Веселин Маринов: 2 стотинки решиха съдбата ми


Отскоро има едно момиче, което е обсебило мислите ми, признава поп звездата

Той е абсолютна звезда, работохолик и любимец на българската публика. Веско Маринов е по германски дисциплиниран и организиран – той е и изпълнител, и мениджър, и организатор на сценичните си изяви… Всяка година прави по 80 концерта в 80 града на България. Миналия ноември изправи на крака 13 хиляди души на шоуто си в зала „Арена Армеец“, а днес – 26 април, стартира поредното му национално турне.

– Веско, насрочи срещата ни в 9 сутринта, нещо необичайно за хора от артистичния свят. Как почва и минава един твой ден?

– Много се радвам, че отново съм пред читателите на „Жълт Труд“. Едно от нещата, от които осъзнавам, че нямам нищо общо с моите колеги, е начинът ми на живот – смятам го дори за мой недостатък. Музикантите обикновено стават по обед и активният им живот започва тепърва. Моят ден започва съвсем различно – всяка сутрин ставам към 4 часа, в 5 излизам, независимо в кой край на света съм, и правя моя крос. Не мога да ти обясня какво удоволствие е това за мен. Пропускам го само ако съм много болен или ме боли кракът вследствие една операция на скъсан менискус. И ако пропусна сутрешния си крос, се чувствам некомфортно. Към 7 часа приключвам с него, оправям се и в 9 вече започвам обичайните си ангажименти – насрочени срещи, репетиции…

– А когато си на турне и концертът ти е приключил късно вечерта, пак ли ставаш толкова рано?

– Същото е! В една толкова трудна за живеене страна работата си я върша съвсем сам, организирам си концертите, търся си спонсорите. Не мога да осъществявам концертите си без тяхна помощ, защото от края на миналата година работя с мой оркестър, поддържам скъпа апаратура, пътувам с 3 камиона и един микробус и 17 човека екип. Отиваме например в малък град като Червен бряг, в който читалището дори не може да побере тази техника. Всичко това изисква аз отново да стана много рано и от 8 часа започват срещите ми с хората, които трябва да помогнат за осъществяването на концерта.

– След което музикантите обикновено отиват на кръчма, а ти?

– След концерта моите колеги отиват в някое заведение, а аз оставам да раздавам автографи, хората искат да се снимат с мен… Те са толкова развълнувани от концерта, че аз не мога да не остана с тях и да отделя нужното внимание.

– Веско, кой беше моментът, в който разбра, че си успял?

– Че съм фактор в българската поп музика, разбрах от 26-те ми направени през годините концерта в зала 1 на НДК – пролетни и коледни. Но върхът беше изявата ми в зала „Арена Армеец“ – тя не е много уютна като акустика, но когато се препълни, става добре.

– Имаше ли притеснения преди това?

– Огромно, публиката там е тройно повече, а разходите са петорно завишени – наем за зала, за допълнителни места, плащаш за линейки, пожарна. Специално за концерта бе изградена двуетажна сцена, 210 кв. м видеостена, да не говорим за рекламната кампания… Всяка сутрин ставах с мисълта: „Ами ако не я напълня, ами ако стане нещо с гласа ми, ами ако си счупя крака“ – все чисто човешки притеснения, че може и да няма възвръщаемост на средствата, които си вложил.

– А как вървят нещата ти в личен план?

– Какво да ти кажа, малко са хората от моя бранш, които могат да се похвалят, че животът им в личен план е прекрасен, и го приемам като съдба. Понякога си казвам, трябваше да бъда повече до жените си – имам предвид двата ми брака, да бях намалил ангажиментите… Но пък си давам сметка, че каквото и да бях направил, бих избрал музиката на първо място. Мисля си, че и жените ми е трябвало да проявяват повече разбиране към професията ми, да са ме подкрепяли, ако щеш да са пътували повече с мен. Истината е, че аз много съм ги обичал и много съм им дал. Изглежда раздялата ни е била неизбежна, но аз съм запазил само добри спомени от тях, особено от първата ми жена, с която имахме 20-годишен брак. Дори и от втория кратък брак пазя хубавите спомени. След него обаче станах по-предпазлив и уплашен. Имах няколко мимолетни връзки, които също се разпаднаха и много приятели ми казваха: „Абе, Веско, все едни такива ги намираш!“ Сега отскоро в живота ми има едно момиче, което е обсебило мислите ми, много я обичам и мисля, че животът ми занапред ще е с нея. Какво да ти кажа – в личен план съм приел живота си такъв, какъвто е.

