Живот на село – най-големият лукс (Снимки)


Все повече приятели бягат от „тук и сега”, но не в чужбина


Не, че може лесно да избягаш току-така от всичко, с което си свикнал: улици-метро-работа-кофи за боклук-боклук извън кофи-надписване на сметки-пазарене-скандалджии-и всичко друго неприятно, за което се сетите. Но и аз, поне мислено, съм се упътила натам: извън града, в затънтено село накрай света.
Където:


-         Се събуждаш от първите слънчеви лъчи и от само себе си - от чуруликане на пиленца, а не от алармата на телефона, която го наподобява;
-         Милваш маргаритки и вдишваш аромата на копър и босилек, посадени от теб;
-         Береш домати от твоята градинка и режеш салата набързо, между събирането на окосената трева и прелистването на новините в интернет (макар че за теб единствените новини са дали утре ще вали);


-         Играеш си с овчарката на съседите и им носиш реване, направено с пресни яйца, а те ти се отблагодаряват с домашна туршия;
-         Газиш сред поле от папрат, береш диви ягоди и ги слагаш не в Prada (макар че новата колекция от чанти на марката много ти харесва), а в торба, която си изтъкала самичка на стана, който мила баба ти е завещала, за да продължиш да сплиташ най-красивите цветове в едно;
-         Събираш слънчевата вода, стопляна цял ден, и се обливаш, като преди това си направила в нея настойка от орехова шума за по-здрава и красива коса;
-         Приготвяш най-простата и вкусна вечеря от току-що набрана коприва и печено сирене, поръсено с чубрица;
-         Сядате край огъня, стъкнат от мъжа ти, гледате пламъците и си говорите несложни неща – за музиката, която обичате, за работата, която ви чака, за приятелите, които ще дойдат на гости, за времето, което е толкова важно и толкова неважно едновременно...
-         Заспивате в море от ухания на сушена мента, розмарин и лайкучка, които се разнасят от възглавницата, ушита лично от теб. Чист и прост живот - това ми е голямата и непостижима (засега) мечта.


Звучи еретично: тези, които могат да си позволят лукса „живот на село”, са малко. Но стават все повече! Един от хората, които уважавам дълбоко, прекара девет години в Ню Йорк. Върна се, за да остане в България, но се свъртя по-малко от девет седмици и половина в София и избяга в затънтено дряновско село заедно с жена си и малкото им детенце.

Друг приятел - журналист обърна гръб на десетилетия, прекарани в планьорки и дописки (терминология, използвана във всекидневниците), за да прегърне с жена си порутена къща в ловешко, и да я превърне в личен олтар на независимостта.
Миналата година по телевизията гледах екзотичен репортаж за няколко семейства, заживели в подобна мечта – кооперация от малки, спретнати къщурки, в които усещаш, че си свободен и жив.


Почти непосилно, но упорстват. Защо е голям лукс човек да се слее с идиличните пейзажи, които описах? Защото:

-         Даваш всичките си спестявания, притежания и понякога се налага да теглиш ужасни кредити, за да купиш нещо полурухнало, което тепърва ще ремонтираш и развиваш;
-         Зарязваш внезапно дълголетно битие, свързано с домогване до стабилно образование, кариера и семейство, в името на една... нова утопия.
-         Изпадаш в шок от: липсата на трамваи, молове, драми, и наличието на порутени огради, осветление само от парченца свещи и кошмари, причинени от... тишина;
-         Преодоляваш инерцията да си лягаш с цялото Народно събрание, събрано в телевизора, и да живееш живота на улицата, не своят;
-         Вървиш пеша с километри, като Левски, през гъсти сокаци и тъмни планини, само и само да се слееш с природата, но и защото наоколо няма наличие на цивилизация;
-         Опитваш се да оцелееш там, в дивото и пустото, където фейсбук и таблет са просто думи от миналото. За да остане не само природа, но и България.

Снимки: Иво Стамболиев


Какво четем:

🔴 Милионери селяндури

🔴 17 факта за нашия луд свят, които не сте учили в училище

🔴 Дунавското хоро на 80 години (Видео)

Източник: missis



Коментари



горе