна дейност в тази посока. Там, например, е направен експеримент, при който ген за студоустойчивост от сьомга и е прехвърлен в домат. Засега това е само на лабораторно ниво и такъв домат не се произвежда масово в САЩ.

Но пък е създаден домат с изключен ген – ензимите, които разграждат твърдите вещества като целулоза и заради които при узряване плодовете омекват. С изключването им доматът се съхранява твърд по-дълго време. Михаил се интересува и от селекция, подпомогната от маркери. „Например, искаме нов сорт с повишено или занижено съдържание на даден метаболит. Например занижаване на никотина при тютюна или пък увеличаване на пигмента в доматите.

Знае се кой ген обуславя този признак и с един лабораторен анализ може да се установи кое растение го носи“, разказва Михаил. Според него, масово не се прави разлика между ГМО и хибридизация. При хибридите става дума за нормална кръстоска по начина, по който тя се случва в природата чрез опрашването.

Ние взимаме материал от едно растение и го кръстосваме с друго. Например при картофите и доматите гените за устойчивост са взети от диви видове. Това е и основната разлика с ГМО, при което е допустим дори трансфер на гени между растения и животни. „При ГМО генът се изрязва с ензими, вкарва се в бактерия и тя го вмъква в растението, а то започва да произвежда продуктите, които този ген кодира“, обяснява Михаил Ангелов.

В момента, покрай магистратурата си, той работи по дипломна работа на тема „Устойчивост на домати към вируса на доматената мозайка„. Заниманията му се провеждат в Лабораторията по имунитет на растенията към Института по зеленчуковите култури „Марица“.

Доматената мозайка е икономически значимо заболяване, което поразява насажденията в оранжериите и може да се пренесе дори чрез дрехите на работниците. Листата се деформират, превръщат се в нишки, растежът е потиснат, добивите намаляват. Търся гени, които обуславят такава устойчивост, която да може да се включи в тези сортове домати, казва студентът.

В самия Аграрен университет в биореактори с хранителен разтвор се отглеждат биоагенти срещу неприятели за контрол на фитопатогените.

В друга лаборатория в Пловдив растителни клетки се отглеждат в биореактори за получаване на различни метаболити. Технологията е особено полезна например за застрашени билки, които могат да се отглеждат в биореактори, за да се извличат от тях полезните вещества и да не е застрашено от изчезване растението в природата.

Мечтата на Михаил е да се занимава с научна работа, макар да знае, че няма да забогатее от това. Заради следването си той е спрял да работи и се издържа от спестявания, стипендия и помощ от семейството. С научна работа – не, но с агрономия може да се печели доста добре, казва Михаил. „Ако кандидатствах сега, пак бих избрал Аграрния университет, заради много полезния набор от умения, които човек може да добие тук. Ако не познаваш агрономията на един вид, не можеш да работиш качествено с него в лабораторията.

Михаил е бил 9 месеца в Западнопомеранския технологичен университет в Полша по програма „Еразъм“. Работил е в лаборатория по молекулярна биология, тъкани култури и физиология на растенията. Михаил вече е изнасял няколко научни доклада на различни конференции, посветени на ДНК маркерите при домати и гени за устойчивост на доматите. Оттук нататък мисли за докторат, по възможност в чужбина.


Какво четем:

🔴 Уют и романтика в Лещен – къщите за гости, в които всеки миг е вълшебство

🔴 Дойран - забравената памет

🔴 Старият Пловдив е място за среща на история и мечти

Източник: Agronovinite



Коментари



горе