– Веско, в много интервюта си разказвал как преди години идваш в София да кандидатстваш в консерваторията, без да познаваш града. Имаш обаче една съдбоносна случка с едни 2 стотинки.

– Да, тогава едни 2 стотинки преобърнаха съдбата ми. Като кандидат-студент бях открит от бъдещия ми преподавател по пеене Петър Димитров. Влязох случайно в стаята, в която той репетираше с други колеги, чу ме, хареса ме и ме прати на уроци по солфеж при уважаваната от мен Лили Ненкова, от която пазя много мили спомени. Още при първия урок тя бе наясно, че не ме бива много и ми каза: „Това, което виждам, не ме обнадеждава. Ако до утре не научиш тези солфежи – ще се разминеш с консерваторията“. И ми даде един огромен учебник „Начални солфежи“. Излязох със сълзи на очи, просто виждах края на тая моя авантюра. Сетих се, че единственият човек, когото познавам в София и имам телефонен номер, е на една моя колежка певица, Сашка, която живееше в Студентски град. Видях уличен телефон, но нямах 2 стотинки. Тогава случайно бръкнах в самия апарат и намерих забравена там монета. И защо казвам, че бяха съдбоносни – общежитието на Сашка е на 17 етажа и има само един телефон за връзка – долу на портала. Ако потърсиш някой, портиерът натиска един бутон на съответния етаж и съобщава кого търсят – ако човекът е там и разбере, слиза долу. По случайност в същия момент Сашка била в общежитието, за да си вземе багажа и да пътува до родния си град. И когато аз звъннах, тя пак по случайност беше на портала. Отидох при нея и цяла вечер солфежирахме. На другия ден на изпита получих 3 по солфеж, но имах отличен по пеене и ме приеха – четвърти в списъка.

 

Горан Симеонов:

Ердоган иска да възстанови Османската империя

Опасността да не бъдем суверенна държава, а само територия от Турция или Русия, е съвсем реална, предупреждава бившият разузнавач

Горан Симеонов е вече трети мандат председател ана Асоциацията на разузнавачите от запаса. Завършва софийската английска гимназия, а след това външна търговия във ВИИ „Карл Маркс“. От 70-те години на миналия век работи в Първо главно управление на ДС (външно разузнаване). Почти 10 години е бил на дипломатическа работа в чужбина като културен аташе в Лондон и политически съветник в Анкара. Бил е резидент на една от основните резидентури и ръководител на Дтурското направлениеФ в българското външнополитическо разузнаване. Напуска службата в началото на 90-те години.

– Г-н Симеонов, как ще коментирате резултатите от референдума в Турция?

– За мен случващото се в Турция и нейната ориентация към президентска република в настоящия етап е закономерен и очакван процес. Той бе започнат от Тургут Йозал преди около 30 години с постепенното намаляване на ролята на армията и последващото изключване на военните от политическия живот на страната. Държавата на Кемал Ататюрк, създадена върху разпадащата се Османска империя, е замислена поначало като парламентарна република, в която върховната коригираща власт са военните, и то с единствената цел да се противостои на екстремисткия и агресивен ислям. Армията винаги е била основният гарант за светския характер на турската държава. И докато Западът и САЩ до началото на 90-те години бяха изцяло заложили на военните, в резултат на неолибералните глобализационни процеси превес в отношенията с Турция взеха финансовите търговско-икономически интереси на международния капитал и корпорациите. Получи се така, че американците свалиха доверието от турската армия, защото в нея винаги е преобладавал силен националистически елемент. А глобализацията не търпи национализъм в такива размери, особено когато той е облечен с военна и коституционна сила. Тези процеси в крайна сметка доведоха до сегашната дълбока криза в турското общество, което, както показа референдумът, е трайно разделено наполовина. Едната част безусловно подкрепя желанията и стремежите на Еродоган за президентска република с изключителни лични пълномощия, които са обвързани с неговото его и властовите му амбиции за абсолютна политическа власт. Другата половина пък е категорично против неговия проект и в преобладаващата си част е за запазване светския характер на държавата. Но те не изповядват общи политически виждания, т.е. тяхната група не е еднородна – тук са политическата кемалистка опозиция, кюрдите, привържениците на Гюлен и т.н. Затова не съм убеден, че може да има гражданска война в класически вариант, вземайки предвид продължаващото „военно положение“ и наказателните акции срещу кюрдите, което си е „война“ в Югоизточна Турция. Затова по-вероятно е да има активни улични протести, а реалната битка на опозиционните сили ще бъде в парламента.

