Димитър Радичев от улица "Първи май": "От труд не се забогатява, но поне някога имаше празник"


Димитър Радичев вече 69 години живее на улица „Първи май” във Велико Търново, която се намира в подножието на крепостта Царевец и служи като основна пътна артерия в квартал „Асенов”. Възрастният мъж с носталгия си спомня за времето преди 15 години, когато улицата е огласяна от детски смях, а движението на автомобили било ограничено. Днес на „Първи май” малчуганите се броят на пръсти, а трафикът е в пъти по-голям.
69-годишният търновец живее в бащината си къща заедно със своята съпруга. Случайно или не, името на улицата „Първи май” – празника на труда, определя съдържанието на живота на семейство Радичеви. Димитър има 50-годишен трудов стаж зад гърба си. Работил е 25 години във военния завод „Ивайло” и 20 години в телферния завод в старата столица. Известно време изкарвал прехраната си и в чужбина, но носталгията по родното място си казала думата и той се завърнал у дома. Неговата съпруга заедно с повечето жители на улица „Първи май” работела в текстилната фабрика „Васил Мавриков”. „Тогава беше различно, фабриката даваше препитание на много хора. След 10 ноември обаче настъпи крах, хиляди загубиха поминъка си”, спомня си Димитър. Днес от работещата на пълни обороти фабрика са останали само руини. Прилича на бомбардиран обект. По-страшното е, че никога няма да заработи отново и никой не пое отговорност за разрухата”, коментира още той. Беднотията пък принуждава немалко търновци с риск за живота си да изнасят от нея старо желязо и всичко, което все още може да се продаде в пунктовете за изкупуване на скрап. С мъка Димитър отбелязва, че не само фабрика „Васил Мавриков” тъне в разруха, а и повечето предприятия в областта, които навремето са давали препитание на хиляди семейства. 69-годишнният мъж смята, че въпреки недостатъците на социализма, тогава младежите лесно намирали работа. „Младите хора си патят от разрухата след падането на комунизма. Живеят във време, в което никой не им обръща внимание, и голяма част от тях са отритнати от обществото. Но най-големият им проблем е, че нямат практическа подготовка, а само сурови знания”, споделя Димитър. Това според него е ключовият проблем при избора на кандидатите за работа. Недооценени в България, младите бързат да се пробват в чужбина и се превръщат в обслужващ персонал навън.
За своите 69-години търновецът разбрал, че колкото и да се труди човек, само по честен път не се забогатява. „С работа може да се осигури едно що-годе нормално съществуване. Днес всичко става с далавери”, категоричен е той. Ето защо Димитър смята, че празникът на труда вече не носи онова послание отпреди и дори вече се омаловажава. „По социалистическо време на 1 май имаше манифестации, които завършваха с приятелски събирания. Отвсякъде се носеше празнично настроение”, спомня си той. Не пропуска да спомене и характерния за онова време елемент на принуда за присъствие на манифестации, но въпреки това хората искрено са почитали 1 май.
А днес дори и улицата, кръстена на празника на труда, според Димитър също се нуждае от подобряване. Пътят е разбит, а детската градина в близост до улицата отдавна не функционира и тъне в разруха.

Галина ГЕОРГИЕВА
Сн. Светослав СТЕФАНОВ


Какво четем:

🔴 Очерк на един българин в Обединеното кралство

🔴 На 1 май имен ден празнуват...

🔴 Съвети от килера -Чай от бял равнец спасява от гастрита

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе