Една щастлива история



Здравейте и от мен!
От известно време следя сайта и по мои наблюдения тук се публикуват основно тъжни истории, което е нормално. Все пак това е сайт за споделяне и всеки си казва каквото му тежи. Именно по тази причина реших да пиша. Само че аз ще споделя една щастлива история. Надявам се да е интересно четиво за някои, а на други да вдъхне кураж и надежда!
И така да започвам....
Бях изпаднала в една много голяма дупка в живота ми. Не че се е случило нещо кооой знае какво. Просто в един момент се чувствах съвсем сама сред тълпите от хора. Случайно в нета се запознах с него. Не му обърнах много внимание, занимавах се с поредния идиот... След известно време пак взехме да си пишем, а аз бях вече съвсем необвързана. Започнахме да си пишем. Изглеждаше интелигентен, пишеше кадърно, но (голямото НО) е на другият край на България.
Продължихме да си пишем, после и да се чуваме. Винаги ме разсмиваше, когато ми беше най-тъжно. Изговорили сме хиляди минути и стотици левове за телефони :Д Един ден решихме да се видим реално. Как? Къде? А де, нали сме на двата края на страната! Накрая избрахме "неутрална" територия по средата. Буквално! Дойдох с влака от едната посока, той от другата. Неговият влак пристигаше два часа след неговият. Той ме чакаше на гарата. През това време обиколил по магазините и ми купил няколко сладки работи и от там (носеше ми неща и от неговият град). Аз също бях подготвена. Иии така, слезнах от влака и го видях! Беше страхотен! По-готин от снимките, по-сладък от на камера! И разбира се страшно притеснен :Д След като ме видя и ме позна ме прегърна и завъртя във въздуха! Останахме в този град 3 или 4 вълшебни дни. Аз трябваше да се прибирам, той беше на работа... И така. Но съдбата явно си имаше свои планове, след като се оказа, че ще кандидатствам в един град със сестрата на негов приятел и той щеше да го придружава. Видяхме се пак! И този път ме чака няколко часа (влакове, какво да се прави). Вече се бяхме опознали, а имах чувството че го познавам цял живот! Направихме следващата стъпка-отидох в неговият град! Всичко беше чудесно! Още една стъпка- дойде при мен! Понеже аз уча тук, а той работи там, няма как да се спрем на едно място. Затова постоянно пътуваме. Така сме вече две години и малко. Нито ми е омръзнало, нито нищо. Мисля че разстоянието ни сближава, защото винаги имаме емоции и какво да си кажем! Сега живеем заедно, само че на две места :Д Не всичко е цветя и рози, но се справяме! Вече мислим за наша къща, а той иска и татко да става, но всичко с времето си!
(Който е дочел до тук-БРАВО! )
Пиша цялото това нещо, защото искам да знаете НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА НЯМА! Има ли желание, има и начин!
Белатрикс


Какво четем:

🔴 История с щастлив край - момче с ампутиран крак отново ходи

🔴 Една трогателна история от България: кучето, което получи втори шанс за живот

🔴 Славата на баба Тонка се носи до Антарктида - Общество

Източник: spodeli



Коментари



горе