Моделът "Алцек" - бъдещето на европейска България?


Етносът ни няма да изчезне. Къде са “Малките Българии”

“В градчето Челе ди Булгерия на 8 юни 2016 г. е открит паметник на хан Алцек. Алцeк (на латински: Alzeco, Алцек, Aldigar, Altsek, Altzek, Alzec, Altsikurs) според Теофан Изповедник е брат на Аспарух (Исперих), петия син на хан (Kan ) Кубрат, гащалд (княз) в Самниум в Централна Италия. Теофан Изповедник пише, че след разпадането на Велика България част от прабългарите, начело с най-малкия син на хан Кубрат - Aлцек, се заселват по земите на Лангобардското кралство. Летописците обаче не казват откъде са дошли Aлцекoвитe българи. По-подробна информация за тях няма.

Тази малка група от българи се установява в т. нар. Пентаполис между Венеция и Равена, като по-късно те се местят по на юг, в Кампания, между Бари и Метапонтум срещу остров Сицилия. Въпреки приемането на италиански език

българската

аристокрация

запазва

съзнанието

за своя етнически произход. Според Павел Дякон в VIII в. те все още говорят на родния си език, въпреки че ползват латински.

През Средновековието техните земи били известни като Булгарии, много благородници са били наричани Булгаро и са съхранили тази фамилия и досега. Тя например е запазена в названието на известната италианска марка за предмети от лукса “Булгари”.

Българите на Алцек са създали градовете Сепино, Бояно (Bovianum) и Исерния в област Молизе. Дори и днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите на Алцек от VII век. И до днес населението е запазило носиите, някои обичаи, гайдите и отделни български думи; близо до града Бояна в село Вичене-Кампокиаро през 1987-2007 г. е открит и изследван голям прабългарски некропол с гробница на Алцек.

Според д-р Винченцо д'Амико в средата на ХХ век в Италия българската етническа група наброява над три милиона души, разпределени в над 700 населени места. В град Челе ди Булгерия на 8 юни 2016 г. е открит паметник на хан Алцек.

Какво наричаме “модел “Алцек” и

дали в XXI век

е възможно

повторение

на този модел?

Според нас - да. Тенденцията за спад на населението в България, отразена в срив на раждаемостта към края на ХХ в. и повишена смъртност, се задълбочава и както и да наричаме това явление, каквито и мерки да се предприемат, процесите изглеждат необратими. За това предупреждаваха демографи и социолози още през 80-те години на миналия век, в частност проф. М. Минков, но предприетите мерки (помощи за раждане на дете, осигуряване на жилища за млади семейства с 2 или повече деца, както и строго ограничаване на абортите по желание и т. нар. ергенски данък) не доведоха до положителни резултати.

След демократичните промени през 1989-1990 г. към факторите, които еднозначно водят към спад в ръста на населението, се добавиха още. Например ръстът на емиграцията на хора в трудоспособна и детеродна възраст, което е особено важно за нашия контекст тук - във фертилна (детеродна) възраст.

Ако според българските дипломатически представителства през 2011 г. в чужбина живеят над 2 млн. български граждани., 4 г. по-късно - през 2015 г., по специална правителствена поръчка Държавната агенция за българите в чужбина достигна до още по-висока стойност -

3,5 млн.

българи,

живеещи

зад граница

Това число включва както хора с български пacпoрти (т. е. запазили българско гражданство, дори и в случай на придобиване на второ в страната на пребиваване), така и пpeдставителите на иcтopическата емиграция. Според анализа на данните емиграцията е причина за 1/3 от спада на населението. Скорошни проучвания показват, че в сравнение с 2008 г., през 2013-2016 г. почти два пъти се е увеличил делът на българите, имащи желание да емигрират - от 20 до 36%. “Алфа рисърч” прогнозира отлив от 200 хиляди през следващите няколко години. Българите, работещи в чужбина, вече надвишават с над 300 хиляди заетите в българската икономика.

Нашите общности по света условно и в преносен смисъл можем с все по-голямо право да назоваваме няколко “малки Българии” или “нови Българии” в чужбина.

