141 години от Априлското въстание! Апотеозът на българския дух и воля за свобода!
България отбелязва 141 години от Априлското въстание. Трагичен апотеоз на българската борба за свобода, то остава изписано с кървави букви в историята ни.
Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други. За много кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов).
Предвиденият пети, Софийски окръг, остава само в сферата на приказките. Заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието – 11 април, 1 май и 11 май. Така, след като са уточнени голяма част от детайлите около бъдещото въстание, участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, за да започнат истинската подготовка на бунта.
Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище.
На 14.04.1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието (01.05.1876 г.), но се намира предател - Ненко Терзийски.
Замисълът на Априлското въстание е осуетен от започналите арести. Неджиб ага пристига в Копривщица от Пловдив на 19-ти април начело на конна полицейска група за да започне арестите на ръководителите на местния революционен комитет.
Тодор Каблешков заедно със своите съратници напада конака, където се е установила турската част, надявайки се по този начин да попречи на полицейската акция. В следствие на завързалата се престрелка една част от турските заптиета начело с Неджиб ага успяват да се спасят и да избягат, но друга част са убити.
Каблешков изпраща веднага след нападението бързо писмо до Панагюрище, където са разположени ръководителите на IV революционен окръг. С писмото, кооето изпраща и на други места, той призовава всички българи към повсеместен бунт.
Това писмо става известно като „Кървавото писмо“ поради факта, че е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета. Георги Бенковски обявява въстанието в Панагюрище веднага след получаването на писмото.
Главен орган на въстанието става новосъздаден Военен съвет - IV революционен окръг. На него се възлагат освен ръководството на военните действия, също така и създаването и утвърждаването на новата гражданска власт в града.
По това време Бенковски изпраща една чета начело със стотника Иван Парпулов – Орчо войвода, имаща за цел да осъществи връзка между Копривщица и Панагюрище и да подпомогне въстаниците в Стрелча.
Панайот Волов и Икономов заминават към североизточните райони на окръга веднага след обявянето на въстанието.
Георги Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвъркова чета, се насочва към средногорските села Петрич, Поибрене, Мечка, Мухово и увлича местното население във въстанието.
Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др.
Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района.
Георги Бенковски пада убит от засада до р. Костина, Тетевенско.
Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е покосен, жестоко са избити жените и децата в църквата.
На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства.
В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.
В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов.
Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност.
Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки" и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев.
На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.
Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. За около един месец от 20 април до 20 май 1876 г. бунтът е смазан навсякъде по Българско.
Съгласно източници срещу въстанниците е била противопостваена армия от 20000 редовен аскер и над 100000 добре въоръжени башибузуци. Според „ свещенния” мюсюлмански закон, след като се ограбят и обезчестят въстаналите, накрая се избиват и изколват, а къщите им се опожаряват и разрушават.
Опожарени са 80 селища, 200 са ограбени.
Османлиите ограбват много училища, черкви, манастири.
Загиват и изчезват около 30000 души, 3000 деца остават сираци. Създадените след потушаване на въстанието анкетни комисии не са регистрирали нито една турска жена и дете убити. Голяма част от водачите на въстанието са избесени, малка част от тях доживяват до Освобождението.
За големи „заслуги” към Империята при потушаването на въстанието султанът награждава с ордени и издигане на високи постове прославилите със своите „бойни подвизи”, изпълнени с жестокости, варварство и мъчения главорези; Тусун бей действащ срещу въстанниците от Клисура, Хафъз паша в Търновски революционен окръг срещу героите от Епопеята в Дряновския манастир, Ахмед паша Барутанлията изклал батачани и др.
Много от водачите и организаторите на въстанието (като Цанко Дюстабанов, Г.Бенковски
и др.) не са очаквали предварително успех на бунта срещу една огромна империя разпростряла властта си на три континента.
Целта и резултатът от въстанието най-добре е оценена от Г. Бенковски. Когато на 2 май 1876 г. при изгрев Слънце той видял горящото Панагюрище от връх Лесичец, за да не се подаде на униние от страшната и грозна гледка и за да не допусне отрицателно разочароващо въздействие върху следващите го другари въстанници, той изрича известните пророчески думи; „Моята цел е постигната. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не ще заздравее; вече никой няма да може да спре Русия да освободи България-нека тя да заповяда!”.
Пламналите пожари и кървавите реки в България предизвикват справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия.
Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите. Светът обръща внимание на тяхната саможертва и отдава своето уважение към България.
Създават се чуждестранни анкетни комисии с цел да разследват на място изтъпленията на османските турци. Портата е направила опит да защити своя престиж, изпращайки свои анкетъори със задача да оправдаят турските жестокости, но и самите те се натъкнали на много и силно разобличаващи империята факти. Всички чуждестранни анкетни комисии потвърдили съобщенията и разкрили нови факти свързани с извършените кланета, опожарявания, обири, отвличания на млади жени, девойки и деца.
Известният кореспондент на вестник ”Дейли експрес” Макгахан започнал да публикува
резултатите от разследванията на международната анкетна комисия при цялостната
му обиколка в Българско, заедно с управляващия руското послство в Одрин княз А.
Церетелев и Юджин Скайлер –генерален консул на американското посолство в Цариград,
кореспондента на немски вестник К.Шнайдер и българския преводач П. Димитров. Потресен от видяното Макгахан пише;” Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото
и да е спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа,
умът да ги обсъжда”.
Страшна и покъртителна е била гледката, която те са видяли в Батак и много други места; „Навред ужаси, ужаси и само ужаси”- заключава очевидецът
Макгахан.
Повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ били гласувани в Англия, събирали се помощи. Протестни движения имало и във Франция. Гениалният френски писател Виктор Юго с прозорлив далечен поглед в бъдещето заявява; „ Диваците, които вършат злодеяния са страшни, а цивилизациите, които ги оставят да вършат тия злодеяния са грозни.... Трябва да се тури край на империите, които убиват, да обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета”.
Италианската прогресивна общественост на митинги в защита на изстрадалия български народ също е изразила своето съчувствие. Националният водач и герой на Италия Джузепе Гарибалди в писмо от 10 октомври 1876 г. до българските емигранти в Букурещ съчувствно пише; ”Италиянският народ има към вашия народ симпатии, заслужени поради неговите злощастия и неговия героизъм. Аз скърбя, че не мога лично да участвам във ващите боеве. Пожелавам Ви постоянство в светата ваша мисия”.
Априлското въстание има отзвук и в Германия, САЩ, Белгия, Швейцария, Испания, Полша, дори и в Австро-Унгария, раздирана от остри вътрешни и външни проблеми, където са осъдени позорните действия на Портата. Голям интерес в Австроунгария предизвикали действията на Ботевата чета използвала кораба ”Радецки” при техния въоръжен поход в Българско. Балканските народи били силно заинтересовани от отслабването на Османската империя. Много сръбски, харватски, черногорски и др. вестници, въпреки особеното си отношение към българските чети, също изразили своето положително отношение към национално-освободителните борби на българския народ.
Едни от най-великите хора в тази епоха като Чарлз Дарвин, Достоевски, Толстой, Оскар Уайлд и други изразят защитата си за българската кауза. Тази световна реакция дава повод на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на турската империя.
Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.
Само една година след жестокото потушаване на бунта Русия обявява война на Османската империя, на 3-ти март 1878 г. се подписва Санстефанския мирен договор и на картата на Европа вече съществува държавата България.
Какво четем:
🔴 Дядо Ральо от село Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, но след 3 седмици с отварата намаля с 2 см.🔴 105-годишен обущар живее сам в дебрите на Балкана
🔴 Мистични местности в Родопите носят изцеление
Източник: Епицентър
Коментари
Последвайте ни във facebook!