– Кому е нужно това, на него лично или на Турция?

– Ердоган освен личност с огромни лични амбиции и с определени политически качества има и подкрепата на половин Турция, което ще му позволи ана основата на доктрината „Стратегическа дълбочина“, т.е. неоосманиската идея за Велика Турция, да укрепва своето влияние в страната и да разширява влиянието на Турция в рамките на бившата Османска империя, което нас пряко ни касае. България е първата държава по пътя на „ислямската дъга“ – отколешен стремеж на всички ислямистки сили и стратези да аразвият една ислямска дъга, стигаща до центъра на Европа. Тя аще включва части от България, Македония, Албания, Косово, части от Босна и Херцеговина, Хърватска и се придвижва до Виена. Това е именно стратегическата цел на Ердоган и предвождания от него турски политически елит – възстановяване влиянието, а защо не и територията на бившата Османска империя. Засега като начало – възстановяване на имперския манталитет на турската нация, с който той занапред ще решава както вътрешнополитическите си проблеми, така и стратегическите външнополитически амбиции. Във връзка със служебните ми задължения съм имал възможността да пребивавам ав три бивши империи -Великобритания, Русия и Турция – и мога да твърдя, че макар позаспало, имперското чувство в тези нации винаги е съществувало. Най-лесно то може да се инспирира у турската нация, особено съчетано с войнстващия ислям и родината майка!

– Нека се опитаме да завършим все пак по-оптимистично…

– Вижте, като цяло империите се възраждат, може би е архаично да ги наричаме империи, но това са най-силните държави не само в икономически, а и във военен аспект. За съжаление светът постепенно се ориентира към подреждане на авоенния рейтинг, т.е. коя държава е по-силна във военно отношение. Като оптимист аз лично смятам, че световен военен, особено ядрен конфликт няма да има, но локалните, по определен повод, като в Сирия или Северна Корея например, ще продължат. И ако ние, българите, не сме единни като държава, нация и политическа класа, опасността да не бъдем суверенна държава партньор, а да останем само територия в някоя от империите е съвсем реална. Нека не прозвучи съвсем песимистично, но дано не ни се налага да избираме към коя империя да сме територия. Аз лично бих предпочел да не изоставяме кирилицата, за да учим друга азбука!

 

И още…

Гери-Никол още не е избрала бална рокля

Теди Бургазлиева готви втора сватба

Дарина Павлова се влюби в Индия

Мариан Кюрпанов искал да стане зъболекар

Венета Райкова разнищва тв-тайни в нов роман

Людмила Радкова – от 22 години Брегович й става на крака

Турска звезда иска дует с Тони Стораро

Папата прави светци овчарчетата от Фатима

Мюсюлмани охраняват християнски църкви в Йордания

Рийз Уидърспун е като сестричка на дъщеря си

Джак Никълсън не мирясва и на 80

Дейвид Бекъм изневерява и жена му знае

Използваме паста и четка за зъби от хилядолетия

Заблуда е, че Виктор Юго бил „приятел на българите“

Учени търсят у нас ДНК на Исус Христос


Какво четем:

🔴 Ина Ананиева се омъжи (Снимки)

🔴 Манолова се захвана и с банки, монополи и "произвола на ЧСИ"

🔴 Завърши Седмият български фестивал "Верея" в Чикаго

Източник: Труд



Коментари



горе