Това се отнася за страни като Украйна, Молдова, Сърбия, Македония, Албания, Гърция, Аржентина, Бразилия и някои американски щати. Проблемът със

застаряването

на нацията и

изтичането ѝ

навън

става все по-остър.

Испания е най-предпочитаната за българите страна за емиграция. Според неофициални източници сънародниците ни там са най-малко 350 хиляди. Около 50 хиляди българи, най-вече от Шумен и Лудогорието живеят в отдалеченото предградие на Мадрид Хетафе, наричано “малък Шумен”. Повечето мъже работят в строителството, жените - като домашна прислуга. Поне толкова сънародници живеят и в други райони на Мадрид. Имат дори собствен вестник - “Нова Дума”.

Гласуването на Евровизия дава добра представа къде се заселват повечето от нашите имигранти. В Гърция те дори осигуриха първото място за българската песен. Там заедно с Кипър е втората по големина родна общност зад граница - между 180 и 250 хиляди. Повечето от тях са сезонни работници от Родопите, които берат плодове в бившата българска Западна Тракия. Мнозина работят в туризма, главно на островите, също и като гледачи на деца и възрастни хора.

Гърция обаче винаги е била най-рисковата страна за емиграция, включително заради

исторически

наложената

“българофобия”

на гърците Огромното мнозинство работят и живеят в много лоши условия. Но те не могат да се оплачат, защото нямат никакви документи.

Около 135 хиляди българи живеят в Италия. Те са предимно от Видинска област, цели села са се преместили главно във ферми в района на Удине.

Най-трудно е да се определи броят на българите в Англия и Германия - предполага се, че те са повече от 100 хиляди. Във Великобритания повечето от тях са създали свои фирми. Така не се броят за наемници, а за бизнесмени.

Всички тези примери показват, че в различните части на света се образуват компактни “джобове” с имигранти от България, в по-голямата си част това са цели семейства на възраст под 45 г.

Те си намират работа, купуват недвижими имоти, раждат деца на новото място или преместват децата си да посещават местните училища. Което е знак, че едва ли имат намерение да се завърнат обратно в родината. Общуването вкъщи на български, посещенията в България на празници, прекарването на отпуска и ваканциите при родителите, баба и дядо, изпращането у дома на парични преводи, това, че те

често не

продават

имотите си в

старата родина,

е недостатъчно за поддържането на стабилна връзка.

Допълнително силно доказателство, че във второто или третото поколение откъснати от своя основен етнос групи у тези “задгранични” българи настъпват необратими промени в идентичността (манталитет, език, ценности) - това са характеристиките на българи, които са останали в бивша Югославия или Румъния (както и в Молдова и Югоизточна Украйна) поради преместване на границите и други исторически причини.

Същото важи и за емигриралите отвъд океана - САЩ (Чикаго и околностите, Тексас, и др.), Бразилия, Аржентина, Южна Африка. С годините те постепенно губят връзка с родината и придобиват характеристики на местните генотипове.

Фамилиите, вкусовите и музикалните предпочитания, дори редовното издигане на националното знаме на национални празници, организиране на български народни фестивали на площадите на Брюксел, Лион, Чикаго, Торонто, задължителните “иконостаси” в чужбинските жилища с портрети на национални герои като Ботев и Левски (понякога заедно с логата на футболните отбори и “патриотични” татуировки) вървят паралелно с възприемането на психиката и поведението на околното мнозинство. Появяват се нови лоялности, нужни за вписването в новата среда.

Нашата прогноза е, че тези големи групи хора в най-добрата си възраст едва ли ще се завърнат обратно в родината. Поколението внуци по скайп вече само виртуално е свързано с прародината. Българският етнос няма да изчезне, но ще се запази в модифицирана форма - както се е случвало неведнъж във времето.

*Авторът е доцент в Института за изследване на обществата и знанието на БАН


Какво четем:

🔴 Една среща с Тео: "Формиране на силов интелект"

🔴 Лили Иванова – пей, сърце!

🔴 Отново масово кръщение в Плиска, освещават паметник на цар Борис

Източник: 24 часа



Коментари



горе